Определение № 905 от 30.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 905 гр. София, 30.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500780 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 118, ал. 2 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 19513/01.03.2023 г. на А. К. М., ЕГН **********, с местожителство в с. ***, общ. ***, ул. „***“, № *** срещу Определение № 2293/22.02.2023 г. , постановено по гр.д. № 9894/2022 г., на СГС, I-9 с., с което е прекратено производството и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – София град, в хипотезата на чл. 118, ал. 2 ГПК.

Частният въззивник счита, атакувания съдебен акт за неправилен.

Счита, за принципно верен извода на съда за наличието на „административна дейност, свързана с осъществяване на властнически функции“, но не е било отчетено обстоятелството, че избраният път за защита бил обусловен от актовете на ВАС. Счита, че с произнасянето на ВАС по отношение на възможността за атакуване на Националния план за ваксинация срещу Ковид19 в РБ като е приел, че Планът не е нито подзаконов, нито административен акт, нито действие или бездействие на съответните органи, ВАС е изключил изцяло възможността административен съд да разглежда претенция за вреди от прилагането му. Същевременно доколкото Планът бил неразривна част от издадената Заповед на Министъра на здравеопазването и от комплекса фактори причинили увреждането на ищцата, то единствения възможен път за защита бил по реда на ЗЗД, пред гражданския съд. По същество моли атакуваното определение да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 274, ал.

1 ГПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски апелативен съд, намира 1 частната жалба за основателна, по следните съображения:

Производството е започнало пред СГС по искова молба на А. М., с която е предявен иск за солидарното осъждане на Министерски съвет на РБ и Министерство на здравеопазването, да заплатят сумата 25500.00 лв., обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. М., нейн баща, в резултат на определени и въведени фази за ваксинация срещу Ковид-19 с приетия с решение на МС „Национален план за ваксиниране срещу Ковид -19 в РБ“ и Заповед № РД-01-726/23.12.2021 г. за организацията на имунизационната кампания срещу Ковид-19 на Министъра на здравеопазването, ведно със законна лихва от завеждането на исковата молба.

Претенцията е квалифицирана като такава по чл. 49 ЗЗД.

В изпълнение на указания, дадени с Разпореждане № 16482/05.10.2022 г., е постъпила уточняваща молба вх. № 69739/25.10.2022 г.

След като е извършил преценка на изложените в изпълнение на указанията, твърдения в депозираната уточняваща молба, съставът на първоинстанционния съд, постановил атакуваното Определение № 2293/22.02.2023 г., с което производството по делото било прекратено и изпратено по подсъдност на АССГ, в хипотезата на чл. 118, ал. 2 ГПК.

Произнасянето е обосновано с доводи, че изложените от ищцата твърдения попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съобразно която държавата и общините отговарят за вреди, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжности лица, при или по повод изпълнение на административна дейност като исковете за репираните на понесените вреди подлежат на разглеждане по реда установен в АПК като местната подсъдност се определя съобразно правилата на чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ.

Определението е неправилно. Безспорно е, че задължението за отстраняването на нередовностите на исковата молба тежи върху ищеца, поради което той трябва да предприема активни действия в тази насока.

Изтичането на така определения по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба не може да доведе до връщането й по реда на чл.129, ал. 3 ГПК, респективно до прекратяване на производството, дори да не са отстранени посочените недостатъци ако констатациите на съда за съществуването им е неправилна или не са дадени точни указания, които страната не е изпълнила. По тази причина при обжалването на определението за прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК, въззивният съд дължи проверка дали са налице трите кумулативно дадени предпоставки за това, а именно да са налице действителни нередовности на исковата молба, да е даден срок за отстраняването на същите и този срок да е изтекъл без указанията да са изпълнени.

В конкретния случай, по делото са дадени принципно правилни указания с посоченото по-горе Разпореждане от 05.10.2022 г., които с постъпилата уточняваща молба са бил изпълнени като въпреки дадените указания противоречие в твърденията на ищцата продължава да е налице и в този смисъл указнията са непълни.

Преценени в цялост, твърденията на ищцата, изложени в исковата и уточняващата молба, правят възможен извода, че ищцата претендира ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на първия от 2 ответниците – Министерски съвет, за действията извършени от членовете му, изразяващи се във вземане на Решение на МС № 86/07.12.2020 г. за приемане на Националния план за ваксинация, ведно с последващите му изменения и допълнения, с който План са обособени фазите на ваксинация.

Отговорността на втория ответник пък се претендира да бъде ангажирана за действия на Министъра на здравеопазването, изразяващи се в издаването на Заповед № РД-01-726/23.12.2021 г. за организацията на имунизационната кампания, също многократно изменяна и допълвана.

Твърди се, че по този начин наследодателят на ищцата е бил лишен от възможност да се ваксинира, поради попадането му във Фаза IV от кампанията като лишаването от тази възможност е довело и до смъртта му, която пък е причинила неимуществените вреди за ищцата. Същевременно се твърди се, че Министерски съвет следва да носи гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди причинени от актовете му, приети от неговите членове, а Министерство на здравеопазването следвало да носи същия вид отговорност за вредите причинени от актовете на Министъра на здравеопазването. Не са налице твърдения МС и Министерство на здравеопазването да са възложители на работата на членовете на МС и на Министъра на здравеопазването, което да обосновава търсенето на избрания вид отговорност. Неизяснен е останал и въпросът каква е връзката на Заповедта от 23.12.2021 г., с причинените на ищцата вреди, доколкото същата е издадена след смъртта на наследодателя на ищцата, както и от къде произтича солидарността при ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на двамата ответници.

От друга страна обаче, ищцата е изложила твърдения, че нейният баща след започване на ваксинационната кампания многократно е правил опити да се ваксинира. Тези твърдения са лишени от конкретика, доколкото правенето на многократни опити изисква конкретизиране на време, място и предполага конкретни лица, възложител на работата на които се явяват ответниците, с действията си да са довели до невъзможност опитът на бащата на ищцата да се ваксинира да доведе до резултат.

При това положение първоинстанционният съд е следвало да даде допълнителни указания за излагане на ясни и безпротиворечиви твърдения от страна на ищцата, както и за внасяне в тях на необходимата конкретика и едва след това да извършва преценка за реда, по който се претендира ангажиране на отговорността на ответниците и за подсъдността на исковата претенция.

Вместо това, съставът на СГС априори е приел, че се касае за претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, прекратил е производството по делото и е изпратил същото на АССГ.

В този смисъл, оплакванията на частният въззивник за неправилност на прекратителното определение са принципно основателни. Следва да бъде посочено обаче, че задължение на ищцата е излагането на ясни, конкретни и точни фактически твърдения по елементите от фактическия състав на гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 ЗЗД, в случай, че такава се претендира да бъде ангажирана, които е недопустимо да се изразяват в цитати от съдебни решения или нормативни и поднормативни актове.

В заключение, атакуваното прекратително определение ще следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

3

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Определение № 2293/22.02.2023 г., постановено по гр.д.

№ 9894/2022 г., на СГС, I-9 с.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4