Решение № 211 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20231100502909 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 15149/23.12.2022 г. по гр.д. № 23701/2022 г. на СРС, 156 състав, съдът е осъдил „Е.Т.Б.” ООД да заплати на „Д.М. – БГ” ЕООД на основание чл. 99 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата от 4400,00 лева, представляващи вземане, придобито по договор за цесия за възстановяване на парична сума поради прекратяването на Договор за туристически пакет № ЕЕ093380 от 09.11.2019 г., ведно със законната лихва от 31.05.2022 г. (датата на изпадане в забава след исковата молба на основание чл. 235, ал. 3 ГПК) до окончателното плащане, както и сумата от 420,00 лева, представляващи вземане, придобито по договор за цесия за възстановяване на парична сума поради прекратяването на Договор за туристически пакет № ЕЕ098671 от 10.02.2020 г., ведно със законната лихва от 04.05.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане. Със същото решение съдът е отхвърлил претенциите на „Д.М.

– БГ” ЕООД с правно основание чл. 99 вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 270,13 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата, дължима по Договор за туристически пакет № ЕЕ093380 за периода от 24.09.2021 г. до 02.05.2022 г., както и сумата от 25,79 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата, дължима по Договор за туристически пакет № ЕЕ098671 за периода от 24.09.2021 г. до 02.05.2022 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Е.Т.Б.” ООД да заплати на „Д.М.

– БГ” ЕООД сумата от 1720,58 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил „Д.М. – БГ” ЕООД да заплати на „Е.Т.Б.” ООД сумата от 34,71 лева, представляващи разноски за първоинстанционното производство.

Срещу осъдителната част на решението е постъпила въззивна жалба от 1 ответника „Е.Т.Б.” ООД. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл на основание, различно от заявеното от страна на ищеца, доколкото последният е претендирал вземания въз основа на договори за цесия. При условията на евентуалност се поддържа, че обжалваното решение е неправилно. Твърди се, че ищецът не е доказал сключването на договори за цесия, респ. не е доказал качеството си на кредитор. Поддържа се, че по делото няма представено пълномощно, от което да е видно, че ищецът е бил упълномощен да увеД.М. длъжника за извършената цесия, което се установява и от приложените последващи потвърждения, изхождащи от цедентите. Твърди се, че още с исковата молба са оспорени договорите за цесия, като са наведени оплаквания за тяхната нищожност. Поддържа се, че след като договорите за цесия са недействителни, то СРС не е могъл да признае дължимостта на главниците на това основание. Твърди се, че ако от договорите за цесия са изключени лихвите, то не е ясно защо СРС е присъдил такива. Сочи се, че в увеД.М.енията за извършена цесия прехвърлените вземания не са били индивидуализирани в достатъчна степен. Предвид изложеното се иска обезсилване на първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност – отмяна на обжалваната част от решението на СРС и отхвърляне изцяло на предявените срещу „Е.Т.Б.” ООД искове. Претендират се разноски.

Въззиваемият – ищецът „Д.М. – БГ” ЕООД, оспорва жалбата. Поддържа, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Поддържа, че е невярно твърдението на въззивника, че процесните вземания са претендирани на основание договор за цесия. Твърди, че длъжникът няма правен интерес да му бъдат представяни договорите за цесия, доколкото единственото релевантно за него обстоятелство е дали е извършено надлежно увеД.М.ване за цесията. Поддържа, че длъжникът няма правен интерес да се позове на нищожността на договора за цесия.

Сочи, че увеД.М.ения за цесиите са представени от самите цеденти, поради което ищецът не е следвало да представя пълномощно за увеД.М.ването. Твърди, че в закона няма задължителни реквизити за увеД.М.ението за цесията, а достатъчно е длъжникът недвусмислено да узнае за прехвърлянето на вземания и кой е новият кредитор.

Поддържа, че между страните по делото никога не е имало спор нито за основанието, нито за размера на търсените вземания. Излага подробни доводи за това, че въззивникът е признал съществуването на процесните вземания. Предвид изложеното моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното:

Първоинстанционното решение е валидно.

Безспорно е възприето в съдебната практика и в правната доктрина, че постановяването на решение по иск, различен от заявения, води до недопустимост на съдебния акт. В случая обаче несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба, че 2

СРС се е произнесъл по непредявен иск. Видно от исковата молба и депозираната по делото уточнителна молба ищецът „Д.М. – БГ” ЕООД е твърдял, че дружеството „Е.Т.Б.” ООД е сключило договор за туристически пакет № ЕЕ093380/29.11.2019 г. и договор за туристически пакет № ЕЕ098671/10.02.2020 г. Ищецът е твърдял, че и двете резервации са били отменени поради започналата коронавирусна панД.М.я. Ищецът е твърдял също така, че е сключил два договора за цесия с потребителите по горепосочените отменени договори за туристически пакети, по силата на които цесии са прехвърлени на ищеца вземанията за връщането на платеното от потребителите по отменените резервации. Съобразно с тези твърдения може да се заключи, че са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В хода на настоящото производство се претендират цедирани вземания, произтичащи от неоснователно обогатяване поради прекратяване на договорни правоотношения. В съответствие тъкмо с тези твърдения е постановено и решението на СРС. Тоест първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, както погрешно твърди ответникът (настоящ въззивник). Предвид изложеното решението на СРС е допустимо и не подлежи на обезсилване в обжалваната част.

По доводите за неправилност въззивният съд намира следното:

За уважаването на предявените в настоящото производство искове с правно основание чл. 99 вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ наличието на облигационни отношения между цедентите и ответната страна, произтичащи от договори за туристически услуги, които са били прекратени; 2/ размер на авансово заплатените на ответната страна суми по прекратените договори за туристически услуги; 3/ наличието на договори за цесии, сключени с потребителите по процесните договори за туристически услуги, които цесии са надлежно съобщени на ответната страна.

При доказване на горното в тежест на ответната страна при условията на пълно и главно доказване е да установи наличието на основание за това да задържи авансово получените суми.

По делото не е спорно, видно от изявленията на ответника (настоящ въззивник), обективирани в молба с вх. № 222849/20.10.2022 г., че „Е.Т.Б.” ООД е сключило на 29.11.2019 г. договор за туристически пакет № ЕЕ093380, по силата на който се е задължило да осъществи организирана екскурзия до ДиД.М.за 13 души в периода 19.09.2020 г. – 27.09.2020 г.

По делото не е спорно, видно от изявленията на ответника (настоящ въззивник), обективирани в молба с вх. № 222849/20.10.2022 г., че „Е.Т.Б.” ООД е сключило на 10.02.2020 г. договор за туристически пакет № ЕЕ098671, по силата на който се е задължило да осъществи организирана екскурзия до ДиД.М.за 2 души в периода 25.09.2020 г. – 05.10.2020г.

Признание за сключването от „Е.Т.Б.” ООД на процесните два договора за туристически услуги се съдържа също така в представената по делото и неоспорена от ответника (настоящ въззивник) електронна кореспонденция, водена между страните.

По делото е представено от ответника (настоящ въззивник) Споразумение от 15.09.2020 г., сключено между „Е.Т.Б.” ООД и Т.К.А., действащ от свое име и от името на записания от него втори екскурзиант. От съдържанието на споразумението е видно, че договорящите се признават, че са сключили помежду си Договор за туристически 3 пакет № ЕЕ098671, а потребителят е заплатил по него сумата от 420,00 лева.

Установява се също така от съдържанието на посоченото споразумение, че съконтрахентите са се съгласили вследствие на настъпилата коронавирусна панД.М.я да прекратят Договор за туристически пакет № ЕЕ098671, като туроператорът „Е.Т.Б.” ООД се е задължил да възстанови до 25.09.2021 г. авансово заплатената сума от 420,00 лева.

По делото е представено от ответника (настоящ въззивник) Споразумение от 27.08.2020 г., сключено между „Е.Т.Б.” ООД и К.Д.Б., действаща от свое име и от името на записаните от нея 12 други екскурзианти. От съдържанието на споразумението е видно, че договорящите се признават, че са сключили помежду си Договор за туристически пакет № ЕЕ093380, а потребителят е заплатил сумата от 4400,00 лева. Установява се също така от съдържанието на посоченото споразумение, че съконтрахентите са се съгласили поради настъпилата коронавирусна панД.М.я да прекратят Договор за туристически пакет № ЕЕ093380. Страните са се споразумели също така заплатената по-рано сума от 4400,00 лева да бъде използвана за друга екскурзионна програма до 31.05.2022 г., а ако такава програма не бъде избрана в предвидения срок, да се получи от туроператора пълно възстановяване на заплатената сума.

Изявленията на „Е.Т.Б.” ООД в посочените две споразумения имат характера на извънсъдебни признания за това, че са сключени процесните два договора за туристически услуги, както и че потребителите са заплатили, респ. „Е.Т.Б.” ООД е получило претендираните в настоящото производство вземания, представляващи авансови плащания по двата договора за туристически услуги.

Безспорно се установява от горепосочените споразумения, че процесните договори за туристически услуги са прекратени, като е уговорен начинът, по който доброволно да се уредят отношенията между туроператора и потребителите по повод авансово заплатените суми.

По делото е представено още с исковата молба увеД.М.ение от 31.08.2021 г., отправено от потребителите по Договор за туристически пакет № ЕЕ098671 до „Е.Т.Б.” ООД. Със същото на ответника (настоящ въззивник) е съобщено, че вземанията във връзка с прекратения Договор за туристически пакет № ЕЕ098671 са цедирани на „Д.М. – БГ” ЕООД.

По делото е представено към исковата молба и увеД.М.ение от 20.09.2021 г., отправено от потребителите по Договор за туристически пакет № ЕЕ093380 до „Е.Т.Б.” ООД. Със същото на ответника (настоящ въззивник) е съобщено, че вземанията във връзка с прекратения Договор за туристически пакет № ЕЕ093380 са цедирани на „Д.М. – БГ” ЕООД.

Договорът за цесия представлява неформален договор. Тоест изявленията на цедента и цесионера не е задължително да бъдат облечени в писмена форма, за да се направи извод, че вземането, предмет на цесията, е било прехвърлено. С постигане на 4 съвпадение в изявленията на цедента и цесионера договорът за цесия се счита сключен и в отношенията между страните прехвърлителното действие на договора настъпва веднага. На цедирания длъжник обаче цесията не е противопоставима и същата няма действие за него, докато не му бъде съобщена по предвидения в чл. 99 ЗЗД ред, а именно – чрез отправяне на изрично и недвусмислено увеД.М.ение от цедента. Трайно се възприема както в съдебната практика, така и в правната доктрина, че няма пречка съобщаването за цесията да се направи и от цесионера, ако последният е бил упълномощен за това от цедента. Когато изявлението в увеД.М.ението изхожда от цедента обаче, цесионерът не следва да бъде изрично упълномощаван за това, че представя на длъжника увеД.М.ението за цесията. В този случай цесионерът действа само като нунций – като лице, което единствено пренася формираната от друг правен субект воля, а не изявява собствена воля.