Разпореждане № 67086 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 67086 гр. София, 10.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20241110124361 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на ЮЛ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в /административен адрес/, представлявано от В.Г.С., чрез пълномощника му юр. Б. Р.. Процесуалният представител на заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение против М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /административен адрес/, за сумата от 474,59 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), от която а) 354,64 лв. (триста петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 119,95 лв. (сто и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2024 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното вземане произтича от договор за стоков кредит № ******, сключен на 22.04.2018 г. между ЮЛ и М. Г. Г.. С договор от 25.06.2019 г. заемодателят ЮЛ е прехвърлил вземането си на дружеството – заявител.

Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса, пълномощни и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

В този смисъл искането на ЮЛ – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл.

411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес на 1 длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Б. Р.. Видно от твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън страната.

Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ЮЛ – София против М. Г.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Над посочената сума претенция за разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78 ал. 8 от ГПК (редакция ДВ бр. 8 от 2017 г.) в полза на юридическите лица, представлявани от юрисконсулт се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер, определен с по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен в чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ – от 50 лв. до 180 лв. С оглед материалния интерес на настоящето производство, съдът намира, че на заявителя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на нормативно установения минимум от 50 лв.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на ЮЛ, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в /административен адрес/, ап. 14, представлявано от В.Г.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против М. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /административен адрес/, за сумата от 474,59 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки), дължима по договор за стоков кредит № ******, сключен на 22.04.2018 г. между ЮЛ и М. Г. Г. и договор за цесия от 25.06.2019 г., от която а) 354,64 лв. (триста петдесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.04.2024 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 119,95 лв.

(сто и деветнадесет лева и деветдесет и пет стотинки) – обезщетение за забава за периода от 10.04.2021 г. до 10.04.2024 г., както и за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева) – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата част.

УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от 2

ГПК за уважената част от заявлението.

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

УКАЗВА, в случай, че длъжникът не бъде намерен на адресите, посочени в заявлението и в справката от Национална база данни „Население“, да бъдат изготвени справки дали длъжникът има сключени трудови договори, регистриран ли е като едноличен търговец, вписан ли е като представител и/или съдружник в търговско дружество и актуална справка за постоянен и настоящ адрес. Ако бъдат установени различни адрес, съдебните книжа да се изпратят на тези адреси. Ако не се установят адреси, различни от известните по делото, съдебните книжа да се връчат при спазване на разпоредбата на чл. 47 ал. 1 от ГПК и ако длъжникът отново не бъде намерен, съобщението да се връчи чрез залепване на уведомление.

Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3