Присъда № 42 от 08.06.2026, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 42/08.06.2026г. постановена по НОХД № 229/2026г. по описа на РС-Разград.

Обвинението против подсъдимия М. В. П. от с. Топчии е за това, че:

На неустановена дата в периода от 22.06.2024г. до 06.07.2024г. в с. Т, обл. Р се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - М. М. В., р. на **.**.20**г., чрез използване на положение на зависимост и надзор между баща и дъщеря и което не разбира свойството и значението на извършеното, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 1 и т. 4, пр.1 вр. ал. 1 от НК.

Съдебното производство срещу подсъдимия е проведено по реда на глава 27- съкратено съдебно следствие по чл. 370 и сл. от НПК. При предварителното изслушване подс. П. е признал изцяло фактите, посочени в обвинителния акт, поради което и на основание чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът му- адв. К. счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, като деянието на неговия подзащитен е съставомерно по повдигнатото обвинение. Моли съдът да му наложи наказания към минимума, което да бъде редуцирано по чл. 58а от НК.

Представитeлят на Районна прокуратура гр. Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, с оглед на направеното самопризнание и другите събрани на досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение, като му се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а, ал.1 и 3 от НК- към средния размер или малко под него, което да бъде намалено с 1/3, като да изтърпи наказание от 4 години лишаване от свобода при общ режим. Следва да му бъдат възложени и направените разноски.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият М. В. П. ЕГН ********** е роден на **.**.19** г. в гр.

К, обл. Р, български гражданин, с адрес: с. Т, ул. „Ц К“ № *, общ. Р, обл. Р, със средно образование, неженен, работи, осъждан.

Подс. М. В. П. бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД № **/2012г. на ОС-Разград, за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, предл. 1 вр. чл. 115 от НК, за което му е било наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 10 години, което да изтърпи при „Строг режим“. На 02.02.2018г. същият бил условно предсрочно освободен с остатък 2 години 7 месеца и 19 дни.

Подс. П. израснал в неблагоприятна семейна среда на конфликти, агресия от страна баща му, във всички форми, с непоследователен стил на възпитание и дисфукция на родителската двойка с емоционална некомпетентност. В резултат на това подсъдимият придобил особености на характера, а именно прагматично-потребителски нагласи и ценности в житейска позиция и начин на живот, за задоволяване на неговите основни потребности и материално му благополучие. За постигането на тези цели, подсъдимият бил склонен да се възползва от ситуациите, да се нагажда към тях, да създава такива в своя полза, бил пресметлив, изобретателен, съобразителен и упорит в преследване им. Същият имал нагласа да доминира, 1 не проявявал никакъв толеранс към чуждото мнение и позиция, вкл. и в семейството си, но от друга страна бил свръхчувствителен към собствената позиция и ощетяване, често страдал от мнима несправедливост по отношение на себе си. Той не изпитвал чувство на вина, бил емоционално хладен до безразличен към околните, вкл. и към най близките си.

След като на **.**.2018г. подс. П. бил освободен условно предсрочно от изтърпяването на остатъка от наказанието, той се върнал в наследствения си имот в с. Т обл. Р при семейството си. В жилище, което имало две стаи, кухня, баня и коридор, живеели подсъдимият, неговата съжителница - св. М М К, четирите им деца - сина им Р, трите им дъщери - св. В М. В., св. М. М. В. и Е М. В., неговата майка - св. Р М М и брата на св. К — К М К.

За семейството основно се грижел подсъдимият, който заедно със сина си ходел на работа по часово и също така бил назначен за личен асистент на К К, т.к. последният бил освидетелстван от ТЕЛК с водещо психично заболяване. Семейството било капсулирано, живеело в изолация, не поддържало контакти със съседи, приятели или съученици, поради което това, което се случвало там оставало в семейството.

Тъй като имал много високо мнение за себе си и изключително ниско мнение за членовете на семейството си „Всичките май не са добре. Имат проблеми със запомнянето. Синът три години повтаря седми клас. В получава ТЕЛК. За М. и Е чакам писмо. Не могат да четат и пишат. На мойта целия й род е така“, подсъдимият започнал да налага негов ред и да се възползва от всички, приемайки че това е негово абсолютно право. Всички били в негово подчинение и под негова власт, сина му ходел на работа заедно с него, дъщерите му ходели на училище, ако той им разреши, жена му спяла, там където той й казвал.

Постепенно подс. П. изградил близки отношения с дъщерите - св. М.

М. В., св. В М. В. и Е М. В., обсебил ги, като дискредитирал фигурата на майката и я изолирал. Всичко това било маскирано с фигурата на обичащия, грижовния и можещия баща, за което му помагала и майка му св. Р М М, която не харесвала снаха си и непрекъснато я обиждала и унижавала.

Постепенно това обгрижване от страна на подсъдимия преминало в особено внимание и специален интерес към дъщерите му.

Св. М. В. била с Лека умствена изостаналост, затворена, пасивна, плаха, наивна, изпълнителна и подчиняема, особено при агресивно отношение. При нея, както и при останалите членове, локусът на контрола бил външен, основно от баща й, поради което била изцяло зависима от неговата оценка и мнение. Поради умствената й изостаналост, тя много лесно се поддавала на манипулация и внушения, като по този начин лесно попадала под чуждо влияние и ставала жертва.

На неустановена дата в края на месец юни и началото на месец юли 2024г. подс. П. решил да се възползва от св. М. В.. Макар да знаел, че дъщеря му е била на 13 години, умствено недоразвита, емоционално незрязла, неразбираща свойството и значението на сексуалния акт, както и че е била зависима от него, той се съвкупил с нея. В резултат на осъществения полов контакт св. В. забременяла и на 13 години - на 09.03.2025г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Разград родила дете от женски пол — М. Във връзка със случая болницата подала сигнал до отдел „Закрила на детето“. На 11.03.2025г. св. К Л К - социален работник в отдел „Закрила на детето“ посетила МБАЛ — Разград, провела беседа със св. М. В., а по-късно тя и началника на отдела посетили и дома й в с. Т, където провели беседа с родителите й. За проверката 2 съставили доклад и изпратили сигнал до ОДМВР-Разград.

На основание събраните в хода на полицейската проверка данни било образувано настоящото досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена Съдебно медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране. Съгласно заключението М. В. П. е било възможно да бъде биологичен баща на детето М при майка М. В. и вероятността за бащинство е: РР=0,9999994384, при гранични стойности от 0 до 1. Получените резултати показвали генетична съвместимост по всички изследвани 22 локуса и изключително висока вероятност за бащинство. Резултатът от ДНК експертизата е обективен и достоверен, т.к. са били изследвани по 22 локуса от детето, майката и подсъдимия, т.е. изследвани са над 20 локуса (по съдебен стандарт), което изключва вероятността за случайно съвпадение. Съгласно утвърдените международни стандарти в съдебната генетика, бащинството се изключвало при наличие на несъвпадение в два или повече изследвани локуса. В настоящия случай е налице пълно съвпадение между локусите на бебето М и локусите на подсъдимия (съвпадението е анализирано съвместно с майката), т.е. не са установени несъвпадения. В изследваните 22 локуса от детето, 11 са с еднакви апели, т.е. получило е един и същи алел от двамата родители.

Съгласно ДНК заключението, 11 от изследваните по 22 локуса на детето и подсъдимия са с по два еднакви алела - и при двамата: 17,17; 18,24; 29,32.2;

14,14; 11,16 и т.н. Следователно липсват несъвпадения и е налице съвместимост по всички локуси, поради което вероятността за бащинство е била РР=0,9999994384.

По делото била извършена Съдебно медицинска експертиза, съгласно заключението, по която най вероятната дата на зачеването само по ултразувковото изследване на плода, датата на раждане на детето и ръста на плода е била 22.06.2024г. Теоретично изчислено по методиката за доносен плод, най-вероятно зачеването на бебето М М. се е случило около 05/06.07.2024г.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, съгласно заключението по която М. М. В. страдала от Лека умствена изостаналост вродено, трайно състояние на дефицит в интелектуално- паметовата и когнитивна сфера. Този дефицит възпрепятствал св. В. правилно да възприема фактите от обективната действителност и да дава достоверни показания в производството. При св. В. липсвало осведоменост за интимно общуване между мъж и жена, същата не осъзнавала нормите на сексуално общуване между тях, не разбирала и основните понятия, касаещи сексуалността. Тя не разбирала свойството на сексуалното действие, като нивото на интелектуалното й функциониране и възрастта не й позволявало да осмисля противоправния характер на сексуалното посегателство. Било налице изразена внушаемост и манипулируемост, пасивна подчиняемост, които способствали лесното й попадане под чуждо влияние или превръщането й в жертва.

В хода на разследването била назначена Комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, съгласно заключението по която подс. М. П. бил с нормален интелект и не страдал от душевно заболяване. В личностовата му структура се установявало дисхармония, която покривала критериите по МКБ F61 Смесено личностово разстройство с преобладаване на параноидни, дисоциални, хистрионни личностови черти, което обаче не се 3 приравнявало на „Разстройство на съзнанието“. Същият не се водил на диспансер учет. Подсъдимият бил със запазени годности да разбира свойството и значението на извършеното спрямо него и да ръководи постъпките си по смисъла на чл.ЗЗ от НК. Към момент на деянието същият е бил способен правилно и точно да възприема факти и обстоятелства, свързани с деянието, да ги запаметява и да ги възпроизвежда в обясненията си.

Подсъдимият бил с интактен интелект и не проявявал клинични белези на психично заболяване, съответно на правната категория „продължително или кратковременно разстройство на съзнанието“, поради което е бил годен да участва в наказателното производство и съответно да изтърпява наказание.

Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена с оглед направените самопризнания от страна на подсъдимия и предвид разпоредбата на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК. Неговото самопризнание се подкрепя и от другите, събрани на досъдебното производство доказателства, а именно- показанията на свидетелите М. М. В., М М К, К Л К, В М. В., Р М М, В П И, Г К Г. и М С М, както и от приложените към делото писмени доказателства и доказателствени средства, протоколи за разпит, СКППЕ, СКППЕ, СМЕ по метода на ДНК профилиране, СМЕ, ИЗ №1918/2025, Удостоверения за раждане декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, свидетелство за съдимост, биографична справка и др. Всички те са единни и непротиворечиви и установяват възприетата от съда фактическа обстановка по несъмнен начин, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Така с деянието си, при пряк умисъл, подс. М. П. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията по чл. 151, ал. 2, т. 1 и т. 4, пр.1 вр. ал. 1 от НК,тъй като на неустановена дата в периода от 22.06.2024г. до 06.07.2024г. в с. Топчии, обл. Разград се е съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - М. М. В., р. на **.**.20**г., чрез използване на положение на зависимост и надзор - между баща и дъщеря и което не разбира свойството и значението на извършеното, като извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК.