Определение № 1473 от 16.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1473 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501256 по описа за 2025 година

Производство по чл.413, ал.2 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, чрез юриск.

Д.И. против Разпореждане с рег.№ 2216/ 17.03.2025г.по гр.д.№ 1256/2025г. по описа на ПРС – VIIгр.с., в частта, в която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК на банката за разликата над присъдената до търсената главница от 1239, 43 лева до пълния претендиран размер от 1614,83 лева, за договорната лихва в размер на 212,19 лв, за обезщетението за забава в размер на 258,53 лв. По изложени доводи в частната жалба се иска отмяна на постановения акт в обжалваната му част и постановяване разпореждане за издаване на ЗНИ и изпълнителен лист за отхвърлената част на заявлението.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Със Заявление по чл.417 ГПК е поискано от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД против Ю. Я. А. от гр.Пловдив, издаване на ЗНИ въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводни книги за сумите 1 614,83 лв- главница, договорна лихва в размер на 212,19 лева, обезщетение за забава в размер на 258,53 лева, съответно вземания в общ размер от 2085 ,55 лева. С уточнителна молба от 11.03.2025г. са посочени постъпилите от длъжника плащания в общ размер от 760,57 лева. В приложение са представен и изискващите се съобразно чл.410, ал.3 ГПК приложения, вкл. процесния договор за ПК от 4.06.2024г. с потребителя, видно от който е предоставена в заем кредитна сума в общ размер от 2000 лева, със застрахователна премия от 172,13 лева по два вида застраховки, при посочен общ дължим размер на кредита от 21 72,13 лева, като видно от инкорпорирания в договора погасителен план към размера на всяка падежна вноска е включена съответстващата част от вноската за главницата, освен сумите за лихвата, начислявани върху общия размер от главницата плюс 1 застрахователната премия. Годишния процент на разходите е посочен в размер на 63,99 % , при посочен годишен лихвен процент в размер на 51,14 %.

При тези фактически констатации съобразно представените приложения по чл.410, ал.3 ГПК и в рамките на правомощието по чл.411, ал.2, т.2 ГПК заповедният съд е установил недействителност на договора по смисъла на чл.22 ЗПК поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК , а именно липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР – кои компоненти са включени в него и как се формира същият в посочения размер от 66,99 %.

С настоящата частна жалба спорен остава въпросът дали застрахователните премии, включени в погасителните вноски към потребителския договор за кредит, следва да бъдат включени в размера на ГПР, както и дали посочените клаузи в потребителския договор са неравноправни, както е прието и от заповедния съд. В конкретния случай е безспорно, и видно от представените приложения, застрахователните премии са предвидени от страна на банката като неразделна част от главницата, вкл. като отпуснат допълнителен финансов ресурс за сметка на длъжника потребител, като връщането на тази сума е в тежест на последния, последният ползващ ползите от това обезпечение, но при настъпване на застрахователното събитие, би могло да доведе до загуба на обичаен доход на потребителя.

Според въззивния съд тези суми по застрахователните премии е следвало да бъдат съотнесени не към главницата, а да бъдат ясно посочени за потребителя, тъй като след като са включени в размера на всяка падежна вноска, то няма как да се приеме, че същите не съставляват задължителен разход по кредита, а проверката на съда не може да се ограничи в това, че били доброволно заявени от потребителя. / т.43 от Решение от 21.03.2024г. по дело С-714 на СИС/, тъй като същите може да се явят като резултат от надмощното положение на търговеца доставчик на услугите. В тази насока е и заявеното твърдение на самия кредитор , че „компонентите, от които се формира вземането за главницата са ясно разпознаваеми като включват и вземането за застраховката“.

С оглед на това процесната клауза е неравноправна и като такава е нищожна, а крайният извод на заповедния съд, основал се на съдебна практика на СЕС и такава на настоящият въззивен съд, за наличие на нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 ЗПК, водещо до недействителност на цялата договорна връзка, съгласно повелята на чл.22 ЗПК, е правилен и законосъобразен. След прилагане на правната последица на чл.23 ЗПК при отчитане на посочените от кредитора плащания, съотнесени към главницата, заповедният съд правилно е уважил частично заявлението , като е отхвърлил заявлението в частта на претендираните акцесорни вземания като неоснователно претендирани поради недействителност на договора на основание чл.22 ЗПК.

С оглед на изложените съображения въззивният съд,

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане с рег.№ 2216/ 17.03.2025г.по гр.д.№ 1256/2025г. по описа на ПРС – VIIгр.с., в обжалваната част, в която е отхвърлено заявлението по чл.417 ГПК на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023 по Заявление вх. № 19196/ 18.02.2025г. за издаване на ЗНИ по чл.417, т.2 ГПК за разликата над присъдената от 1239, 43 лв до пълния претендиран размер от 1614,83 лева, за договорната лихва в размер на 212,19 лв и за обезщетението за забава в размер на 258,53 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3