Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 768 от 03.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

Съд
Окръжен съд - Ловеч
Дело
Въззивно частно гражданско дело 540/2024
Вид
Определение № 768
Подписан
03.10.2024
В сила
03.10.2024
Състав
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА, ПЛАМЕН ПЕНОВ, ПОЛЯ ДАНКОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 768 гр. Ловеч, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500540 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл.418, ал.4 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 7673/08.07.2024 г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК: 000694749, чрез пълномощник адв. П. К. от САК, срещу Разпореждане № 1483/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 1006/2024 г. на Районен съд – Ловеч в частта, в която съдът е отхвърлил заявлението по чл.

417, т.2 от ГПК срещу солидарния длъжник Ан.К., роден в Република Кипър на 23.05.1968 г., ЕГН ****, с адрес: гр.С., ул.“Атим I“ № 2, вх.Б, ет.9, ап.48 на основание чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК.

Счита, че в тази част разпореждането е незаконосъобразно. Оспорва като неправилен извода на ЛРС, че по отношение на този длъжник не следва да се издава заповед за изпълнение с оглед липсата на постоянен негов адрес на територията на страната, какъвто не е посочен в договора за кредит, включително по чл. 8а. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК, липсата на постоянен адрес на длъжника на територията на страна е само едно от основанията за отказ от издаване на заповед за изпълнение.

Твърди, че в случая съдът не е разгледал дали е налице някоя от останалите хипотези на този член – по-конкретно на чл.411, ал. 2, т. 5, съгласно която съдът издава заповед за изпълнение, освен когато длъжникът няма обичайно пребиваване или място на дейност на територията на страна. Излага, че лицето Ан.К. има обичайно пребиваване и място на дейност на територията на 1 страната, което обстоятелство не е отчето от съда.

Изтъква, че съгласно приетото в съдебната практика и в правната теория,п о д обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установила преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, а място на стопанска дейност в страната е определено място, посредством което чуждестранно лице извършва стопанска дейност, като например: място на управление, офис, завод, фабрика, като в случая и двете хипотези са налице по отношение на Ан.К.. Същият е в сключен граждански брак с другия длъжник по заявлението К. Какоянис, управител и съдружник е в „Калиа“ ООД от 2009 г. и макар макар да е чужд гражданин, има Е ГН – * * * * . Прави извод, че щом лицето има ЕГН, то същото е получило разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в страната, т.е. обичайното му пребиваване е тук. На следващо място твърди, че лицето извършва търговска дейност в страната, сключва договори за банкови кредити чрез свои дружества, изпратената до него покана за обявяване на предсрочна изискуемост е получена от съпругата му, притежава недвижим имот в гр. С., със съпругата си притежават предприятие (фабрика) за консервиране в обл.

Монтана, а самият Какоянис е посочвал многократно адрес на призоваване в страната.

Моли съда да постанови определение, с което да уважи заявлението срещу посоченото лице и да разпоредите на Районен съд – Ловеч да издаден заповед за незабавно изпълнение срещу Ан.К..

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване, доколкото с разпореждането е отхвърлено подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение до пълния размер на претендираните вземания.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

Производството по ч.гр.д. № 1006/2024 г. по описа на Районен съд – Ловеч е образувано по подадено заявление от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, 2

ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул.

„Околовръстен път“ № 260 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу „Калиа“ ООД, ЕИК 110055537 и солидарните длъжници К. Г. К., ЕГН **********, Ан.К., ЕГН **** и „Тина 2014“ ЕООД, ЕИК 203017052, за следните суми: 200 000.00 лв. - главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 72242/22.06.2020 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането; 6 089.21 лв. - възнаградителна (редовна) лихва от 21.09.2023 г. до 14.05.2024 г.; 2 383.18 лв. - мораторна (наказателна) лихва от 21.01.2024 г. до 05.06.2024 г.; 864.38 лева - такси по договора от 21.09.2023 г. до 05.06.2024 г.; 4 186.74 лв. - държавна такса; 6 652.89 лв. - адвокатско възнаграждение.

РС-Ловеч е извършил справка в ТРРЮЛНЦ и Национална база данни „Население“ за задължените физически и юридически лица. По отношение на Ан.К. е установено, че посоченото ЕГН е невалидно.

С Разпореждане № 1483/13.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 1006/2024 г. , Районен съд – Ловеч е постановил на основание чл. 418, ал. 1 във връзка с чл. 417, ал.

1, т.2 от ГПК незабавно изпълнение по молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД против: „КАЛИА“ ООД, ЕИК 110055537 – кредитополучател, К. Г. К., ЕГН ********** и „ТИНА 2014“ ЕООД, ЕИК 203017052 – солидарни длъжници, за претендираните суми, като е отхвърлил на осн. чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ само в частта на искането да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу солидарния длъжник Ан.К. /А.К./ роден в Република Кипър, дата на раждане 23.05.1968 г., ЕГН ****, с адрес: гр. С., ул. „Антим I“ № 2, вх. Б, ет. 9, ап. 48.

В мотивите е приел, че не следва да се издава заповед за незабавно изпълнение против Ан.К., ЕГН ****, с адрес: гр. С., ул. „Антим I“ № 2, вх. Б, ет. 9, ап. 48 - солидарен длъжник, с оглед липсата на постоянен негов адрес на територията на РБългария, такъв не е посочен в договора, вкл. по чл.8а, независимо, че поканата за доброволно плащане и предсрочна изискуемост до него е връчена на адрес в РБългария, гр. Монтана.

Въззивният състав намира, че отказът на заповедния съд да издаде заповед за незабавно изпълнение по отношение лицето Ан.К. (А.К.), е правилен и законосъобразен.

По аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 1 ГПК, заповедният съдът 3 извършва проверка единствено на местната подсъдност и не следи служебно за наличието на предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК, доказателства за съществуването на които не биха и могли да бъдат събирани в това производство. Налице е и задължителна съдебна практика по въпроса в т. 3б от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, с която е прието че, "макар и да са уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта, обстоятелствата по чл. 411, ал. 2, т. 4 и 5 ГПК, по естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената заповед". Следва да се отбележи също, че защитата на длъжника в случай на липса на някоя от предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 4 и т. 5 ГПК, се осъществява по реда на подаване на възражение по реда на чл. 423 ГПК.

В случая от приложените доказателства и извършени служебно справки в НБД “Население“ от РС-Ловеч и от настоящия състав, се потвърждава извода, че лицето Ан.К. /А.К./, роден в Република Кипър, няма регистриран в страната нито постоянен, нито настоящ адрес, т.е.налице е хипотезата на чл.411, ал.2, т.4 от ГПК. Такъв не е посочен и при сключване на договора, а лицето е идентифицирано като А.К., притежаващ документ за самоличност № 0000689978, издаден на 07.12.2017 г. от Република Кипър, валиден до 07.12.2027 г., с дата на раждане 23.05.1968 г. Недоказани са изложените в частната жалба оплаквания, че макар и чужд гражданин, Ан.К. има ЕГН съгласно чл.11 от ЗГР. Видно от направената от ЛРС справка в НБД “Население“, в регистрите на населението не е вписано лице с посочения единен граждански номер (ЕГН). Съгласно цитирания от жалбоподателя чл.11, вр.с чл.3, ал.2, т.2а от ЗГР, такъв се вписва и на чужденец, който е получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Последното е резултат от изпълнение на процедурите по чл.23, чл.24 и сл.от ЗЧРБ, данни за каквато няма.

Съставът не може да приеме изложените от жалбоподателя доводи, че са налице доказателства и за наличие на „обичайно местопребиваване“, тъй като няма данни за установяване на лицето и преимущественото му пребиваване на адрес в страната по смисъла на чл.48, ал.7 от КМЧП. По-горе беше посочено, че при сключване на договора за кредит длъжникът – физическо лице не е посочил адрес в страната. Представените с частната жалба нотариални актове и декларации, в които е посочил номер на БУЛСТАТ:

1000818037, не могат да обосновават надлежна регистрация на лицето като 4 чужд гражданин в страната. Регистрацията на едно лице чужд гражданин в Регистъра Булстат, във връзка със закупен на територията на РБългария недвижим имот, не може да удостовери обичайно местопребиваване на физическото лице в населено място, в което то се е установило преимуществено да живее за неопределен период от време. Регистрацията в страната е необходима, за да може надлежно да се издаде и упражнят правата по заповед за незабавно изпълнение (Опр. №547/22.08.2013г. на ВКС по ч.т.д.

№1355/2013г., II ТО).

По изложените съображения ОС-Ловеч намира, че Разпореждане № 1483/13.06.2024г., постановено по ч.гр.д.№ 1006/2024г. на РС-Ловеч в обжалваната част, с която заявлението на „Юробанк България“АД е отхвърлено по отношение на Ан.К. (А.К.), е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.

По изложените съображения, Ловешкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Разпореждане

№

1483/13.06.2024 год., постановено по ч.гр.д. №1006/2024г. на РС-Ловеч в обжалваната част, с която заявлението на „Юробанк България“АД, с ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“Околовръстен път“ № 260, е отхвърлено по отношение на солидарния длъжник Ан.К. (А.К.), като правилно и законосъобразно.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5