Решение № 110 от 08.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Варна, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20233001000616 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 18582/25.07.2023г. на Д. Д. Д., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща Д. Д. Д., двамата представлявани от адв. П. К. от САК, и въззивна жалба вх. № 16738/04.07.2023г. на ЗАД „ДАЛЛ БОГГ:

ЖИВОТ И ЗДРАВЕ” АД - гр. София, ЕИК 200299615, подадена чрез юрк. А.

С., срещу решение № 269/15.06.2023г., постановено по т. д. № 140/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 18582/25.07.2023г. се атакува решението на ВОС в частта, с която са отхвърлени предявени от въззивника– ищец осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, з а сумата 16 000 лв., съставляваща разликата над присъдените 14 000 лв. до предявените 30 000 лв., частичен иск от 80 000 лв., претендирани като обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени вследствие настъпилото на 23.09.2021г. ПТП в гр. Долни Чифлик, обл. Варна на кръстовището на ул. „Демокрация“ с ул. „Черно море“ в посока ул.

„Ботевска“, по вина на Р И Р като водач на л.а. марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на 1 застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застр. полица № BG/30/121000839614, издадена от ответника, със срок на валидност от 22.03.2021г. до 22.03.2022г., както и сумата 9.85 лв., съставляваща разликата над присъдените 19.70 лв. до предявените 29.55лв.– обезщетение за имуществени вреди от същото застрахователно събитие, както и акцесорните претенции за заплащане на законни лихви върху тези разлики, считано от 30.09.2021г., а в условията на евентуалност– считано от 08.10.2021 г. до окончателното погасяване на задълженията. В жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон– чл. 52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението по справедливост, което според въззивника е силно занижено, респ. не е адекватен на интензитета на претърпените от него болки и страдания, и за необоснованост на извода на първоинстанционния съд за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия- чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като се сочи, че конкретно установените обстоятелства не обосновават извод за съпричиняване.

Искането по същество е за отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на друго, с което исковете да се уважат изцяло. Направени са и доказателствени искания: за назначаване на повторна съдебноавтотехническа експертиза по първоначално допуснатите въпроси от първоинстанционния съд, и за издаване на съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с медицински документи по повод рехабилитация на пострадалия.

Въззивна жалба вх. № 262012/16.08.2021г., подадена от застрахователното дружество- ответник в първоинстанционното производство, формално е насочена срещу цялата осъдителна част на решението, с която са уважени предявени от Д. Д. Д. осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 477 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , за сумите 14 000 лв.– неимуществени вреди, и 19.70 лв.- имуществени вреди, причинени в резултат на посоченото по – горе ПТП, като се иска отхвърляне на исковете изцяло, но не са релевирани никакви оплаквания и съображения във връзка с недоказаност на иска по основание, особено предвид установената с акт на наказателния съд вина на застрахования водач, т.е. в тази част жалбата е бланкетна. Конкретните оплаквания, относими към размера на главната осъдителна претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, са за нарушение на закона- чл. 52 ЗЗД, по съображения, че присъденото 2 обезщетение е необосновано завишено с оглед установените телесни увреждания на пострадалото лице. Поддържа се и възражението по чл. 51, ал.

2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, оспорва се правилността на извода на окръжния съд за квота на съпричиняване от 1/3, като се сочи съпричиняване най- малко в равна степен.

Претендират се разноски за двете инстанции.

Представителят на въззивника- ищец представя писмен отговор по реда и в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

В проведеното от открито съдебно заседание в тази инстанция не се явяват представители на страните.

За да се произнесе по съществото на спора съставът на ВнАпС съобрази следното от фактическа страна:

С обжалваното решение № 269/15.06.2023г. Варненският окръжен съд се е произнесъл по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Д. Д. Д., непълнолетен, действащ със съгласието на своя баща Д. Д. Д., срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.- частичен иск от 80 000 лв., и обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение и възстановяване, в размер на 29.55лв., претърпени от ищеца вследствие настъпилото на 23.09.2021г. пътно- транспортно произшествие в гр. Долни Чифлик, обл.

Варна, на кръстовището на ул. „Демокрация“ с ул. „Черно море“, в посока ул.

„Ботевска“, по вина на Р И Р като водач на л. а. марка „БМВ“, модел „530 Д“ с рег. № Х ХХХХ ХХ, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застр. полица № BG/30/121000839614, издадена от ответника, със срок на валидност от 22.03.2021г. до 22.03.2022г., ведно със законната лихва върху тези суми, 3 считано от 30.09.2021г. до окончателното погасяване на задълженията.

Предмет на инстанционен контрол в резултат на подадените допустими и редовни въззивни жалби от двете страни, е първоинстанционното решение в цялост, с което главните осъдителни искове са частично уважени съответно за сумите 14 000 лв. и 19.70 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, и са отхвърлени за разликите над 14 000 лв. до 30 000 лв. и над 19.70 лв. до 29.55лв.

Решение е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по т. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.

236 ГПК. Същото е допустимо- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, в това число и специални такива, предвидени в приложимия за процесните отношения КЗ, обн. ДВ бр. 102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията в исковата молба, съставляващи фактически състав за право на преки искове на пострадали лица срещу застраховател по застраховка „ ГО на автомобилистите”, за обезщетяване на вреди от деликт: противоправно поведение на лицето, обхванато от застрахователната закрила по застраховката, вреда, причинна връзка между тях и вина на делинквента.

От името на ищеца Д. Д. Д. в качеството му на увредено лице по смисъла на чл. 487, ал. 1 КЗ, и с оглед предвидената извънсъдебна процедура по чл. 390, ал. 1 КЗ, е предявена, чрез упълномощен адвокат, писмена претенция пред застрахователя „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД- гр.

София за заплащане на застрахователно обезщетение с дата на входиране08.10.2021г. Не се спори, че в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, както и до момента, застрахователят не е определил и не е заплатил застрахователно обезщетение на ищеца.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования автомобил за причинена на ищеца, по непредпазливост, средна телесна повреда, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгл. чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК. С влязло в сила решение № 1747/21.12.2022г. по 4

АНХД № 5025/2022г. по описа на ВРС, Р И Р е признат за виновен в това, че на 23.09.2021г. в гр. Долни Чифлик, обл. Варна, при управление на МПС – л. а. БМВ с рег. № Х ХХХХ ХХ по ул. Демокрация, нарушил правилата за движение по пътищата– чл. 6, т. 1 от ЗДвП вр. чл. 46, ал. 2 от ППЗДвП– след като спрял на пътен знак „Б2“ – „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ преди потегляне не изпълнил задължението си да пропусне ППС, които имат предимство, и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП – на кръстовището с ул.

„Черно море“, като водач на ППС, не пропуснал ППС – мотоциклет „Хонда“, управлявано от пострадалия Д. Д. Д., което се движи по пътя, сигнализиран като път с предимство – по ул. „Черно море“, в резултат на което по непредпазливост причинил на Д. средна телесна повреда, изразяваща се в лезия (срязване) на сухожилие на мускула разгъвач на дясна ръка, довела до трайно затруднение на десен горен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Следователно, установява се по безспорен начин наличието на правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя, по чл. 432, ал. 1 КЗ, за обезщетяване на причинени от застрахованото лице вреди от деликт, а именно: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ ГО на автомобилистите” , сключено с ответника за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора – ПТП по вина на водача на застрахованото МПС; причинени травматични увреждания на лицето, претендиращо обезщетение, свързани с болки и страдания.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Първият спорен въпрос по предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, за разрешаване на който е надлежно сезиран въззивният съд с жалби на двете страни, с релевирането на конкретни оплаквания и съображения, е за размера на застрахователното обезщетение, подлежащо на определяне по правилото на чл. 52 ЗЗД.

5

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните твърдения относно вида, характера и интензитета на претендираните за обезщетяване болки и страдания вследствие на процесното ПТП: в резултат на множеството травми и наранявания, а именно: основната увреда, изразяваща се в установената от наказателния съд лезия (срязване) на сухожилие на мускула разгъвач на дясна ръка, и допълнителните травми на дясно коляно и дясна китка и разкъсно- контузни рани в същите области с кървене, отток, болка и ограничени движения, пострадалият ищец е претърпял силни болки, страдания и дискомфорт, както на физическо, така и на емоционално ниво; травми и увреждания са довели до ограничаване в движенията му, което наложило да бъде освободен за дълго време от училище и отнело възможността му да спортува; ищецът е членувал в сдружение „Спортен клуб по борба „Камчия 2019“- гр. Долни Чифлик, но поради настъпилите травми се е наложило да спре тренировките и участията в състезания. Ищецът е преживял и стрес в резултат на произшествието, който го е накарал да се изолира от пълноценни контакти със своите съученици и приятели, за дълго време бил напрегнат, с нарушение на съня; възстановяването му продължило дълго време и не е приключило и към момента.