Разпореждане № 4924 от 23.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XVII-ти състав в проведеното на 23.06.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2588 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Михаела Ив. Атанасова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е образувано по заявление от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М., ЕИК: **********, с адрес:

******** за заплащане на следните суми: 230,08 евро – главница по Договор за кредит № ***** 17.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 12.06.2026 г. до окончателното изплащане; 14.09 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 17.04.2025 г. 01.06.2025 г.; 118,33 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение за периода 17.04.2025 г.

01.06.2025 г.; 84,37 евро – такса за събиране на вземането; 32,15 – законна лихва.

Претендират се и сторените съдебно деловодни разноски.

Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е недействителен.

В размера на ГПР е следвало да бъде включена и неустойката за непредоставяне на обезпечение, тъй като представлява конструкция, прикриваща допълнително възнаграждение на кредитора по договора. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага. Очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, защото в противен случай той би надхвърлил максималния законов праг. Сумата е необосновано висока с оглед вредите, които неустойката обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на многобройните изисквания, уредени в общите условия.

Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова. Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение. Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Кредиторът е включил 1 неустойката като част от месечните погасителни вноски, защото е бил убеден, че ще възникнат предпоставките за плащането й. Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойката се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва).

Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

Досежно таксата за събиране на вземане, същата е неравноправна и недължима и на самостоятелно основание /арг. от чл. 10а от ЗПК/.

Нужно е да се отговори на въпроса какви са последиците от невключване на скритото възнаграждение в ГПР. В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. с чл. 23 ЗПК.

Предвид всичко изложено, потребителят дължи само главницата по договора за кредит – 230,08 евро (450,00 лв.). От тази сума следва да се приспаднат направените от потребителя плащания, каквито обаче в случая няма, с оглед изложеното от заявителя в тази насока.

На заявителя следва да се определят 40,90 евро за юрисконсултско възнаграждение. От така определеното възнаграждение и заплатената държавна такса в размер 10,86 евро на заявителя следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 19,64 евро за юрисконсултско възнаграждение и 5,22 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК:

******, със седалище и адрес на управление: ********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М., ЕИК: **********, с адрес: ******** за заплащане на следните суми: 14.09 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 17.04.2025 г. 01.06.2025 г.; 118,33 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение за периода 17.04.2025 г. 01.06.2025 г.; 84,37 2 евро – такса за събиране на вземането; 32,15 – законна лихва, претендирани за дължими на осн. Договор за кредит № ***** 17.04.2025 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед по чл. 410 ГПК в полза на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: ********, срещу М., ЕИК: **********, с адрес: ********, за заплащане на следните суми:

230,08 евро – главница по Договор за кредит № ***** 17.04.2025 г., ведно със законната лихва за забава от 12.06.2026 г. до окончателното изплащане; 19,64 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 5,22 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в едномесечен срок от съобщението, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Михаела Ив. Атанасова )

3