Решение № 121 от 26.03.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Плевен, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЕВГЕНИЯ М. РУСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500079 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ДЪРЖАВЕН ФОНД „ ЗЕМЕДЕЛИЕ“ чрез юриск. Д. П. срещу Решение № 1617/ 27. 11. 2024 г. по гр. д. № 4705/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД ГПК, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззиваемият И. П. Г. с ЕГН********** е изразил становище чрез процесуалния си представител адв. Л. Т., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд на основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е осъдил въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 2575, 90 лв. получена без правно основание чрез прихващане. С решението въззивникът е осъден на основание чл. 78, ал.1 ГПК да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 504 лв., от които 104 лв. държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел , че вземането на фонда е станало изискуемо спрямо въззиваемия на 15. 09. 1998 г., когато е връчено писмо на въззиваемия от въззивника за дължими суми по договор от 08. 05. 1997 г. в размер на 65 640 неденоминирани лева главница и 192 876 неденоминирани лева лихва.

Районният съд е установил, че кредиторът не е предприел никакви действия, за да удовлетвори вземанията си и с оглед направеното възражение от ответника за изтекла давност е приел, че давностният срок е петгодишен и вземанията са погасени по давност.

Въззивникът като кредитор в правоотношението с въззиваемия е направил изявление за прихващане, което районният съд е съобразил и е приложил разпоредбата на чл. 103, ал.2 ЗЗД, съгласно която прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността. Съдът е посочил, че вземането на ищеца е възникнало след датата на петгодишния давностен срок, поради което нормата на чл. 103, ал.2 ЗЗД не е приложима.Въз основа на тези съображения районният съд е уважил предявения иск.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционния съд в обжалваното решение. От доказателствата по делото се установява, че в полза на въззивника е възникнало задължение на 2 въззиваемия по договор от 08. 05. 1997 г- за предоставени субсидии за да продаде въззиваемият по договора с определен търговец 18 тона царевица до 30. 11. 1997 г. При неизпълнение на това задължение страните са уговорили въззиваемитя да възстанови на въззивника получената субсидия със законната лихва от деня на получаването й. По делото са налице доказателства, че въззиваемият е предал 8119 кг царевица съгласно сключения договор и с писмо въззивникът е уведомил въззиваемия на 27. 09. 1998 г., че поради неизпънение дължи главница в размер на 1 224 799 неденоминирани лева главница и 159 836 неденоминирани лева лихва, като в писмото до въззиваемия е отразено, че същото служи като покана за доброволно изпълнение.Това писмо е връчено на въззиваемия като длъжник на 15. 09.

1998 г. и към този момент задължението е изискуемо. С оглед направеното възражение за изтекла давност петгодишният срок е изтекъл на 15. 09. 2013 г.

Заявлението за новата субсидия, поискана от въззиваемия е от 2024 г., когато е въззиваемият е уведомен от въззивника, че е направил прихващане с дължи ми суми по договора от 08. 05. 1997 г.

Въззивният съд приема, че не са налице условията за извършване на прихващането със сумата в размер на 2 575, 90 лв. по договора от 1997 г. към 2024 г., тъй като погасителната давност за изплащане на задълженията по договора от 1997 г. е изтекла на 15. 09. 2013 г., а вземането по новата субсидия е възникнало на12. 06. 2024 г., когато е получено писмото от въззиваемия затова, че е направено прихващането със стари задължения от 1997 г.

Следователно извършеното прихващане е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 103, ал.2 ЗЗД, поради което прихванатата сума в размер на 2 575, 90 лв. следва да бъде изплатена на въззиваемия. Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на 3 процесуалния представител на въззиваемия на основание чл. 78, ал.5 ГПК.

Съгласно чл. 7, ал.2, т.2 НВАР минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 557, 59 лв. Страните са уговорили възнаграждение в размер на 400 лв., което е под минималния размер. Съдът приема, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно предвид практиката на СЕС, съответно процесуалните действия извършени от процесуалния представител на въззиваемия чрез изготвяне на отговор по въззивната жалба, участие в съдебното заседание по въззивното производство и представянето на писмени бележки по предмета на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 1617/ 27. 11. 2024 г. по гр. д. № 4705/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК ДФ“ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София чрез главен юрисконсулт Д. П. да заплати на И. П. Г. с ЕГН********** направените по делото разноски в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4