Определение № 566 от 14.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 566 гр. Велико Търново, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20264100500166 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по дела на чл. 538, ал.1 вр. чл. 278 от ГПК.

Производството е образувано въз основа на подадена от ППК „ВЪЗРАЖДАНЕМорава“ ЕИК 814160777, със седалище и адрес на управление с. Морава, община Свищов, област Велико Търново чрез пълномощник адв. П. Ч. частна жалба против Определение № 1/2026г. от 27.01.2026г. на съдия по вписванията при РС Свищов по пр. № 149/27.01.2026година по описа на Служба по вписвания – гр. Свищов. С обжалваното определение съдия по вписванията е оставил без уважение заявлението на Кооперацията с искане за вписване на Решение № 28 от 23.02.2023 година по гр.д. № 262/2021 година по описа на РС Свищов, с9 което е извършена делба и е извършено възлагане на делбените имоти, като е отказано вписването. Излагат се оплаквания за неправилност на отказа на съдията по вписванията. Неправилно била приложена разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК спрямо заявителя. Жалбоподателя сочи, че при извършване на делбата в негов дял е възложен имот с идентификатор *** – нива от 14086 кв.м. в местността „Малък сарен“ в землището на село Драгомирово. Отказът бил мотивиран с това, че при извършената от съдията по вписванията служебна проверка съгласно констатирал, че една от съдебителките М. П. Л. имала публични задължения, подлежащи на изпълнение в размер на 25,56 евро. Жалбоподателят твърди, че е представил всички изискуеми документи към заявлението за вписване, включително и удостоверение за актуална данъчна оценка, от която се установява, че кооперацията няма данъчни задължения. Дадени били указания на заявителя, че вписването ще бъде извършено след плащане на данъчното задължение, което жалбоподателя счита за неправилно и неизпълнимо от заявителя, доколкото последния не е данъчнозадълженото лице с неплатени данъци. Посочил е, че при съдебната делба всеки от 1 съделител е получил реален дял и не е налице прехвърляне на собственост. Отправя искане към съда да постанови определение, с което да отмени отказът на съдията по вписванията и да бъде разпоредено извършването му.

Съдът, след като разгледа частната жалба, изложените в нея аргументи, като се съобрази с данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателят е подал заявление вх. 146/27.01.2026г. с искане за вписване в Служба по вписвания Решение № 28 от 23.02.2023г. по гр.д. № 262/2021 по описа на Районен съд – Свищов, с което е извършена делба на допуснатите до делба с решение № 36 от 01.03.2022 г. по същото решение земеделски земи – нива от 6,140 дка. в м. „Ливадите“, имот № 62012 по плана за земеразделяне на село Драгомирово и нива от 50,192 дка. в местността „Малък сарен“, имот № 84005 по плана за земеразделяне на село Драгомирово, между съделителите ППК „Възраждане – Морава“ ЕИК 814160777, М. Й. Д. – Ц., П. И. П., М. Д. М., К. Д. Л., Д.

Д. Л., Л. Д. К., М. П. Л. при посочените права. Делбата е извършена чрез възлагане на реални части от тези земи, като на жалбоподателя е възложен в дял Част 2 от съподеляем имот ПИ с идентификатор ***, представляващ НИВА от 50,192 дка., местността „Малък сарен“ с. Драгомирово, с площ 14,085 дка., представляващ поземлен имот с идентификатор ***, местността „Малък сарен“,с. Драгомирово с площ 14086 кв.м. при съседи: ***, ***, ***, *** /Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-33981/3.02.2023г. за делба на ПИ ***.

Стойност на дела 14 495 лева. Към заявлението са представени необходимите документи – решението, удостоверението за приемане на проект за изменение на КККР № 2533981/03.02.2023г, ведно с приложенията към него, Удостоверение за данъчна оценка на имота № 5408000200/27.01.2026г., внесена държавна такса. Съдията по вписванията е извършил служебна справка относно наличие или липса на задължения за целите на чл. 264 ДОПК за всичките съделители, посочени в решението и констатирал, че само за един от тях – М. П. Л. има не платени публични задължения в размер на 25,56 евро.

С определение № 1/2026г. от 27.01.2026г. Съдия по вписванията в Районен съд – Свищов мотивирайки се с това, че съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация п о ЗТРРЮЛНЦ или длъжностното лице по вписванията по ЗОЗ, по електронен път в Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка. чл. 263, ал. 3 ДОПК повелява, че кога се установи наличие на публични задължения, вписванията могат да се 2 извършат след заплащането им или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

Позовавайки се и на съдебна практика съдията по вписванията приема, че исканото вписване може да бъде извършено само ако съделителите нямат публични задължения.

Мотивиран по горния начин е постановен обжалвания отказ. Съобщен е на заявителя на 30.01.2026г., когато е извършено връчване на определението по пощата с писмо с обратна разписка. Частната жалба е подадена на 04.02.2026 година – в предвидения от закона срок.

Предвид фактите по делото и след като съдът извърши цялостна проверка по отношение законосъобразността на атакуваното определение, намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена от процесуално легитимирана страна в предвидения от закона срок за обжалване и отговаря на изискванията за редовност.

Разгледана по същество частната жалба е основателна и съдът следва да я уважи по следните съображения:

Правилно съдията по вписванията в своето определение е приел, че заявител се явява легитимирана страна да иска вписване на акт по чл. 4, б „г“ от ПВ. Представения за вписване акт е съдебно решение, с което е извършена делба чрез възлагане на недвижими конкретно определени недвижими имота оформени в седем реални дяла. Няма спор, а и трайната съдебна практика, на която се е позовал и съдията по вписванията, е че по отношение на вещите, предмет на съдебната делба, тя има вещно правно прехвърлително действие по отношение на тях. Изхождайки от това правило при прилагане на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от ДОПК съдията по вписванията обаче е допуснал нарушение, без да държи сметка са специфичния способ за ликвидиране на състоянието на съсобственост – спецификата на съдебното решение по извършването на делбата с разпределение на имоти по чл. 353 от ГПК.

В новата редакция на разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДЗОПК ДВ бр. 66 от 2023 г., в сила от 03.05.2024 г./, е предвидено, че прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от съдията по вписванията по електронен път в НАП, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение, публични задължения. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за недвижимия имот се удостоверява в данъчната оценка. По арг. от чл.

264, ал. 2 ДОПК при установени от съдията по вписванията задължения исканото вписване може да бъде извършено само след заплащане на публичните задължения или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните му задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и тази сума бъде внесена 3 от последния в съответния бюджет. систематичното тълкуване на тази разпоредби води до извод, че тяхната цел е да гарантират събирането на установените публични задължения, ликвидни и изискуеми/подлежащи на принудително изпълнение/, при извършване на действия, имащи за последица намаляването на притежаваното от длъжника недвижимо имущество.

Съдебната делба е особено исково производство, което протича в две фази – първа фаза по допускане, в която с решението по чл. 344 ГПК се установява наличието на съсобственост, между кои страни за какви имоти и при какви права, а във втората фаза с решението по извършване се прекратява тази съсобственост, като всеки от съделителите получава реален дял, какъвто е водещият принцип въведен с чл. 69, ал. 2 от Закона за наследството. С влизане в сила решението по извършване на делба чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК, какъвто е настоящия случай, настъпва вещнотранслативният ефект на делбата и притежаваните от съделителите части от съсобствените имоти се трансформират в обособен/и имот/и, поставен/и в индивидуална собственост на всеки съделител, като стойността на получения от него реален дял може да съответства на дела му в прекратената съсобстевност или да не съответства, получавайки реален дял на стойност по-голям (водещ до увеличаване на притежаваното имущество) или по-малък от притежавания дял (водещ до намаляване на имуществото). В този смисъл вещнотранслативното действие, което проявява решението по извършването на делбата чрез разпределяне на имотите по чл. 353 ГПК е обхванато от понятието „прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти“ по смисъла на чл. 264, ал.1 ДОПК/както правилно е възприел и съдията по вписванията/. Всеки от съделителите, получаващ реален дял от имуществената общност, съвместява едновременно две качества - праводател (прехвърлител) на своите идеални части и приобретател на идеалните части на другия съделител. Когато съделителят е получил реален дял, стойността на който съответства или е по-голяма от дела му в прекратената имуществена общност, решението по извършването на делбата по горепосомения ред, няма за последица намаляване на имуществото на съделителя, при с разпоредбата на чл. 264, ал.1 ДОПК се цели осигуряване събирането на установените публични задължения. Държавният интерес, при установяване на непогасени публични задължения на такъв съделител, не се засяга с извършването на исканото действие. Този интерес не може да бъде защитен чрез отказа от вписването или отбелязването на съдебното решение. В настоящият случай видно от самото решение, представено за вписване в Служба по вписвания – Свищов, всеки от съделителите е получил реален дял, който очевидно съответства на стойността на дела му от имуществената общност, тъй като липсва присъдено каквото и да било уравнение.

Предвид изложеното по-горе, определението на съдията по вписванията се явява неправилно. Правилно е приел, че представеното му решение по извършване на делба по чл.

353 ГПК подлежи на вписване, но погрешно е приел, че установеното наличие на подлежащо на принудително изпълнение публично задължение на един от съделителите, и то не заявителя, представлява пречка за заявителя да поиска и да бъде извършено 4 вписването му за получения от него в изключителна собственост реален имот. Освен това чрез представеното удостоверение за данъчна оценка на имота, получен в изключителна собственост от заявителя, установява липса на публични задължения, подлежащи на принудително изпълнение и спрямо този имот.