Решение № 369 от 27.01.2026, Административен съд - Стара Загора
- Съд
- Административен съд - Стара Загора
- Дело
- Административно дело 1127/2025
- Вид
- Решение № 369
- Подписан
- 27.01.2026
- В сила
- 27.01.2026
- Състав
- Кремена Костова-Грозева
Цитирани разпоредби
- чл.128 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.171, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б.з · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.2-3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.2-3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 369
Стара Загора, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Съдия:
КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240701127 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП, вр. с чл.128 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на С. Д. Д. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-1228-000713 от 23.10.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР С. З., сектор Пътна полиция, с която е наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, буква „3“, подб. „гг“ от ЗДвП /нова, обн. в ДВ бр.64 от 2025г., в сила 07.09.2025г./ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността на водача, за това, че на 16.09.2025г. около 09.20 часа в [населено място], по [улица], в посока север- юг управлява собствения си лек автомобил [Марка], рег. № [рег. номер], като предната регистрационна табела на автомобила не е поставена на определеното за това място, а е поставена в предната лява част на предната броня. Заповедта издадена въз основа на съставен АУАН, сер. GA№4264563 от 16.09.2025г. Заповед №25-1228-000713 е връчена лично на С. Д. на 05.11.2025г., удостоверено чрез положен на нея подпис и съдържа указание за правото да бъде обжалвана пред АС Стара Загора в 14-дневен срок. Жалбата е подадена директно в съда, като е изпратена чрез куриер на 10.11.2025г., поради което е допустима, вкл. и като подадена от активно легитимираното лице, притежаващо правото да обжалва заповедта и против годен за съдебен контрол акт.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при неправилно приложение на закона, като мотивира доводи, че за установеното с АУАН нарушение се следва наказание по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, в който случай приложима е хипотезата на чл.171, т.1, б. з, подб. бб от ЗДвП, а приложената от органа хипотеза на чл.171, т.1, б.3, , подб. гг от ЗДвП е приложима при нарушения по чл.175, ал.2-3 от ЗДвП. Твърди се противоречие между фактическото описание в АУАН и в заповедта. На последно място се претендира нарушение на принципа по чл.6 от АПК с довод, че нарушение е маловажно по см. на чл.28 от ЗАНН, тъй като с МПС, макар и с неправилно поставена предна регистрационна табела, не е осъществено ПТП, нито то е предмет на престъпление. По тези доводи се иска отмяна на обжалваната заповед и присъждане на разноски, за които прилага доказателство за тяхното заплащане и списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът, Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, чрез процесуален представител дава становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на заповедта, тъй като са налице предвидените в закона предпоставки за постановяването й, а именно, извършено от водача административно нарушение по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е предвидено наказание „лишаване от право на управление за срок от три месеца“. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност се прави и възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за един адвокат.
Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:
На 16.09.2025г. от полицейски служители при 2-ро РУ на МВР Стара Загора при извършена проверка е установено административно нарушение по ЗДвП, извършено от С. Д. Д., изразяващо се в това, че на 16.09.2025г. около 09.20 часа в [населено място], по [улица] в посока север – юг Д. управлява собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], като управляваното от него МПС е с предна регистрационна табела, която не е поставена на определеното за това място, а е поставената в предната лява част на предната броня. Тези факти са установени със съставен АУАН, сер. GA № 4264563 от 16.09.2025г. При предявяване на акта не са направени възражения. Въз основа на съставения АУАН на 23.10.2025г. е издадена обжалваната Заповед ППАМ №25-1228-000713 от Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция и е наложена на жалбоподателя /собственик на МПС/ принудителна административна мярка /ПАМ/ на основание чл.171, т.1, б. з, подб. гг от ЗДвП.
Въз основа на АУАН, сер. GA № 4264563 от 16.09.2025г. е издадено и НП № 25-1228-004864 от 07.11.2025г., с което при идентично описание на фактите на осн. чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено на С. Д. Д. административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Жалбата разгледана по същество и на основанията по чл.146 от АПК, се явява основателна.
Заповед №25-1228-000713/ 23.10.2025г. е издадена от компетентен полицейски орган, упълномощен от Директора на ОД на МВР Стара Загора да прилага принудителните мерки по чл.171 т.1 от ЗДвП, вж. л. 26. Принудителната мярка е наложена с административен акт, чието съдържание съответства на изискванията на закона за съдържание и форма – има описание на конкретни факти от обективната действителност, на същите е дадена и конкретна правна квалификация.
В случая обаче изцяло основателно се явява възражението на жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, поради издаването и при неправилно приложение на закона, защото описаните в нея факти, сочат на административно наказателния състав на чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, според който „наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който: (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места, за което нарушение се следва налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.з, подб. бб от ЗДвП. С обжалваната заповед обаче спрямо С. Д. е приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.з, подб. гг от ЗДвП, която се прилага при установено нарушение на чл. 175, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, каквото при съобразяване на фактите, дадени в АУАН и в заповедта, не се установява да са проявени.
В допълнение на горното, следва да се има предвид и следното: ПАМ по чл.171, т.1, б.з от ЗДвП се прилага по отношение на водач на МПС, извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС“. Това задължава органа да сочи в своя акт и правната [жк], за което е съставен АУАН, за да е възможна проверката дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС, съотв. и дали срокът на приложената мярката е законосъобразно определен по своята продължителност, съобразно конкретния административно наказателен състав. За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл.171 т.1 букви „а“ до „ж“ включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактически съставомерните обстоятелства, новите основания по буква „з“ съдържат препращане към изрично визирани административно наказателни разпоредби от ЗДвП, Това задължава органът да опише в своя акт не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез тях, за да приложи и съответно установената в хипотезата на б. з ПАМ. Правната квалификация се обективира в мотивите на административния акт, като в настоящия случай те съдържат посочване на административно наказателна разпоредба – административното нарушение, за което е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС. В настоящия случай обаче принудителната мярка е издадена без в заповедта да е визиран конкретния административно – наказателен състав от ЗДвП, а съобразно гореизложеното, така приложеният е неправилен, с оглед описаните факти.
В случая административният акт е издаден не само без своето конкертно материално-правно основание, което в случая е това по чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП, съобразно описаните в него факти, а в противоречие със същите, тъй като те не сочат на административно – наказателните състави на чл.175, ал.2 и ал.3 от ЗДвП, които да обосноват прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.з, подб. гг от ЗДвП.
Жалбата е основателна и с оглед на крайния правен изход от спора и своевременно направеното искане за разноски, такива се следва на жалбоподателя в доказания размер на общо 310 лв. или равностойността им от 158,50 евро.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С. Д. Д. от [населено място] за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №25-1228-000713 от 23.10.2025г., издадена от Началник група към ОДМВР С. З., сектор Пътна полиция
ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на С. Д. Д. от [населено място], [ЕГН] разноски по делото в размер на 158.50 евро /сто петдесет и осем и 0,50/.
Решението е окончателно.
Препис от решението да се връчи на С. Д. Д. и Началник група към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция.
Съдия: