Решение № 18573 от 03.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18573 гр. С 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от К. Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110100048 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от Т С ЕАД, чрез юрк. И., срещу К. Н. К., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 685,41 евро – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С ж.к.

„К п – 3“ бл. ******** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК 06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 156,98 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.07.2025 г.;

12,07 евро, представляващи цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 3,20 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3386/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, VI граждански състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е 1 необходимо изричното им приемане. В изпълнение на договорните си задължения, в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ищецът доставил топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С ж.к. „К п – 3“ бл.

******** която не била заплатена от потребителя в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което последният изпаднал в забава. Моли съда да признае за установено, че ответникът дължи на дружеството посочените по – горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2025 г. по ч.гр.д.

№ 3386/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, VI граждански състав.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Л., е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост на част от претенциите на ищеца. Оспорва изрично да е собственик или ползвател на имота, респ. да е потребител на доставена от дружеството топлинна енергия.

Оспорва твърдението на ищеца, че процесният имот е топлоснабден, както и сертификацията на измервателните уреди. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва да е изпаднал в забава за плащане на цената на услугата за дялово разпределение. Моли съда да остави без разглеждане част от претенциите на ищеца като недопустими, както и да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Третото лице – помагач „Д” ООД на страната на ищеца не е взело становище по съществото на спора.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав констатира, че предявените срещу ответника искове са частично недопустими, тъй като не е налице абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска – интерес от търсената с иска защита, като аргументите за това са следните:

В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК длъжникът в заповедното производство, чрез процесуален представител, е депозирал пред заповедния съд възражение, в което е посочил изрично, че не оспорва и признава дължимостта на следните суми: 411,25 евро (804,33 лв.) - главница за топлинна енергия; 90,51 евро (177,03 лв.) - лихва върху главницата за топлинна енергия, както и 12,07 евро (23,60 лв.) - главница за услуга дялово разпределение.

Длъжникът е оспорил дължимостта на сумaта в размер на 274,16 евро (536,22 лв.) - главница за консумирана топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.06.2022 г., както и сумата от 66,47 евро (130,00 лв.) начислена лихва върху главница, като погасени по давност, както и сумата от 3,20 евро (6,25 лв.) - лихва върху главница за дялово разпределение.

Възражение по смисъла на чл. 414 ГПК е всичко, което по съдържание е 2 несъвместимо с изпълнението, всяка форма на несъгласие, всяко изречение, от което е видно, че длъжникът не признава вземането. Но, ако с възражението се признава вземането, това не е същинско възражение (т.е. не е осъществена материално-правна защита срещу заповедта за изпълнение) и заповедта влиза в сила.

В случая от съдържанието на подаденото от длъжника възражение е видно, че същото не представлява възражение по смисъла на чл. 414 ГПК в признатите части относно главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, както и лихва върху главницата за топлинна енергия.

Ето защо съдът намира, че производството по делото следва да бъде прекратено в частта, в която ищецът претендира от ответника признатите за дължими суми, а именно: 411,25 евро – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 90,51 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.07.2025 г., както и 12,07 евро – главница, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането.

С оглед прекратената част от производството по делото съдът следва да се произнесе по дължимостта на останалите суми, а именно: 274,16 евро – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С ж.к. „К п – 3“ бл. ******** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК - 06.08.2025 г. до изплащане на вземането; 66,47 евро - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 15.07.2025 г., както и 3,20 евро мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2022 г. до 15.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.08.2025 г. по ч.гр.д. № 3386/2025 г. по описа на Районен съд – Перник, VI граждански състав.

По основателността:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За уважаването на предявените по чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период, в т.ч., че ответникът е собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот; използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

3

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са императивно уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Поради тази причина, за да се установи наличието на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, достатъчно е ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е собственик или вещен ползвател на процесния топлоснабден имот. За установяване на това обстоятелство ищецът не е провел пълно и главно доказване. С определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ищеца, че с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 ГПК) следва да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между него и ответника, в т.ч., че ответникът е собственик на 1/2 ид. част от процесния недвижим имот. В частност от представените от ищеца доказателства се установява следното:

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч. и Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 04.06.1998 г., се установява, че на посочената дата Г В Г. придобил по време на брака му със С Й Г.а, правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. С ж.к. „К п – 3“ бл. ********* Впоследствие с решение от 06.09.2009г., постановено от СРС, бракът между Г Г. и С Г.а бил прекратен, като същите останали съсобственици на процесния имот при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях.

От представения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот от м.04.2016 г., се установява, че Г В Г. дарил на брат си В. В Г. собствената си ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

От доказателствата по делото се установява, че Г В Г. е починал през м.04.2016 г. и е оставил за наследник по закон своя внук К. Н. К..

От представения по делото Нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот от 04.02.2021 г., се установява, че В. В Г. дарил на сина си В.

В. Г. собствената си, придобита по дарение ½ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Освен цитираните по – горе доказателства ищецът е представил и искова молба, подадена от К. Н. К. срещу В. В Г., с която са предявени облигационни искове. Това писмено доказателство не е предвиден в закона способ нито за придобИ.не, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот 4

(в този смисъл Решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008 г., IV ГО). Правото на собственост възниква по силата на предвидените в закона способи (чрез правна сделка, по давност, или по други начини, определени в закона) и се доказва със съответните документи, удостоверяващи тези способи.

Ищецът не е релевирал други относими към предмета на спора доказателствени искания относно обстоятелството, за което съдът надлежно му е указал, че следва да установи - че ответникът е собственик на ½ от процесния недвижим имот през исковия период. Не са представени доказателства за титулярството на правото на собственост на ответника през исковия период, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните.

С оглед на гореизложеното от събраните по делото доказателства не се установява по несъмнен начин ответникът да е бил собственик или титуляр на вещно право на ползване върху процесния недвижим имот през исковия период – 01.05.2021 г. – 30.04.2024 г., поради което не може да се приеме за доказано наличието на облигационно правоотношение между него и ищеца по повод продажбата на топлинна енергия.

Ето защо, при липсата на доказателства за наличие на облигационно правоотношение между ищеца и К. Н. К., и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.