Определение № 3800 от 11.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3800 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503271 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт Г.С.-К., против определение №13005/09.10.2025 г., постановено по гр.д. №10500/2024 г. по описа на РС Пловдив, ХVIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №3516/12.07.2025 г. в частта му за разноските, присъдени на адв. Д. Б. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и намаляване размера на възнаграждението на 100 лв., който размер според него е справедлив и отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на проведеното производство. Излага съображения, че е съобразен единствено материалния интерес по делото.

Определеният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, тъй като исковата молба и молбите по делото са бланкетни.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за 1 допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №3516/12.07.2025 г., постановено по гражданско дело №10500/2024 г. на Районен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от жалбоподателя против С. Д. Н. осъдителни искове за възнаградителна лихва, възнаграждения за закупени услуги фаст и флекси, и обезщетения за забава по договор за потребителски кредит

Профи кредит стандарт

№40014810155/16.01.23 г., и жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Б. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Н.. В мотивите е отбелязано, че при определяне размера на следващото се възнаграждение са съобразени вида и размера на исковете, действащата Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено решение по дело C‑438/22 на СЕС.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като не е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е изложил съображения, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, касае се за осъдителни искове, предявени от небанкова финансова институция против потребител, който е икономически по – слабата страна, приети са само писмени доказателства, съобразени са вида и цената на иска.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение. Напълно се споделят изложените от първостепенния съд съображения.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

2

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необходимо да се съобрази. В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което се е явил единствено пълномощника на ответника. Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Следва да се отчете и факта, че се касае за висококвалифициран труд. Всички тези факти са съобразени от първостепенния съд, включително и цената на иска. Ето защо настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 400 лв. е напълно адекватно на предоставената адвокатска защита. Нещо повече – същото е в размер, предвиден като минимум за един иск в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа, а предмет на производството, инициирано от страната, са пет иска.

Не се възприемат доводите на частния жалбоподател, че сумата е в прекомерен размер. Посочената от него сума от 100 лв. не би довела до възмездяване труда на пълномощника на насрещната страна.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА №13005/09.10.2025 г., постановено по гр.д.

№10500/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVIII граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3800 гр. Пловдив, 11.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503271 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България“ ЕООД чрез юрисконсулт Г.С.-К., против определение №13005/09.10.2025 г., постановено по гр.д. №10500/2024 г. по описа на РС Пловдив, ХVIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №3516/12.07.2025 г. в частта му за разноските, присъдени на адв. Д. Б. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и намаляване размера на възнаграждението на 100 лв., който размер според него е справедлив и отговарящ на действителната фактическа и правна сложност на проведеното производство. Излага съображения, че е съобразен единствено материалния интерес по делото.

Определеният размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен, тъй като исковата молба и молбите по делото са бланкетни.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за 1 допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №3516/12.07.2025 г., постановено по гражданско дело №10500/2024 г. на Районен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените от жалбоподателя против С. Д. Н. осъдителни искове за възнаградителна лихва, възнаграждения за закупени услуги фаст и флекси, и обезщетения за забава по договор за потребителски кредит

Профи кредит стандарт

№40014810155/16.01.23 г., и жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Б. сумата от 400 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Н.. В мотивите е отбелязано, че при определяне размера на следващото се възнаграждение са съобразени вида и размера на исковете, действащата Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено решение по дело C‑438/22 на СЕС.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „Профи кредит България“ ЕООД за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, като не е постъпило възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като е изложил съображения, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, касае се за осъдителни искове, предявени от небанкова финансова институция против потребител, който е икономически по – слабата страна, приети са само писмени доказателства, съобразени са вида и цената на иска.

Настоящата инстанция намира за правилно обжалваното определение. Напълно се споделят изложените от първостепенния съд съображения.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

2