Решение № 17 от 21.01.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Добрич, 21.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230200921 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от О. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:

***, срещу наказателно постановление № 24-1717-000715 от 09.07.2024 г., издадено от Р. П. П. – началник сектор в ОДМВР - Добрич, Първо РУ Добрич, с което на О. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 (сто) лв.

На основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР се отнемат общо 10 точки.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят лично поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява. С писмено становище се иска наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните 1 доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1140494/31.03.2024 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта, които са били разгледани от наказващия орган и оставени без уважение, като неоснователни.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното 2 наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя. Съгласно т.3.9 от заповедта, началниците на сектори/групи „Охранителна полиция” в РУ при ОДМВР са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП. Няма спор в настоящия случай, че наказващият орган Р. П. П. е началник сектор „Охранителна полиция” в Първо РУ при ОДМВР - Добрич, поради което настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган.

В АУАН и в НП, като нарушена е вписана нормата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), съгласно която, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Описаните в АУАН и в обжалваното НП фактически обстоятелства безспорно сочат на обвинение за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В разглеждания случай, въззивната инстанция приема, че както в АУАН, така и в НП е налице описание на релевантни обстоятелства, които са достатъчни да квалифицират извършеното, като нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. И актосъставителят, и наказващият орган изрично сочат обстоятелствата, при които е било извършено нарушението, както и датата и мястото на неговото извършване, поради което оплакванията в жалбата, наведени пред настоящата инстанция, за допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаването на НП, не следва да се споделят като основателни, по следните съображения:

3

На първо място, според настоящия съдебен състав съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат всички предписани от ЗАНН задължителни реквизити. В акта и в НП са описани всички факти и обстоятелства, които са от значение за ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Както в акта, така и в наказателното постановление, нарушението е изписано текстово съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП, а именно – чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. По ясен, точен и недвусмислен начин е посочено, че О. Й. Б., на 31.03.2024 г., в 12:09 часа, в гр. Добрич, по ул. „Княз Дондуков“, управлява лек автомобил „***, като на кръстовището с ул. „Отец Паисий“ преминава на забранителен червен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим.

Направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. Същите правилно са били подведени като нарушение на нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като правилната правна квалификация на деянието е посочена както в АУАН, така и в процесното наказателно постановление. Правилно и законосъобразно нарушението е подведено под санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водач, който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се наказва с глоба 100 лева.

В действителност, в АУАН цифрово е изписано, че нарушението е по чл.

6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като в НП не е конкретизирано, че нарушението е по чл.

6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Непълното цифрово изписване на нарушения законов текст в НП (непосочване на съответното предложение от нормата), не е съществено процесуално нарушение, тъй като в НП нарушението е изписано текстово, съобразно съдържанието на съответния текст от ЗДвП.

Както вече бе посочено, преди да се произнесе по преписката, наказващият орган е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е правилно съставен и законосъобразен. Тук е мястото да се посочи, че в оперативната самостоятелност на наказващият орган е да 4 прецени достатъчни ли са събраните доказателства, за да бъде ангажирана наказателната отговорност на определено лице, явяващо се субект на нарушението, като непосочването на доказателствата, които го потвърждават не е съществено процесуално нарушение, засягащо наказателното постановление в степен, водеща до неговата отмяна.

С жалбата се навеждат и доводи, че наказващият орган е извършил нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил депозираното от жалбоподателя възражение, като не е изложил и мотиви, защо следва да му бъде наложено наказание.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя в тази насока, тъй като разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН не изисква наказателното постановление да съдържа мотиви, нито пък задължава наказващия орган да обсъжда депозираните по акта възражения, като е достатъчно да е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е извършено то.

С оглед изложеното, имайки предвид обстоятелството, че жалбоподателят се е възползвал в пълен обем от правото си на защита, сезирайки съда с жалба срещу наказателното постановление, съдебният състав намира, че за жалбоподателя не е настъпило объркване досежно това, за какво нарушение му е бил съставен АУАН, респективно – за какво нарушение е бил санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Наведените в жалбата доводи за неправилността и незаконосъобразността на наказателното постановление сочат, че жалбоподателят е инициирал защита именно против вмененото му с наказателното постановление нарушение.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон, съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал.

2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 31.03.2024 г., в 12:09 часа, в гр. Добрич, по ул. „Княз Дондуков“, управлява лек автомобил „***, като на кръстовището с ул. „Отец Паисий“ преминава на забранителен червен 5 сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим - нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва констатацията в наказателното постановление, че е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като ангажира гласни доказателства, посредством обясненията си и показанията на свидетеля Н. К.

Б.а.

В хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от описаната в акта, съставен на О. Й. Б. и издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разпитан като свидетел в съдебно заседание, актосъставителят Е. И. П. потвърждава констатациите в акта. Така например, в съдебно заседание свидетелят П. дава следните показания:

„Бяхме дневна смяна с колегата К.. Аз бях старши, а колегата водач на автопатрула. Движехме се по ул. „Отец Паисий“ в посока кръговото на Стоматологията, към бул. „Добруджа“. До Кооперативния пазар, от дясната страна, на червен светофар, понеже на нас ни свети зелено, на новия светофар, господина идва отдясно на нас и мина на червен сигнал…“(цитат). Същата фактическа обстановка пресъздава посредством показанията си и свидетелят Й. С. К., който в съдебно заседание заявява:

„Бяхме на работа с колегата П.. Аз бях водач, а колегата П. старши на автопатрула. На новия светофар, който го направиха на „Отец Паисий“ ние минаваме на зелено, на нас ни светеше зелено, въпросният автомобил беше по ул. „Княз Дондуков“. Понеже беше тръгнал да се изнася, направих му забележка да се върне назад, но той мина след нас на червен светофар. Ние минахме и той мина след нас. Ние навлязохме в кръстовището и светофара все още беше на зелено. Водачът обясни, че не ни е разбрал, нещо такова“ (цитат).