Определение № 927 от 07.11.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 927 гр. Враца, 07.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500684 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

Образувано е по частна жалба на Еднолично адвокатско дружество "Д.

М.", представлявано от управителя адв.Д. М., против Определение № 741/01.10.2024 г. по гр.д. № 558/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина, с което е оставено без уважение направеното от жалбоподателя искане с правно основание чл.248 ГПК за изменение на постановено по същото дело Решение № 173/02.08.2024 г. в частта относно разноските.

В жалбата се поддържа, че така постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи, че съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, т.е. налице е обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДДС. Изтъква се, че предоставянето на безплатна адвокатско помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗАдв не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. Извършва се позоваване на практика на ВКС, според която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗАдв вр. § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. следва да включва ДДС.

Твърди се, че в конкретния случай към представения по делото договор за правна защита и съдействие са приложени и доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и присъждане на полагащото се ДДС в размер на 80,00 лв.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна ""Фератум България" ЕООД.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и 1 срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.248, ал.3 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

С Решение № 173/02.08.2024 г. по гр.д.№ 558/2023 г. по описа на РСБяла Слатина е уважен предявеният от П. Г. Н., чрез пълномощника й адв.Д.

М., срещу "Фератум България" ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № ***/24.02.2023 г. Със същия съдебен акт ответникът "Фератум България" ЕООД е осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищцата П. Г. Н. направените по делото разноски в размер на 455,00 лв., а на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. – да заплати на Адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адв.Д. М., адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

По делото е постъпила молба от Еднолично адвокатско дружество "Д.

М.", представлявано от адв.Д. М., с която се иска решението да бъде изменено в частта за разноските, като към определеното адвокатско възнаграждение бъде присъдено и полагащото се на дружеството ДДС в размер на 80,00 лв.

С обжалваното Определение № 741/01.10.2024 г. районният съд е оставил без уважение това искане като неоснователно. Изложени са мотиви, че по смисъла на чл.9, ал.1 вр. чл.8 ЗДДС безплатната правна помощ, оказвана на основание чл.38, ал.1 ЗАдв, представлява безвъзмездна доставка на услуга, поради което не подлежи на облагане с ДДС. Посочено е, че събития, последващи датата, когато услугата е извършена, на която данъчното събитие е възникнало, не могат да имат значение за възникване на данъчно задължение. Според районния съд, постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС, тъй като правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.

Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Изложени са и аргументи, че съдът не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Посочено е също, че разпоредбата на § 2а ДР НМРАВ не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.

Настоящият съдебен състав намира, че това определение е постановено в нарушение на материалния закон и трайната практика на касационната инстанция.

В разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗАдв са уредени случаите, в които се оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие. Според ал.2 на същата разпоредба в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 ЗАДв.. и осъжда 2 другата страна да го заплати.

На основание чл.2, т.1 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. В чл.8 от същия закон е дефинирано, че услуга по смисъла на този закон е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Предоставената адвокатска услуга не е безвъзмездна услуга, а има стойност, която съдът определя в размерите на посочената по-горе наредба, ако са се сбъднали условията на чл.38, ал.2 ЗАдв. Основанието за плащане на възнаграждението по посочената законова разпоредба е сключеният между адвоката и съответното лице договор. Този договор е безвъзмезден само в случаите, при които не се пораждат предпоставките на чл.38, ал.2 ЗАдв. и тогава е логично с оглед чл.2, ал.1, т.1 ЗДДС да се приеме, че тази доставка на услуга е необлагаема по смисъл на чл.8, вр. чл.9 ЗДДС и за адвоката, извършил услугата, не възниква задължение за внасяне на ДДС.

Не така стоят нещата в случаите, при които за престираната от адвоката услуга се определя възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. При определяне на такова с влизане в сила на решението същото става дължимо на адвоката. Плащането действително се прави от другата страна, но то по силата на закона се извършва в полза на лицето по чл.38, ал.1 ЗАдв., а съответната доставка на услуга има възмезден характер. Извършването на същата по смисъла на чл.25, ал.2 ЗДДС става факт с наличието на влязло в сила решение, уважаващо напълно или частично исковата претенция на лицето по чл.38, ал.1 ЗАдв. Това е моментът на извършване на т. н. облагаема доставка и моментът, в който данъкът по смисъла на чл.82, ал.1 ЗДДС става изискуем от съответното данъчно задължено лице - извършилият доставката адвокат. Това е цената на престираната от адвоката услуга, която се определя от съда с постановяване на решението и е логично върху същата да се начислява и ДДС при условие, че то е изискуемо от доставчика.

В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Определение № 50093/11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г., ТК, ІІ т.о.; Определение № 50139/10.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5156/2021 г., ІV гр.о.; Определение № 50017/26.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1873/2022 г., ТК , І т.о.; Определение № 1347/21.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3251/2023 г., ГК, ІІІ гр.о.;

Определение № 739/20.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 736/2023 г., IV г. о., ГК и мн.др. Съобразно тази практика, с присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2, т.1 вр. чл.8 ЗДД.

В случая са се сбъднали условията, при които на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." се дължи възнаграждение от осъдената за разноски насрещна страна. В хода на съдебното производство са били представени и доказателства, че дружеството е регистрирано по ЗДДС (факт, който може да бъде установен и чрез справка в публичния регистър по чл.80, ал.1 ДОПК). Ето защо върху определеното възнаграждение от 400,00 лв. следва да се начисли ДДС и същото да се присъди с него. Дължимият ДДС върху така определеното минимално възнаграждение се равнява на 80,00 лв.

При тези съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се 3 допусне исканото изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските, като бъде присъдено и ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 741/01.10.2024 г. по гр.д. № 558/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 173/02.08.2024 г. по гр.д.№ 558/2023 г. по описа на РС-Бяла Слатина като ОСЪЖДА "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М., със съдебен адрес: ***, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. и сумата 80,00 лв. – ДДС върху определеното със същия съдебен акт адвокатско възнаграждение от 400,00 лв. (общо 480,00 лв.).

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4