Решение № 36 от 09.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000501318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 6754 от 09.12.2024г. постановено по гр.д.№ 6399/ 2022г. по описа на СГС, ГО, 3 състав, са уважени частично положителни установителни исковена ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК 831094393 с правно основание чл. 422 ГПК вр.чл.430 ТЗ вр.чл.79 ал.1 чл.86 ЗЗД, като е признато за установено, че В. А. Я., С. И. Я. и Б.

Г. Я. дължат солидарно на ПИБ АД, сумата от 18 538.71 евро – главница по Договор за предоставяне на Юнионкредит „Домът“ /ипотечен банков кредит за покупка на недвижим имот № 352 -123 от 29.09.2008г., сключен с ТБ МКБ Юнионбанк АД /чиито правоприемник е ищцовото дружество/; сумата от 5 502.46 евро - договорна лихва за периода 09.12.2017 г. 09.12.2020 г. по т.1.6 от Договора, сумата от 1 227.83 евро - наказателна лихва за периода 09.12.2017 г. - 09.12.2020 г. по т.1.7 от Договора; сумата 342.67 евро - законна лихва, начислена за периода от 06.10.2020 г. до 08.12.2020 г. включително върху предсрочно изискуемата главница, сумата 130,66 евро - разноски за подновяване на ипотека по т. 9.3.10 от Договора, сумата 276,08 евро - разноски за връчване на нотариални покани по основание т. 9.3.4 от Договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 09.12.2020г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 1020/2020г. на РС – Велинград.

Със същото решение са отхвърлени претенциите за главница и лихви за разликата до 1 пълните им предявени размери, а претенцията за заплащане на комисионна по договора – изцяло.

Присъдени са разноски, като В. А. Я., С. И. Я. и Б. Г. Я. са осъдени да заплатят на ПИБ АД, сумата от 1 056.87 лева разноски в заповедното производство, както и 3 393.22 лева– разноски в настоящото дело.

По компенсация ПИБ АД, EИK 831094393, е осъдена да заплати на Б. Г. Я., сумата от 139.10 лева – разноски по делото.

Без уважение е оставена молбата на адв.М. К. П. за увеличаване на определения депозит за възнаграждението й като особен представител по делото.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответниците по делото .

Жалбоподателите-ответници В. А. Я., С. И. Я., чрез назначения особен представител адв.П., оспорват решението в неговата установителна част и молят съда да го отмени и отхвърли предявените искове. Изтъкват факта, че решаващият съд неправилно е приел, че е налице идентичност на вземането, предмет на заповедта по чл. 417 ГПК и вземането, предмет на установителния иск по чл.422 ГПК. Искът е специален и има ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемото вземане, за което е издадена и съответната Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изп.лист по ч.гр.д. 1020/2020 г. на PC – Велинград, за сумата в размер на 38140 евро и 15552.74 лева, т.е. за сума различна от предявеният иск, както по отношеине на главницата, така и по отношение на лихвите /договорна, наказателна и законна/. Като е уважил предявеният /частичен / иск по чл.422 ГПК, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно и необосновано съдебно решение, което не би могло да стабилизира заповед, издадена за неподлежащо на изпълнение вземане, поради което считат, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не е налице идентитет на претенциите заявени в двете производства. Налице е разминаване в обстоятелствената част на заявлението по заповедното производство и обстоятелстевната част на исковата молба по установителния иск, поради което и така предявеният иск е и недопустим.

Посочват още, че не е спорно, че на 29.09.2008 г. е сключен процесния договор за банков кредит с който ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД /с последващо наименование ТБ „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, с правоприемник ПИБ АД/ е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 20 000 евро за покупка на имот, като крайният срок за погасяване на кредита съгласно т.1.10 от Договора за кредит и погасителения план е 29.09.2033 г. Спорен е факта, кога е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на банката по процесния договор.

Ищцовото дружество твърди, че кредитът е в просрочие считано от 05.05.2013г. Разпитаната в хода на делото св.М., заявява, че банката е предприела процедура за обявяване на кредита за предсрочно изискуем още през лятото на 2014г. И тъй като същата е била упълномощена да следи пощата на ответницата Б. Я., която живеела от години в чужбина е получила и прочела изпратеното от банката писмо, с което банката е искала от Б. Я. да заплати над 20 2

000 евро, защото кредитополучателите не внасяли вноските си. СГС изобщо не е обсъдил в решението си тези доказателства, които отчасти кореспондират и с изложеното в ИМ на банката, че кредитът е в просрочие от 05.05.2013г. Приел е, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на 09.12.2020г. /датата на подаденото заявление, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист/, т.е. около 10 години от обявяването на кредита в просрочие на 05.05.2013г., без да се обоснове защо и е постановил едно необосновано съдебно решение, което следва да се отмени, а искът да се отхвърли изцяло. В мотивите на решението си, СГС е приел, че “в настоящия случай съобщението за предсрочната изискуемост е връчено по реда на чл.50 ЗННД и е удостоверено от длъжностното лице, поради което и съобщенията до тях се считат редовно връчени“.

Твърдят, че СГС не се е произнесъл по направеното възражение от ответниците, че в настоящия случай връчването при условията на чл.47 ал.1 ГПК е неприложимо, тъй като по делото са събрани данни, че те от много години живеят трайно в чужбина. Следователно не е направено редовно уведомяване за предсрочна изискуемост за целия банков кредит и то преди подаване на заявлението. Изявлението на банката за обявяване на предсрочната, изискуемост не е достигнала до длъжника, поради което предсрочната изискуемост не е настъпила преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК. Това обосновава и неоснователност на предявените искове. ОСГТК на ВКС са приели, че „Ако не е настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита, /какъвто е и конкретня случай/ са изискуеми само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.“ В т.с ТД № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

На трето място посочват, че сключеният договор е потребителски. Страните по него са търговска банка, която е търговец по см. на пар.13,т.2 ЗЗП и потребител - физическо лице, поради което се прилагат и правилата за неравноправните клаузи по чл.146 и сл. ЗЗП, за които съдът следи служебно, дори и да не са посочени. Нищожни са клаузите в договора за потребителски кредит както за договорната лихва, по т.1.6 от договора за сумата от 5502.46 евро за периода от 09.12.2017г. до 09.12.2020г., така и за наказателната лихва по т.1.7 от договора в размер на 1 227.83 евро за периода 09.12.2017г. до 09.12.2020г., тъй като същите са в противоречие с чл.33 ал.2 ЗПК, съответно с чл. 143,т.5, във вр.чл. 146 ал.1 33П.

Нищожна е и т.1.8.3 от договора, в който е посочено, че при предсрочно частично или пълно погасяване на кредита се дължи комисионна на 5% върху размера на предсрочно погасената част от главницата. Съгласно ЗПК, обезщетението на кредитора не може да бъде по-голямо от 1% от предсрочно погасената сума по кредита, когато оставащият период на договора за кредит е по-голям от една година, какъвто е и конкретния случай, за което първоинстанционният съд също не се е обосновал. Клаузите в тази част не отговарят на изискването на добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните, тъй като водят до завишено обезщетение при забава на изпълнение, тъй като при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, така както е посочено в разпоредбата на чл. 33 ал.1 и 2 ЗПК.

3

Оспорват решението и в частта за присъдените разноски свързани с подновяването на ипотеката в размер на 130.66 евро, както и за сумата от 376.08 евро - разноски за връчване на нотариални покани, тъй като тези разходи не са направени нито в заповедното, нито в исковото производството по делото. Те са извънсъдебни разходи и не попадат в изброените в чл. 10 а, ал.1 ЗПК услуги. Претендират разноски.

Жалбоподателката-ответник и поръчител Б. Г. Я. уточнява, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.

20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Към средата и края на 2014 г. е налице първата предпоставка - неплащане на дължимите месечни вноски. Според твърденията на ищцовата банка процесният договор за банков кредит е в просрочие от 05.05.2013г. Съгласно уговореното в т.8.1.2 от договора за банков кредит за банката се поражда правото да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато длъжниците или поръчителят не е заплатил която и да е анюитетна вноска или вноска по главница, дължима лихви, вкл. наказателни лихви, такси или комисионни или при неизпълнение на задължението пот.9.3.10 от договора.

Налице е и втората предпоставка - упражнено право от кредитора волеизявление за предсрочност. Банката е предприела процедура за обявяване на кредита за предсрочно изискуем още през втората половина на 2014г. Това става ясно от показанията на разпитана в о.с.з. от 11.11.2024г. св.М.. За нуждите на заповедното и исковото производство ПИБ представя нотариална покана № 356/12.02.2020г., т I, ретг. № 27 на Нотариус per.№ *** до Я., с която твърди, че е отправила изявлението си за предсрочната изискуемост, считано от 06.10.2020г. Твърди, че банката не е връчила по надлежния ред изявлението от 12.02.2020г., инкорпорирано в посочената по-горе нотариална покана, с което прави кредита предсрочно изискуем. Видно от съставените от нотариус П. писмени документи, във връзка с оформянето на връчването, безспорно се установява, че към датите на трите посещения на адреса на Б. Я. в гр.***, същата не е намерена, тъй като по сведение на съседите същата трайно се е преместила да живее в дъщеря си в САЩ. Следователно тя не е пребивала на адресът си в гр. ***, поради което по силата на чл. 47, ал.1 ГПК, изр.3, правилата за връчване за разлепване на уведомление не важат. Поради невъзможността да се посочи точния ден на получаваното на изявлението на банката, в най-благоприятния за банката момент приемаме края на 2014г. От този момент е започнал да тече 6 месечния преклузивен срок по чл.147, ал.1 ЗЗД. Очевидно, че същият не е спазен при предприемане на съдебните процедури за установяване на задълженията на кредитополучателите, поради което солидарната отговорност на поръчителката е отпаднала. Поръчителството се прекратява, както при погасяване /прекратяване/ на главния дълг, така и с настъпване на останалите общи или специални основания за прекратяване отговорността на поръчителя. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗД урежда едно от специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното задължение.

4

Въззиваемата страна ПИБ АД оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че претендираната главницата е изцяло същата, като в заповедта за изпълнение. Договорната лихва и наказателната лихва са претендирани за период от три години назад, считано от датата на подаването на заявлението, като този период се съдържа в периодите, описани в заповедта за изпълнение.