Решение № 194 от 06.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. София, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20251110144114 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, “А.К.П.З.” АД твърди, че на 03.12.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответницата Н. Б. С.Ф. за сумата 4 239,56 лева, представляваща главница, съгласно договор за паричен заем № 4122136, скл. на 21.04.2021г. между "И.А.М." АД и Н. Б. С.Ф., вземанията по който са прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., Приложение № 1/ 01.02.2024г., скл. между "И.А.М." АД и "А.К.П.З." АД, сумата 1 105,35 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.05.2021г. до 13.10.2022г., сумата 649,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.10.2022г. до 26.11.2024г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 72317/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав, като по същото била издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл. 414 ГПК ответникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

При изложените съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането му за сумата 4 239,56 лева, представляваща главница, съгласно договор за паричен заем № 4122136, скл. на 21.04.2021г. между "И.А.М." АД и Н. Б. С.Ф., вземанията по който са прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г., Приложение № 1/ 01.02.2024г., скл. между "И.А.М." АД и "А.К.П.З." АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за 1 изпълнение- 03.12.2024г., до окончателното плащане на сумата 1 105,35 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.05.2021г. до 13.10.2022г., сумата 649,80 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 14.10.2022г. до 26.11.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024г. по ч.гр. дело № 72317/ 2024г. по описа на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда на чл. 131 ГПК ответницата Н. Б. СтаменоваФлорова е подала отговор на исковата молба, в който се релевира становище за неоснователност на исковете. Навеждат се доводи, че договорът за кредит е нищожен поради това, че в същия не са посочени компонентите, формиращи ГПР. На следващо място ответницата е релевирала довод, че посоченият размер на ГПР е неточен, тъй като в него не е включено възнаграждението за поръчителство. Поддържа се, че клаузата за договорна възнаградителна лихва е нищожна. поради противоречие с добрите нрави. Сочи се, че в случая законна лихва върху главницата е недължима.

В обобщение, ответницата счита предявенитеи искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От представения договор за паричен заем № 4122136/ 21.04.2021г., скл. между "И.А.М." АД и Н. Б. С.Ф., се установява, че "И.А.М." АД е поел задължение да предостави на ответницата в заем сумата в размер на 5000 лева, а последната- да върне получената е заем сума на осемнадесет погасителни вноски. Страните са постигнали съгласие, че размерът на годишният лихвен процент е 40 %, а на годишният процент на разходите- 49,03 % . Съгласно разпоредбата на чл. 4 от договора, заемателят се задължава в тридневен срок от сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: две лица- поръчители, всяко от които да отговаря на посочени в договора условия, банкова гаранция с бенефициентзаемодателя, одобрено от заемодателя дружество- поръчител.

На 21.04.2021г. между "Ф.Б." ЕООД и ответницата е сключен договор за поръчителство.

По силата на посочения договор "Ф.Б." ЕООД е поел задължение да отговаря за изпълнение на задълженията на ответницата, произтичащи от договора за потребителски кредит, а последната- да плати възнаграждение в размер на 3224,34 лева.

Ответницата е платила сумата 2790 лева, която е отнесена за погасяване на задължението за главница по договора за потребителски кредит в размер на 760,44 лева От представения договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017г. се установява, че между "И.А.М." АД и "А.К.П.З." ООД е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът "И.А.М." АД е прехвърлил на "А.К.П.З." ООД вземането си против ответницата по процесния договор за кредит.

От заключението на съдебно- икономическа експертиза (СИЕ) се установява, че ответницата е платила сумата 2790 лева. Платената сума е отнесена за погасяване на 2 задължението на ответницата за главница в размер на сумата 760,44 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на сумата 624,31 лева, обезщетение за забава в размер на сумата 628,73 лева, разходи за събиране на вземането в размер на сумата 60 лева и възнаграждение за поръчителство в размер на сумата 716,52 лева. На 30.03.2024г. ответницата е платила сумата 100 лева, осчетоводена за погасяване на задължението за обезщетение за забава.

Според заключението на експерта неплатена е главница за периода 19.8.2021г.13.10.2022г. в размер на сумата 4239,56 лева и договорна лихва в размер на сумата 1105,35 лева. Размерът на обезщетението за забава за периода 20.08.2021г..- 26.11.2024г. е 644,86 лева.

В случай, че при изчисляване на размера на ГПР се отчете размера на възнаграждението по договора за поръчителство, то размерът на ГПР е 166,83 %.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден договор за потребителски кредит № 4122136/ 21.04.2021г., скл. между „И.А.М.“ ЕАД и Н. Б.

С.Ф., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на „И.А.М.“ ЕАД предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от „И.А.М.“ ЕАД на “А.К.П.З.” ЕООД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.

9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 3

ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е спазено това законово изискване. В настоящия случай, макар формално предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент и на годишния процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,213 %. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения 4 кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е решение по дело C- 448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В светлината на изложеното и след анализ на определения годишен лихвен процент на разходите и предвид липсата на възможност да се проверят индивидуалните му компоненти, настоящият съдебен състав счита, че на потребителя не е предоставена ясна и достъпна за него информация, тази уговорка е във вреда на потребителя и води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставлява неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.