Акт № 2575 от 11.06.2015, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 1951

Номер

1951

Година

21.5.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

03.19

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Лилия Масева

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Лилия Масева дело номер

20121200100194 по описа за

2012 година намери за установено следното:

Производството по настоящето дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. Ф. “. Г. С., със седалище и адрес на управление: Г.С., бУ.”Ц. Б. III” № 1., представляван от Р. П. – изпълнителен директор, чрез пълномощника си юрисконсулт Б.М. против “Е. – Е. Х., със седалище и адрес на управление: Г. Б., У.”Ц. С. “ № 2, ЕИК *********, представлявано и управлявано от Е. С. Х., ЕГН *. В исковата молба ищецът твърди, че на основание договор № 966/19.12.2003г. от 19.02.2003г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специална преприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони е Република България (САПАРД), сключен по реда на ЗПЗП между ДФ “. и “Елоне – Е. Х., последният бил получил безвъзмездна финансова помощ в размер на 359 293, 66 лв. за извършване на дейностите посочени в бизнес плана към проект № *9, а именно:”Построяване на хотел “Холидей груп” описан в приложение 1 към договора. Твърди, че спрямо ответника е налице задължение за връщане на сумата, получена като по Договор № 966 от 19.12.2003г., в размер на 359 293.96 лв., тъй като били констатирани отклонения от договора и нарушение на конкретни негови разпоредби, с които ответникът се е задължил да ползва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение и по начин описан в бизнес плана, както и да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица за срок от 5 г., считано от изплащането на финансовата помощ. Твърди, че съгласно акредитираните от ЕК правила за работа на Агенция Сапард, Наредба № 15 от 18.05.2001г. и разпоредбата на т. 4.1. от договора, ДФ “. (Центролно управление) упражнява постоянен, текущ и последващ контрол за целевото използване на инвестицията. Сочи, за извършване на контрол след плащане е издадена заповед № 218 от 08.12.2008г. за извършване на проверка на място. За извършената проверка на място бил съставен контролен лист, от който било видно, че заложеното помещение като конферентна зала с гардероб към момента на проверката бил апартамент със санитарен възел, предвид на което стаите за настаняване били 26. Твърди, че контролният лист от проверката на място бил подписан от Е. С. Х., като по този начин бенефициентката се била съгласила от проверката на място. Освен това контролният лист от проверката на място бил съставен от длъжностни лица в кръга на тяхната компетентност и като такъв съставлявал официален документ. Сочи, че при последваща проверка на място от 06.02.2009г. ползвателят на помощта бил отказал достъп до няколко от помещенията на хотела, а именно стаите и конферентната зала. Твърди, че ответникът не бил изпълнил разпоредбите на т.4.17 от договора, а именно: “Ползвателят се задължава да използва придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по начина описан в бизнес плана”. Твърди, че с писмо от 03.04.2009г., с вх. № 02 – 0401/92, сектор “ПОТП” към ОД на МВР – Г. Б. бил уведомил ДФ “. за открити нови обстоятелства относно изпълнието на поетите договорни задължения от “Елоне – Е. Х., а именно, че помещение в хотела било отдавано под наем на охранителна фирма за офис на същата. С оглед на това ползвателят на помощта бил нарушил разпоредбите на т. 4.17 и т. 4.18 от договора във връзка с чл. 27, т. 1 и т. 2 от Наредба № 15/18.05.2001г., с които ползвателят се задължавал да използвал придобитите въз основа на одобрената инвестиция активи по предназначение и по начин, описан в бизнес плана и да не продава или преотстъпва ползването върху придобите активи на трети лица в срок от 5 г. от изплащане на финансовата помощ. На основание т. 8.1 от договора изплатената финансова помощ била обявена за изискуема, като дата на установяване на нарушението била посочена датата на извършената проверка на място – 11.12.2008г. Твърди, че във връзка с извършените нарушения, след обявяване на вземането за лошо, на ответника “Елоне – Е. Х. била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 01 – 6500/10121 от 02.07.2009г. След като вземането не му възстановено в срок, ищецът твърди, че предприел принудителни действия за възстановяване на предоставените средства. Съгласно съдебно Разпореждане на Районен съд Разлог по ч.Г.д.№ 910/2009г., в производство по реда на чл.417, т. 2 от ГПК, в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която същият е подал възражение в срок. Въз основа на това ищцовото дружество предявява настоящата искова претенция. Предвид на горните обстоятелства ищецът обосновава искането си на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК срещу ответника “Елоне – Е. Х.за признаване за установено, че ответникът дължи процесната сума : главница в размер на 359 293.96лв. , ведно със законната лихва в размер на 37 654, 42 лв., считано от 11.12.2008г. до 30.09.2009г.

По реда на чл. 131 ГПК ответникът “Елоне – Е. Х. е подал отговор на исковата молба, оспорва предявените искова изцяло като се иска тяхното отхвърляне изцяло като неоснователни, недопустими, необосновани и недоказани. Твърди, че ищецът търсел основание за разваляне на договора в две предполагаеми нарушения. Твърденията на ищеца, че ответникът бил преустроил конферентната зала в стая за настаняване в периода 31.12.2005г. до 02.01.2006г. (2 дни) и в периода 07.12.2007г. – 05.01.2008г.(общо 10 дни с интервали между тях), с което бил надвишил пределно допустимия брой на стаите от 25 на 26 били неверни. Сочи, че в посочените периоди 3 от стаите на хотела били негодни за ползване и в тях бил извършван ремонт, поради което не били настанявани гости. Поради тази причина стаите за настаняване на гости били 25 или по- малко от 25. Също така се твърди, че е не е отдавал под наем помещение на „Боду” ООД, а било предоставено помещение за ползване за поставяне на оборудване с цел СОТ охрана. Твърди, че в периода на изпълнение на договора между страните, че ищецът бил извършил няколкократни проверки. Извън описаните в исковата молба проверки, при другите проверки не били констатирани каквито и да било нарушения. Също така изтъква, че противно на чл. 87, ал. 1 ЗЗД ищецът не е бил отправял предупреждение за допуснати нарушения на договора и не е бил дал подходящ срок за тяхното отстраняване. Твърди, че твърдяните от ищеца нарушения били незначителни, поради което на основание чл. 87, ал. 4 от ЗЗД за ищеца не било възникнало основание за разваляне. Съгласно чл. 4.18 от договора между страните, ответникът се бил задължил да не продава и да не преотстъпва ползването на придобитите активи на трети лица в срок от 5 г. Под “преотстъпване на ползването” следвало да се разбира вещното право на ползване, а не предостаявенето на килер за монтаж на охранително оборудване, предназначено за хотел. В самият договор не се съдържало изискване за ненадвишаване на 25 стаи. Съдържало се задължение ответника да изградил обекта съгласно одобрения бизнес план (т. 4.11 на договора). В преамбюла на бизнес – плана било посочено, че ще се изградят 15 двойни, 2 тройни и 8 апартамента, като сборът на помещенията правел 25. Не било посочено дали това бил минималният или максимален или абсолютен брой, от който не следвало да има отклонение. От така записаното в преамбюла не можело да се направи извод, че увеличаването на броя стаи от 25 на 26 означавало някакво нарушение на договора. Твърди също, че представеното „извлечение от задължение по партидата на длъжник на ДФ “., че документът е неистински, а самият подпис на управителя Калина Илиева бил подправен.

В хода на устните състезания ищецът Д. Ф. „ Земеделие” Г. С., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Боян Митев моли да бъде уважен предявения иск. Представя и писмени бележки в подкрепа на твърденията си.

В хода на устните състезания ответникът “Елоне – Е. Х., чрез процесуалните си представители адв. Валери Борисов и адв. Даниел Петров моли да бъде отхвърлен предявеният иск. Представя и писмена защита, в която развива подробни съображения за отхвърляне на предявеният иск.

По делото са събрани писмени доказателства, приета и изслушана по делото Съдебно – счетоводна експертиза, проведен е разпит на петима свидетели.

След като обсъди събраните по делото доказателства и съображенията на страните съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Специалният установителен иск по чл.422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Установителният иск по чл.422 ГПК е допустим при наличие на следните положителни предпоставки: 1.Издадена заповед за изпълнение (която трябва да не е била обезсилена или отменена); 2.Подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 ГПК и 3.Спазване на срока за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 ГПК.

В настоящия случай горепосочените положителни процесуални предпоставки са налице, тъй като въз основа на заявлението на Д. Ф. “. е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3269/06.10.2009г. и изпълнителен лист от 14.10.2010г. по ч.г.Г.д.№ 910/2009г. по описа на РС – Г. Разлог за заплащане на сумата : главница в размер на 359 293.96лв., ведно със законната лихва в размер на 37 954, 42 лв., считано от 11.12.2008г. до 30.09.2009г. В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение на 14.12.2011г. , длъжникът “Елоне – Е. Х. (ответник в настоящето производство) е подал възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването (извършено на 01.03.2012г.) заявителят Д. Ф. “. е предявил настоящия положителен установителен иск – на 26.03.2012г. пред ОС – Г. Б.. Предвид на гореизложеното предявените иск е допустим.

Разгледан по същество е неснователен. Аргументи:

Не е спорно по делото, а и се установява и доказателствата, че между страните е налице облигационна връзка - на 19.12.2003г. е бил сключен договор № 966 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България. Ищецът, изпълняващ функциите на Агенция САПАРД, предоставил на ответника безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейностите, посочени в бизнес-плана към Проект № *49, а именно “Построяване на хотел “Холидей груп” описан в приложение 1 към договора. В бизнес-плана (л. 65 от делото) е залегнало като крайна цел на проекта построяване на хотел две звезди за нуждите на селския туризъм. При условията и реда, залегнали в договора, ответникът получил от Фонда сумата от 359 293.96 лв. (видно от платежно нареждане от 12.07.2005г. л. 16 от делото). Съгласно бизнес-плана към проекта общият капацитет на хотела бил 15 двойни стаи, две тройни стаи и осем апартамента. В хотела се предлагали туристически услуги на туристи, както и други допълнителни услуги като ски гардероб и сауна. Ищецът разполагал с правомощие след изплащането на помощта да извършва проверки на място за целевото й използване съобразно договора за срок от 5 години след плащането, т.е. до 12.07.2010 г. Такива проверки били извършени през м. януари 2005г., м. февруари 2005г., м. октомври 2006г. и м. март 2007г. и като и при четирите проверки било констатирано, че инвестицията е реализирана и се използва съобразно с проекта.

Със заповед № 218/08.12.2008 г. била назначена поредна проверка. Представен е Контролен лист СИМ 5 М03 за проверка на място след плащането с посочена дата на попълване 09.12.2008г. Проверката е извършена на място от служителите на ДФ “. Екатерина Славкова и Силвия Димова, първата от които е разпитана като свидетел по делото. От свидетелските показания на Славкова, както и от представения Контролен лист СИМ 5 М03 се установява, че хотелът е работел по предназначение, функционирал е като такъв и към деня на проверката - 09.12.2008г. След приключване на проверката върху последната страница от контролния лист инспекторите Славкова и Димова в раздел „Заключение” отметнали „ДА” срещу „инвестицията се използва съобразно проекта” и поднесла контролния лист на ответника Е. С. Х., който го подписал (видно от л. 232 от делото). От горепосоченото следва, че към момента на полагане на подписа на ответника върху КЛ той е подписал документ, върху който е било отбелязано, че инвестицията се използва съобразно с проекта. В КЛ било отбелязано като в графа “Забележка”, че заложеното помещение като конферентна зала с гардероб към момента на извършване на проверката бил апартамент със санитарен възел. Експертите заявили също, че стаите за настаняване били 26 бр.