Решение № 97 от 09.10.2023, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Търговско дело 137/2022
- Вид
- Решение № 97
- Подписан
- 09.10.2023
- В сила
- 13.03.2025
- Състав
- Георги Димитров Чолаков
Цитирани разпоредби
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.367-370 · Граждански процесуален кодекс
- чл.374 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.36, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.113 · Закон за движението по пътищата
- чл.114 · Закон за движението по пътищата
- чл.32 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 · Кодекс за застраховането
- чл.108, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.498, ал.1 и ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 97 гр. С., 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Чолаков при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело № 20221800900137 по описа за 2022 година
Н. С. А. от гр. С., жк „Н. 1”, бл.*, вх.*, ет.*, ап. *, с ЕГН **********, е предявила срещу ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ********** обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане на обезщетение в размер на 80 000 лева за причинени на ищцата неимуществени вреди – физически болки и страдания и изживян стрес вследствие нанесени й телесни увреждания – контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръбначния стълб в лумбалната област, дислоцирана диафазарна фрактура на лява бедрена кост, фрактура на Л4 вляво, мекотъканен едем на ляво бедро с хематом в меките тъкани по предния им контур, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 19.01.2022 год. около 07.15 часа в гр. К., на кръстовището на ул. „Ю.Г.” и ул. „Ч.Х.”, по вина на Д. Е. Р. – водач на лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел „Дискавъри”, с ДК № СО 7542 ВТ, със застрахователна полица № ВG/02/121001163367 за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 24.04.2021 год. до 23.04.2022 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2022 год. до окончателното й заплащане.
Претендира се присъждане на осн. чл.38, ал.2 от ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА процесуално представителство по делото.
С исковата молба се твърди, че на 19.01.2022 год. около 07.15 часа в гр. К. ищцата, пресичайки ул. „Ю.Г.” в района на кръстовището с ул. „Ч.Х.” срещу автобусната спирка, пострадала при ПТП. Била ударена от лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел „Дискавъри”, с ДК № СО 7542 ВТ, управляван от Д. Е. Р., който се движел по ул. „Ю.Г.” в 1 посока от ул. „Обединена” към с. П..
Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП бил водачът Д. Р., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост, не пропуснал ищцата да премине и я ударил.
Сочи се, че в резултат на процесното ПТП Н. С. А. е получила следните травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гръбначния стълб в лумбалната област, дислоцирана диафазарна фрактура на лява бедрена кост, фрактура на Л4 вляво, мекотъканен едем на ляво бедро с хематом в меките тъкани по предния им контур .
След инцидента ищцата била приета по спешност във ВМА в тежко състояние и поставена на директна екстензия. На 24.01.2022 год. ищцата била подложена на оперативно лечение, като под рентгенов контрол била извършена репозиция на фрактурата. Поставен й бил Кюнчеров пирон с детелина. Състоянието й било изключително тежко и със силни болки в областта на фрактурите. Била напълно обездвижена, без възможност да става от леглото.
Имала непрекъсната нужда от денонощна помощ в ежедневието. Изпитвала силни болки и се налагало да пие непрекъснато обезболяващи медикаменти. На 28.03.2022 год. ищцата отново била подложена на оперативно лечение, при което по хода на стария оперативен цикатрис в областта на трохантерния масив бил отстранен Кюнчеровият пирон и й бил поставен бедрен пирон по установена методика, застопорен проксимална и дистално.
Ищцата твърди, че и към момента състоянието й не се е подобрило. Все още била напълно обездвижена, не излизала от дома си, не можела да става, непрекъснато използвала инвалиден стол. Освен физическите увреждания, които получила, процесното ПТП се отразило изключително тежко и на психиката на ищцата – преди ПТП била пълноценен и здрав човек, а понастоящем е инвалид, абсолютно обездвижена, затворила се в себе си.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Ленд роувър“, модел „Дискавъри”, с ДК № СО 7542 ВТ, управляван при ПТП от деликвента Д. Е. Р., е била сключена със ЗД „Б.И.” АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № ВG/02/121001163367, валидна от 24.04.2021 год. до 23.04.2022 год., което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на произшествието неимуществени вреди.
Без изрично да е посочено в исковата молба, видно от приложената към нея писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Н. С. А. – вх. № ОК-259609/20.04.2022 год. по описа на „ЗД Б.И.” АД, при ответника била образувана преписка по щета № 2210011315 и постановен отказ за изплащане на обезщетение с писмо изх. № НЩ2718/21.04.2021 год.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като недопустими, неоснователни и завишени по размер, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорва допустимостта на предявените искове поради липсата на 2 предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.498, ал.1 и ал.3 от КЗ.
С отговора се сочи, че не се оспорва твърдяното от ищцата застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил марка „Ленд роувър“, модел „Дискавъри”, с ДК № СО 7542 ВТ, със застрахователна полица № ВG/02/121001163367, сключена с ответника, валидна от 24.04.2021 год. до 23.04.2022 год., т.е. към датата на ПТП, 19.01.2022 год.
С отговора се оспорва изцяло предявената искова претенция за неимуществени вреди – по основание и по размер. Оспорва се размера на предявения иск като прекомерно завишен и неотговарящ на установеното от съдебната практика като справедлив размер на обезщетението за идентични по вид и характер вреди.
Сочи се, че представената към и.м. епикриза по ЛИЗ № 1795 от Клиника по ортопедия и травматология при ВМА-МБАЛ С. удостоверява, че на 19.01.2022 год. Н. А. е била приета в болнично заведение, където след проведени образни изследвания и консултации е била приета за лечение със следните травматични увреждания : разместено счупване на тялото (диафиза) лявата бедрена кост, което според ответника е причинило трайно ограничаване на движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни или средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, за което при нормално протичане на оздравителния процес, периодът на нетрудоспособност за физически труд е около 9-12 месеца. С оглед на наложилото се повторно лечение /стабилизиране на счупването на лявата бедрена кост на 28.03.2022 год. /епикриза по ЛИЗ № 8552/ ответникът приема, че е възможно оздравителния период на счупването да се удължи; счупване на левия страничен израстък на 4-ти поясен прешлен (Л4), лечението на което е неоперативно и което според ответника е причинило трайно ограничение на движенията на снагата или средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, с период на нетрудоспособност за физически труд около 1 - 1,5 месеца; контузия на главата с мозъчно сътресение, което според ответника е причинило временно разстройство на здравето, без опасност за живота – лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
С оглед на горното ответникът счита, че адекватната сума за обезщетение на неимуществените вреди на ищцата е в размер на около 40 000 лева, в случай че искът бъде доказан по основание и без да бъде отчетено съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
В случай, че в хода на делото бъде установено наличието на елементите от фактическия състав на деликт и бъде установено, че оплакванията на ищцата са били причинени от процесното събитие и като следствие на действия на застраховано към ответното дружество лице, се прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на ищцата, която със своите действия е допринесла за настъпилия вредоносен резултат. Твърди се, че е пресичала на необозначено за целта място, в район на кръстовище срещу автобусна спирка, без да се съобрази с посоката и скоростта на приближаващото я МПС, към което е имала видимост и е представлявало конкретна опасност за нея. Твърди се, че ищцата като пострадала при процесното ПТП е нарушила и конкретни правила за движение по пътищата, 3 визирани в разпоредбите на чл.32, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, с което се поставила в превишен риск и съпричинила настъпилото ПТП в значителна степен. Твърди се, че дори и да е пресичала на пешеходна пътека или продължение на тротоар, ищцата е можела да избегне ПТП, като предприеме необходимите мерки за запазване на живота и здравето си, каквито мерки не е предприела и се поставила в явен и превишен риск. Твърди се, че ищцата е престоявала върху пътното платно или се е движела върху него по неправомерен начин, с което се е поставила в превишен риск, с което е съпричинила вредата си.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на ПТП поради липса на доказателства, установяващи начина на настъпването му. Сочи се, че единственото доказателство за механизма, ангажирано от ищцата, е съставеният по случая КП за ПТП, в който било посочено, че причините за ПТП са в „процес на изясняване”.
Оспорва се и иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди.
Поддържа се, че претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя 20.04.2022 год. е неоснователна, а такава се дължи съгласно чл.497, ал.1 от КЗ.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 19.01.2022 год. на РУ К., в същия е отразено настъпило ПТП на 19.01.2022 год. около 07.15 часа в гр. К., с участието на лек автомобил марка „Ленд роувър“, модел „Дискавъри”, с ДК № СО 7542 ВТ, с водач Д. Е. Р. и пешеходката Н. С. А.. Отразено е, че при ПТП е пострадала пешеходката, която е получила фрактури в областта на лявото бедро.
Видно от представения с молба от 30.03.2023 год. на пълномощника на ищцата протокол за оглед на местопроизшествието, изготвен по образуваното по случая ДП № 9/2022 год. на РУ К., в същия за ориентир 1 /ОР1/ е приет железобетонен стълб, находящ се на 0.70 метра вляво от платното за движение. На 13.50 метра след ОР1 и на 8.50 метра вдясно от левия край на платното за движение е намерена метална емблема с надпис „LV” – част от автомобила „Ленд роувър“, а на 14.70 метра след ОР1 – множество от дребни стъкла в най-дясната лента. На 22.50 метра след ОР1 свършва следата от спирачен път на автомобила, а на 27.80 метра след ОР1 е началото на изкуствена неравност по пътя с хоризонтална маркировка на пешеходна пътека.
От показанията на водения от ищцата свидетел Я. Й. К. се установява, че същият е бил очевидец на ПТП с участието на ищцата, случило се рано сутринта на главния път на излизане от гр. К. в посока с. П., местността „Букет“. Свидетелят видял, че някакъв джип излязъл от завоя и точно в този момент една възрастна жена тръгнала да пресича пътното платно, тъй като от другата му страна била автобусна спирка в посока гр.
С.; жената пресичала нормално, леко, когато в средата на платното за движение джипът я ударил и паднала на земята. Било рано сутринта, тъмно, мястото било слабо осветено, а 4 джипът се движил с включени фарове. След удара колата продължила още малко и спряла, а случайни минувачи, сред които и свидетелят, се притекли на помощ на жената.
Свидетелят дава изключително объркани и противоречиви показания относно мястото, където на пътя се намирала пешеходна пътека и къде точно се е осъществил сблъсъка –
- „един джип … удари една жена почти на пешеходната пътека;
- жената … беше в обсега на пешеходната пътека;
- пешеходната пътека е съвсем на спирката, близо, на около метър след спирката;
- пешеходката, след като я удари, падна пред джипа … джипът спря преди пешеходната пътека;
- жената беше на не повече от метър от пешеходната пътека, преди нея, когато джипът я удари.“.