Решение № 4547 от 16.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4547 гр. Варна, 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Виляна Н. Михалева при участието на секретаря Гергана Д. Найденова като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело № 20243110106127 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, срещу В. Д. С., ЕГН **********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че В. Д. С. дължи на "П.К.Б." ЕООД на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №40004788309 сумата в общ размер на 6494 лв., от които: главница в размер на 3911,89 лв.; договорно възнаграждение в размер на 1915,91 лв., дължимо за периода от 01.12.2022 г. до 05.12.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; лихва за забава в размер на 420,11 лева за периода от 02.11.2021 г. - дата на изпадане на длъжника в забава, до 05.12.2023 г. - дата на предсрочна изискуемост; законна лихва в рамер на 246 ,09, дължима от 05.12.2023 г. датата на предсрочна изискуемост, до 27.03.2024 г. - дата на подаване на заявление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.03.2024 г. до окончателното й изплащане, за които сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №3809/2024 г. по описа на РС – Варна.

В условията на кумулативност се предявява осъдителна искова претенция, от "П.К.Б." ЕООД, ЕИК ***, срещу В. Д. С., ЕГН **********, за осъждане на В. Д. С. да заплати на "П.К.Б." ЕООД сумата в общ размер 2366,68 лв., от които: възнаграждение за закупена услуга „Ф." в размер 833 ,36 лв.; възнаграждение за закупена услуга „Ф." в размер на 1533 ,32 лв.

Претендират се за присъждане и направените разноски в заповедното производство и в исковото производство.

1

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Твърди, че в законоустановения срок по чл. 415, представя настоящата искова молба с правно основание чл. 415, ГПК относно вземанията на заявителя срещу длъжника – ответник, представляващи неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №40004788309, който според изнесеното е сключен при следните параметри: сума на кредита:

5000 лв.; срок на кредита: 36 месеца; размер на месечната вноска по кредита:

242,14 лева; дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема:

1-во число на месеца; годишен процент на разходите (ГПР %) 49 ,15; годишен лихвен процент: 41,00; Лихвен процент на ден: 0 ,11; общо дължима сума по кредита: 8716,83 лв. Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са, както следва: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.": 12500 лв., възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Ф.": 2300 лв.; размер на вноската по закупена допълнителна услуга: 98 ,61 лв. Предвид гореизложеното, общото задължение по кредита и по закупена допълнителна услуга е, както следва: пбщо задължение: 12266,83 лв.; общ размер на месечна вноска по договора: 340,75 лв.; дата на погасяване: 1-ви ден от месеца.

Посочено е, че възнаграждението за поисканите и закупени допълнителни незадължителни услуги става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за погасяване на кредита. Вземането на „П.К.Б." ЕООД произтича от следните обстоятелства: В. Д. С. не е изпълнил задължението, което е поел по договора. Преустановил е плащанията на погасителните вноски, изпаднал е в забава. Общо заплатената сума е в размер на 4049,29 лв.

С нея е погасена сума в размер на 1088,11 лв. съгласно задължението по погасителен план (единадесет пълни вноски, а не шестнадесет, защото вноска №4,5,6,7,13 са отложени). Частично плащане в размер на 121,12 лв. има по №17. В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план – 109,92 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в размер на 700,64 лв., които към момента са заплатени частично. С плащанията си клиентът е заплатил и 70 лв., начислени такси по Тарифа. Поради неизпълнение на поетите договорни задължения клиентът е изпаднал в забава, видно от приложеното Извлечение по сметка към ДПК № 40004788309. След изпадането му в забава и съгласно уговореното и прието от в чл. 12.3 от Общите условия към ДПК, договорът е прекратен, а задълженията по него обявени за предсрочно изискуеми на 05.12.2023 г.

Договорът за кредит е прекратен автоматично от страна на „П.К.Б." ЕООД, за което длъжникът е уведомен чрез Уведомително писмо на посочения от него адрес в договора, получил е уведомителното писмо на своя адрес с отметка „Непотърсена". След обявяването на предсрочна изискуемост 05.12.2023 г. е започнало начисляване на обезщетение за забава. Същото е начислено съгласно уговореното в чл. 12 /12.1 от ОУ. а именно: Начислено е 1 .Обезщетение за забава ОЛП + 10% върху цялата вноска (включваща задължение за главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупени допълнителни услуги). След прекратяването на договора размерът на задълженията става предсрочно изискуем, като остава в сила задължението на клиента да заплати всички дължими суми по процесния договор. Поради това, оставащото непогасено задължение по погасителен план, с падеж след датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е обединено в една 2 последна погасителна вноска /в случая 30-та/, чийто падеж е датата на обявяване на предсрочната изискуемост -05.12.2023 г. Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената искова претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, депозира отговор на исковата молба, съгласно който предявения иск е допустим, но по същество – неоснователен. Настоява се с отговора, че Договор за потребителски кредит П.К.С. №400047888309 е недействителен на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Изискваните от ответника такси „Ф." и „Ф." представляват пряк разход по кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на разходите (чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК), което очевидно не е извършено, тъй като таксите се явяват 95% от главницата, с което ГПР би нараснал до 539,86%, а оттук следва, че по този начин императивно заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава /който към момента на сключването на договора е бил 50%. Тоест, налице е пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13 ЕИО.

Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП, както е и в настоящия случай. В процесния договор се сочи, че е нарушено и това изискване на закона, доколкото никъде не е посочено кои разходи формират ГПР. Същото представлява нарушение на чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В допълнение на гореизложеното, счита се за недействителен чл. VI от договора в частта относно таксите „Ф." и „Ф." на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 19, ал. 5 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо ЗЗД: В заключение, ответникът счита, че с оглед недействителността на процесния договор за кредит, нищожни се явяват и сключените Анекс №2 от 26.10.2021 г. и Анекс №3 от 01.08.2022 г. към него. Претендира минамално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана правна защита и съдействие в заповедното и в исковото производство.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно, че н а 02.07.2021 г. между В. Д. С. и "П.К.Б." ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит П.К.С. №400047888309.

С договора страните са се съгласили, че "П.К.Б." ЕООД в качеството му на кредитор отпуска на В. Д. С. сума в размер на 5000 лв. при уговорен срок за връщане на отпуснатия кредит от 36 месеца. ГПР е 49,15%. ГЛП е 41%.

Ообщата сума, която следва да бъда върната от кредитополучателя, възлиза на 12266,83 лв., от която 3550 лв. съставлява възнаграждение по допълнителен пакет услуги – 1250 лв. за услуга „Ф.“ и 2300 лв. за услуга „Ф.“.

Представена е декларация от 02.07.2021 г., която е посочена, че представлява неразделна част от договора за потребителски кредит, с която В.

С. е декларирал, че е запознат с общите условия, тарифите за таксите, както и 3 че е получил погасителен план.

Приобщени по делото са ОУ на „П.К.Б.“ ЕООД към договор за потребителски кредит от 02.07.2021 г.

С анекс №1 към договор за потребителски кредит от 13.10.2021 г. страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №4, с което клиентът ще изплаща кредита си по нов погасителен план и ще заплати отложените вноски в неговия край. ГЛП по кредита след сключване на анекса се запазва в размер на 41%, а ГПК е в размер на 45,8%. Към анекса е изготвен и приложен погасителен план.

С анекс №2 към договор за потребителски кредит от 26.10.2021 г. страните са уговорили отлагане на погасителни вноски №5, 6, 7, с което КЛ/СД ще изплаща кредита си по нов погасителен план и ще заплати отложените вноски в неговия край. ГЛП по кредита след сключване на анекса се запазва в размер на 41%, а ГПК е в размер на 38,39%. Към анекса е изготвен и приложен погасителен план.

С анекс №3 към договор за потребителски кредит от 05.08.2022 г. страните са уговорили отлагане на погасителна вноска №13, с което КЛ/СД ще изплаща кредита си по нов погасителен план и ще заплати отложените вноски в неговия край. ГЛП по кредита след сключване на анекса се запазва в размер на 41%, а ГПК е в размер на 36,85%. Към анекса е изготвен и приложен погасителен план.

От приобщеното по делото извлечение от сметка към Договор за потребителски кредит №40004788309, изготвено към 20.05.2024 г., се установява, че общата платена сума по ДПК към посочената дата е в размер на 4049,29 лв.

Представена е обратна разписка, в която е посочено, че пратката не е потърсена от получателя В. С..

Приобщени са бр. разписки с наредител В. С. и получател „П.К.Б.“ ЕООД, както следва:

1) от 26.07.2021 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 1;

2) от 30.08.2021 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 2;

3) от 30.08.2021 г. за сума в размер на 341,82 лв. по вноска 1;

4) от 29.09.2021 г. за сума в размер на 341,82 лв. по вноска 2;

5) от 29.09.2021 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 3;

6) от 02.03.2022 г. за сума в размер на 340,75 лв. по вноска 8;

7) от 18.03.2022 г. за сума в размер на 5 лв. по вноска 8;

8) от 26.03.2022 г. за сума в размер на 341 лв. по вноска 9;

9) от 29.04.2022 г. за сума в размер на 335,69 лв. по вноска 10;

10) от 30.09.2022 г. за сума в размер на 360 лв. по вноска 14;

Представени са бележки за извършени на ПОС терминал плащания от В.

С. на „П.К.Б.“ ЕООД по договор №400047888309: от 30.06.2022 г. на сума в размер на 360 лв. и от 28.10.2022 г. на сума в размер на 352 лв.

Представена е вносна бележка от 01.08.2022 г. за сума в размер на 360 лв., внесена от В. С. по сметка на „П.К.Б.“ ЕООД с основание „400047888309“.

От извлечения от банкова сметка е видно, че от В. С. са извършени преводи по сметка на „П.К.Б.“ ЕООД, както следва:

4

1) от 29.12.2022 г. за сума в размер на 100 лв.;

2) от 30.01.2023 г. за сума в размер на 150 лв.;

3) от 30.01.2023 г. за сума в размер на 150 лв.;

4) от 07.02.2023 г. за сума в размер на 75 лв.;

5) от 07.02.2023 г. за сума в размер на 75 лв.;