Решение № 1373 от 28.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1373 гр. Пловдив, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330205041 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-005238/ 31.07.2025г., издадено от НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Д. Д., ЛНЧ ********** е наложена глоба в размер на 200 лева /с еврова равностойност 102.26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.140, ал. 1 от ЗДвП.

С жалбата се оспорва субективната съставомерност на деянието.

Моли се за отмяна на НП. В съдебно заседание се представят пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по 1 същество.

Действително чисто формално жалбата е насочена срещу НП № 251030-006238/31.07.2025г. От съпроводителното писмо, изпратено от наказващия орган, е видно, че такова НП обективно не съществува.

От справката за нарушител водач се установява, че единственото издадено на жалбоподателя НП е № 25-1030-005238/31.07.2025г.

Същевременно в жалбата дословно е възпроизведено съдържанието именно на НП № 25-1030-005238/31.07.2025г.

По изложените съображения съдът приема, че жалбата е насочена именно срещу него, а разминаването в една цифра в жалбата 25-1030-00 6238/ 31.07.2025г. вместо 25-1030-005238/ 31.07.2025г, представлява техническа грешка, дължаща се на лошото качество на връчения екземпляр на НП.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

По делото не е формиран спор от фактическа страна, че: на 18.04.2025г., около 22:26 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Руски“ до № 139 Д. Д. е управлявал МПС - „СИТРОЕН БЕРЛИНГО“, с рег. № *******, чужда собственост, като регистрацията на автомобила е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДВП на дата 29.10.2024г.

Освен че са безспорни, тези факти се установяват по несъмнен начин от цялата събрана по делото доказателствена съвкупност: включително и приложени в цялост: административна преписка; прокурорска преписка № 7193/2025г. по описа на РП-Пловдив.

ПО ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ОСНОВАНИЯ ЗА ОТМЯНА НА НП.

От систематичното тълкуване на чл. 36, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 57, ал.1, т.3 ЗАНН следва, че НП няма как да бъде законосъобразно издадено без наличието в хода на производството на друг акт, който да го инициира и въз основа на който да се издаде НП. Този иницииращ акт в общия случай е АУАН.

Изключението е предвидено в чл. 36, ал.2 ЗАНН, според която 2 разпоредба основание за издаване на НП може да бъде и постановление на прокуратурата за отказ за образуване/прекратяване на наказателното производство.

От граматическото тълкуване на нормата, обаче следва, че постановлението на прокуратурата ще бъде основание за издаване на НП, само ако наказателната преписка изрично е препратена на наказващия орган за преценка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца.

Тази хипотеза, обаче не е налице, ако постановлението на прокуратурата е изпратено на наказващия орган само за сведение, доколкото в този случай не е налице валидно сезиране на наказващия орган да се произнесе по същите факти.

В този изричен смисъл е практиката на Административен съд-ПловдивРешение № 5740 от 25.06.2024 г. по к. адм. н. д. № 1040 / 2024 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 842 от 23.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 327 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив.

В същия смисъл е и практиката на административните съдилища от останалата част на страната, приемаща, че ако постановлението на прокуратурата не е изпратено за произнасяне, а само за сведение:

- не е налице необходимата връзка между двата процеса, която да обоснове извод за единство на производството,

-а се касае за два самостоятелни процеса с наказателен характер и нарушаване на принципа не бис ин идем по смисъла на ТР3/2015 ОСНК на ВКС.

Така Решение № 930 от 21.10.2014 г. по к.а.н.д. № 667/2014 г. на Административен съд София - област, Решение № 1903 от 16.10.2019 г. по к. адм. н. д. № 1409 / 2019 г. на XVII състав на Административен съд - Варна, Решение № 275 от 09.01.2025 г. по к. адм. н. д. № 1951 / 2024 г. на XVII състав на Административен съд - Варна, Решение № 6548 от 21.07.2025 г. по к. адм. н. д. № 1147 / 2025 г. на XVI състав на Административен съд - Бургас.

Пренесени на плоскостта на конкретните факти, горните принципни положения водят на следните изводи:

-обжалваното НП не е издадено въз основа на приложения по 3 преписката АУАН № 3808259, доколкото видно от мотивирана резолюция № 25-1030-M000149 производството по него е прекратено на основание чл.

54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН, поради образувана прокурорска преписка за престъпление по чл. 345 НК;

-обжалваното НП, обаче не е издадено и въз основа на цитираното в него Постановление от 11.06.2025 г. на РП-Пловдив, доколкото видно от диспозитива му, с него е направен отказ да се образува ДП, като е разпоредено препис да се изпрати на Началника на Сектор „ПП“ за сведение.

От горното може да се направи извод, че адресатът на изпращането е не наказващият орган, издал процесното НП- НАЧАЛНИК ГРУПА в ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, а съвсем друго лице- Началник на сектор ПП.

По-важното обаче е, че всъщност изпращането е само за сведение, а не за преценка за реализиране на административно-наказателната отговорност.

В същия смисъл са и мотивите на прокурорския акт, в които изобщо липсва обсъждане за евентуално извършено административно нарушение.

Горното съобразно вече цитираната съдебна практика означава, че наказващият орган не е бил надлежно сезиран и не е имал правно основание да издаде обжалваното НП.

В същия смисъл е и отбелязването върху екземпляра от прокурорското постановление, връчен в сектор „Пътна полиция“, а именно, че е изпратено само „за сведение“.

Освен това, в постановлението за отказ да се образува ДП изрично е посочено, че подлежи на обжалване, като същевременно нито по административната, нито по наказателната преписка се съдържат доказателства за влизането му в сила преди изпращането му за произнасяне от наказващия орган, което се е случило (видно от поставения датен печат) само два дни след постановяването му. Посоченото се явява допълнително основание да се приеме, че изпращането е било само за сведение, а не за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дееца.

Посоченото се явява първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

4

ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

По делото не съществува спор, че деянието по чл. 143, ал.15, вр. чл.

140, ал.1 ЗДвП е съставомерно от обективна страна. Спорният въпрос е дали е извършено виновно.

Съгласно чл. 6 ЗАНН: „Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.“ Според чл. 7 ЗАНН:

„Деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.“

Не съществува спор между страните, а и се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, че:

-процесният автомобил не е бил собственост на жалбоподателя;

-на собственика на автомобила не е било връчвано уведомление за извършената служебна дерегистрация на процесния автомобил, доколкото съгласно чл. 143, ал.15 ЗДвП такова уведомление, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал.10 ЗДвП, всъщност не се дължи.

От гореизложеното следва, че деецът не е знаел за служебно прекратената регистрация на автомобила и умисълът като форма на вина е изключен. Остава да се извърши преценка дали деянието е извършено с непредпазливост като форма на вина.

Видно от чл. 11, ал.3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН, „ деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати“.

От друга страна, съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици.

Изискванията деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди обществено 5 опасните последици са кумулативни, като отсъствието, на която и да било от двете предпоставки, води до извод за случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК.

Пак според трайната съдебна практика задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н.д. № 502/93 г., I н.о на Върховен съд.

В конкретния случай безспорно деецът е бил длъжен да направи всичко зависещо от него, за да се увери, че управлява автомобил, който е надлежно регистриран в страната, като това пряко следва от правилото на чл. 140, ал.1 ЗДвП.

Относно водач, който е и собственик на МПС със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал.15 ЗДвП регистрация, практиката е еднопосочна и безпротиворечива, че макар да не е знаел за служебната дерегистрация на автомобила, той отговаря при форма на вина непредпазливост, защото именно върху е тежало задължението да пререгистрира МПС в двумесечен срок от реализиране на придобивното основание. Същевременно незнанието на закона

(в случая, че при неизпълнение на задължението по чл. 143, ал.15 ЗДвП ще последва служебно прекратяване на регистрацията) не освобождава никого.

О тно с н о отговорността на водач, който не е собственик на автомобила (какъвто не е спорно, че е жалбоподателят) е формирана противоречива практика на Административен съд-Пловдив:

В част от практиката се приема, че водачът, въпреки че не е собственик на автомобила, е можел да провери, че същият не е регистриран по надлежния ред, който извод произтичал: