Решение № 14231 от 08.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14231 гр. София, 08.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110135678 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по подадена от Е. Я. К. срещу „.... искова молба.

Ищцата твърди, че срещу нея била издадена заповед за изпълнение на 09. 04.

2010 г., която била влязла в сила и въз основа на нея било образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ...., рег. № 838. Посочва, че от влизането в сила на заповедта за изпълнение били изтекли три години, поради което задължението било погасено по давност, а дори и да се приеме, че давността започнала да тече от издаването на изпълнителния лист (15.06.2010 г.) отново задължението било погасено по давност. Поддържа, че последното извършено действие в изпълнителното производство преди то бъде прекратено по право съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК било изпращането на запорно съобщение с изх. № 35895/05. 07. 2010 г., а следващо изпълнително действие било осъществено десет години след това, а именно изпращане на друго запорно съобщение с изх. № 47535/17. 08. 2020 г. Твърди, че вземането в общ размер на 4796,07 лв. е погасено по давност, като се позовава на тълкувателната практика на ВКС. С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като в полза на ищеца бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва иска като изцяло неоснователен. От името на ответното дружество се потвърждава, че в негова полза бил издаден изпълнителен лист от 15. 06. 2010 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по гр. дело №5027/2010г. по описа на СРС. От името на дружеството се излагат аргументи, че давността за вземане по влязла в сила заповед за изпълнение е пет години, тъй като в случая следвала да намери приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Обосновава становището си с обстоятелството, че влязлата в сила заповед за изпълнение води до стабилизиране на вземането и нейните последици са аналогични на тези на влязлото в сила съдебно решение. Предвид това се изтъква, че с образуваното на изпълнително дело № ... по 1 описа на ЧСИ ...., рег. № 838 на 01. 07. 2010 г. давността е прекъсната, както и че считано от датата на образуване на изпълнителното производство давността е спряла да тече, тъй като съгласно Постановление № 3 от 18. 11. 1980 г. давността по време на изпълнително производство се спира. Изрично се излагат твърдения, че цитираното постановление на ВС е отменено с ТР № 2/26. 05. 2015 г., но се поддържа, че отмяната му поражда действие от датата на влизането му в сила на тълкувателното решение.

Следователно преди влизане в сила на ТР № 2/26. 05. 2015 г. давност не е течала.

Ответникът счита, че давността е прекъсвана и с множество изпълнителни действия, извършени в изпълнително дело № .... С оглед изложеното се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и в полза на ответното дружество бъдат присъдени разноски по настоящето производство.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК. Изложените твърдения в исковата молба обуславят наличието на правен интерес за предявяването му. Самата искова молба е подписана от надлежно упълномощен процесуален представител и отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК. При това положение исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е допустим.

С оглед на конкретните твърдения, направени в исковата молба и в отговора на исковата молба, в тежест на ищцата е да установи изтичането на погасителната давност, докато в тежест на ответника е да докаже прекъсване на давността чрез предприемането на действия по принудително изпълнение.

Между страните не се спори, че срещу ищеца в полза на е издаден изпълнителен лист от 15. 06. 2010 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по гр. дело № 5027/2010г. по описа на СРС, 83-ти състав, както и че за вземанията е образувано изп. дело № ... по описа на ЧСИ ...., рег. № 838 с район на действие Софийският градски съд.

Като доказателство по делото е приложено изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ ...., рег. № 838.

На 01. 07. 2010 г. е подадена молба от ответника по настоящето до ЧСИ .... за образуване на изпълнително дело, както и за проучването на имуществото на длъжника.

На 05. 07. 2010 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, съобщение до НАП за образувано срещу ищцата образувано изпълнително производство, както и множество запорни съобщения до търговските банки в страната за налагане на запор върху банковите сметки на Е. Я. К..

На 12. 07. 2010 г. е подадена молба от ищцата до ЧСИ .... за вдигане на запора в ....., тъй като там е била превежданата пенсията й, която молба е уважена и на 12.07.2010 г. запорите в тази банка са вдигнати.

На 25. 04. 2017 г. е поискано вписване на възбрана върху недвижим имот, собственост на ищцата по настоящето дело.

На 20. 12. 2017 г. е изпратено съобщение до ищцата, че се пристъпва към принудително изпълнение чрез опит върху нейните движими вещи.

На 17. 08. 2020 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата в „.....“.

На 10. 09. 2020 г. ищцата е подала молба до ЧСИ .... за вдигане на наложения 2 запор, която молба е удовлетворена, като на 10. 09. 2020 г. ЧСИ .... е изпратил съобщение за вдигане на наложените запори.

Във връзка с доводите на страните относно приложимата погасителна давност съдът приема следното. При действието на ГПК (отм.) законът не предвиждаше нито заповедно производство, нито заповеди за изпълнение. От друга страна, законът уреждаше несъдебни изпълнителни основания със сходна функция (чл. 237, б. „в“ „м“). Понеже производството не беше спорно, постановеното в него определение на съда за издаването на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание имаше само изпълнителна сила. То нямаше сила на пресъдено нещо (т. 2 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 2 от 1977 г.). Съответно правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намираше приложение спрямо вземанията, за които с това определение се издаваше изпълнителен лист. Подобно на отменената нормативна уредба, при издаването на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК заповедта се ползва с изпълнителна сила. Ако срещу заповедта за незабавно изпълнение бъде подадено възражение и в последвалия състезателен исков процес се установи съществуването на вземането, то силата на пресъдено нещо произтича от влязлото в сила съдебно решение и се съчетава с изпълнителната сила на заповедта.

Ако обаче срещу заповедта за незабавно изпълнение не бъде подадено възражение в законоустановения срок, макар и препис от нея редовно да е бил връчен на длъжника, то самата заповед влиза в сила и установява със сила на пресъдено нещо (поради липсата на спор) заявеното вземане. Същото се отнася и до заповедта по чл. 410 ГПК.

По тези съображения следва да се приеме, че влизането в сила на заповедта за изпълнение поради липса на подадено възражение обуславя приложението на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Новата погасителна давност започва да тече от влизането й в сила и е винаги петгодишна, включително когато става въпрос за периодични плащания по чл. 111, б.

„в“, каквито са и плащанията за стойността на доставената топлинна енергия (Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС ). В сходен смисъл е актуалната практика на ВКС: решение № 3 от 04. 02. 2022 г. по гр. дело № 1722/2021 г., IV г. о.

На 09.04.2010 г. била издадена заповед за изпълнение на 09. 04. 2010 г., която била получена от ищцата на 03. 05. 2010 г., като срещу нея не е било подадено възражение в предвидения двуседмичен срок, поради която същата е влязла в сила на 18. 05. 2010 г., от когато е започнала да тече петгодишната погасителна давност.

Течението на погасителната давност е било неколкократно прекъсвано. Още с подаването на молбата за образуване на изпълнително дело на 01. 07. 2010 г. ответникът е възложил на съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, с което е била прекъсната давността (мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС). След това с наложените запори върху банковите сметки на ищцата от 05. 07.

2010 г. и 06. 07. 2010 г. давността е била прекъсната съгласно чл. 116, б „в“ от ЗЗД.

Предприетите въз основа на нея последващи изпълнителни действия са валидни и годни да прекъснат течението на давността (цитираният тълкувателен акт).

Ефективността на приложените способи не засяга обстоятелството, че те са прекъснали течението на давността. От друга страна, един от наложените запори (този на платежна сметка при „.....“ АД) е бил ефективен и е бил прилаган до 12. 07. 2010 г., когато е бил вдигнат. Следващите изпълнителни действия, които са приети по настоящото изпълнително дело са от 25. 04. 2017 г., когато е поискано налагането на възбрана върху недвижим имот на ищцата. Освен това на 17. 08. 2020 г. е изпратено запорно 3 съобщение до „.....“ за налагане на запор върху банковата сметка на ищцата.

Видно от гореизложените факти, в периода от 12. 07. 2010 г. до 25. 04. 2017 г. не са били предприемани изпълнителни действия от взискателя.

Ответникът е въвел твърдения, че съгласно Постановление № 3 от 18. 11. 1980 г. давността по време на изпълнително производство се спира, поради което същата е била спряна до влизане в сила на Тълкувателно решение № 2/26. 05. 2015 г. С покъсния тълкувателен акт се възприе новото тълкуване, че течението на погасителната давност в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Спорен по делото е въпросът дали приетото Тълкувателно решение има обратно действие или действа занапред от приемането му. По този въпрос е налице противоречива съдебна практика. Едни съдебни състави приемат, че по-новото тълкуване има действие занапред, тоест погасителната давност е била спряна от момента на образуването на изпълнителното дело и е започнала да тече от обявяването на Тълкувателно решение № 2/26. 05. 2015 г. (решение № 51 от 21. 02. 2019 г. на ВКС по гр. дело № 2917/2018 г., IV г. о.). Други съдебни състави са на мнение, че новото тълкуване, дадено с Тълкувателно решение № 2/26. 05. 2015 г., има обратно действие, тоест течението на погасителната давност не е спирало в нито един момент от образуването на изпълнителното производство (решение № 45 от 30. 03. 2017 г. на ВКС по гр. дело № 61273/2016 г., IV г. о.). За преодоляването на цитираната противоречива съдебна практика е образувано тълк. дело № 3 по описа на ОСГТК на ВКС за 2020 г., по което към настоящия момент липсва произнасяне.

Според настоящия съдебен състав тълкуването на нормативните актове, каквото е тълкуването на законите от ВКС, по начало има обратно действие. Тълкуването е мисловна дейност по изясняването на неясната правна норма, съответно по изясняването на неясното волеизявление по една правна сдЕ., съответно по изясняването на волята на съда по конкретен правен спор към момента на формирането на волята – влизането в сила на нормативния акт, съответно сключването на сдЕ.та, съответно постановяването на съдебния акт. Тези характеристики на тълкувателната дейност са общи независимо дали става въпрос за тълкуване на нормативен акт от държавния орган, който го е издал, или за тълкуване на нормативен акт от Върховния касационен съд, Върховния административен съд или Съда на Европейския съюз, независимо дали става въпрос за тълкуването на правна сдЕ. от страните, които са я сключили, или от съда, който разглежда правния им спор във връзка с тази сдЕ., или пък става въпрос за тълкуването на неясен съдебен акт от съда, който го е постановил. Дори и да се приеме, че правилата на чл. 50 ЗНА за обратното действие на тълкуването са приложими само относно тълкуването на нормативни актове от държавните органи, които са ги издали, това не би могло да доведе до извод, че тълкуването на нормативните актове от Върховния касационен съд при противоречива или неправилна съдебна практика е фундаментално различно и се подчинява на коренно различни правила. При липсата на нарочно правило в различен смисъл в ЗСВ относно задължителното тълкуване на законите от ВКС следва да намерят приложение именно правилата на чл. 50 ЗНА.