Решение № 4791 от 09.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4791 гр. София, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100507585 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 3147 от 25.02.2025 г., постановено по гр.дeло № 6689/2024 г. на СРС, Г.О., 155 състав, е прието за установено по предявените искови претенции от „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, район“Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.Е., против А. Т. Р., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к.“****, с правно основание чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК и във връзка с чл.79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че А. Т. Р. дължи на „Топлофикация София” ЕАД сумата от 4074,14 лв. /четири хиляди седемдесет и четири лева и четиринадесет стотинки/ - главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец януари 2022 г., сумата от 500,97 лв. /петстотин лева и деветдесет и седем стотинки/ - лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от 09.02.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като са отхвърлени исковите претенции за сумата от сумата от 44,04 лв. /четиридесет и четири лева и четири стотинки/ - главница за дялово разпределение за периода от месец ноември 2020 г. до месец април 2022 г., 1 сумата от 7,74 лв. /седем лева и седемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 27.01.2023 г., като неоснователни, както и претенцията за главница за периода от месец май до месец ноември 2019 г., като погасена по давност. С решението на съда е осъден А. Т. Р., с ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.Е., на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата от 1010,75 лв. /хиляда и десет лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски; осъден е А. Т. Р., с ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.Е., на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 140,94 лв. /сто и четиридесет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща направени по делото разноски в производството по издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 7193 от 07.03.2023 г. по гр.дело № 7070/2023 г. по описа на СРС, 155 състав. С решението на съда е осъдена „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Красно село”, ул.”Ястребец” № 23Б, представлявано от изпълнителния директор И.Е., да заплати на адвокат В.В. Т., от САК, с личен № 1000538310, с адрес: гр.София, ж.к.****, офис партер, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата от 9,65 лв. /девет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл.36, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1 от ЗА.

Срещу решението на СРС, Г.О., 155 с-в е постъпила въззивна жалба от А. Т. Р., подадена чрез пълномощника адв.Р. Р., с която се обжалва постановеното решение на СРС в частта, в която са уважени предявените установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата над 3966,83 лв. до присъдения размер от 4074,14 лв. - главница за топлинна енергия и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 500,79 лв.- мораторна лихва за забава. Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София" ЕАД, гр.София, чрез своя процесуален представител юрк.Д.К. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - потвърдено в обжалваната от ответника част, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

2

Третото лице-помагач “Техем сървисис“ ЕООД, гр.София, не взема становище по жалбата.

Постъпила е и частна жалба от А. Т. Р., подадена чрез пълномощника адв.В. Т., срещу определение № 20007/05.05.2025 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 6689/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 155 състав, с което е оставено без уважение искането на А. Т. Р., с ЕГН **********, от гр.София, ж.к.“****, за изменение на решение № 3147 от 25.02.2025 г. по гр.дело № 6689/2024 г. по описа на СРС в частта за присъдените разноски. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. В частната жалба е направено искане обжалваното определение, като неправилно да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго с което да се измени обжалваното решение, в частта за разноските, като в полза на А. Т. Р. бъдат присъдени съответни по размер разноски за заповедното производство.

Ответникът по частната жалба- „Топлофикация София“-ЕАД, гр.София, не взема становище по същата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и 3 процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, гр.София срещу ответника А. Т. Р. по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, в обжалваната от ответника част. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата топлоенергия, както и че същата е изпаднала в забава, тъй като задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.

Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите изложени в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Спорните по делото обстоятелства, с оглед очертания предмет на въззивната 4 жалба по чл.269 ГПК, са свързани единствено с въведеното от ответника, чрез неговия пълномощник възражение за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, относно необсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната цялост, което очевидно водело до неправилност и необоснованост на обжалваното решение.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, включително и досежно приетата по делото съдебно- техническа експертиза.

Изготвената съдебно- техническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- техническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, включително и досежно приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза.

Изготвената съдебно- счетоводна експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- счетоводна експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

В случая от заключението на приетата съдебно- техническа експертиза/СТЕ/, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено се установява, че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота на ответника през процесния период е извършено правилно и съобразно нормативните изисквания на действащата през периода нормативна уредба, като задължението е определено според отчетеното количество на подадена топлоенергия, включително и за процесния топлоснабдяван имот и след приспадане на технологичните разходи за сметка на ищеца. Следователно установено е по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определено количество и стойности за исковия период /последното обстоятелство е установено от заключението на ССчЕ/.