Определение № 5111 от 11.11.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5111 гр. Варна, 11.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нейко С. Димитров като разгледа докладваното от Нейко С. Димитров Гражданско дело № 20253100102427 по описа за 2025 година

Предявени са искове за приемане за установени права на собственост на ищеца.

Ищецът твърди, че в полза на ответника са били издадени заповеди по пар. 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, въпреки че ищецът е притежавал право, придобито чрез договор за продажба на наследство, както и че впоследствие ответникът се е разпоредил с имотите.

Приемало се е, че спорът за материално право по пар. 4к, ал. 8 ЗСПЗЗ е за собственост към минал момент (определение № 252 от 19.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2016 г., II г. о., ГК), но според по-новата практика, и с този иск се разрешава спор за собственост към настоящия момент (решение № 60149 от 2.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2021 г., II г. о., ГК).

Съдът приема, че е допустимо да се иска установяването собственост и спрямо лице, което се е разпоредило с имота преди завеждане на исковата молба (т. 3Б ТР № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК), но само ако е предявен и иск срещу приобретателя по разпореждането: лицето, което твърди собственост към момента на завеждане на исковата молба.

В процесния случай ищецът не е предявил искове срещу приобретателите по разпорежданията, нито е поискал събиране на доказателства кои са тези лица, а за това не е и необходимо издаване на удостоверение. Искът срещу ответника всъщност е за установяване на собствеността на ищеца към миналия момент, когато ответникът още я е оспорвал, което е недопустимо в общия и в настоящия случай, съгласно горецитираната практика.

Поземлени имоти *** и *** не съществуват т.е. искането за установяване собствеността върху тях е всъщност към минал момент.

Последното искане е срещу ответник, който не е посочен в адресната и в обстоятелствената част. Съдът приема, че искането е вписано, поради очевидна фактическа грешка.

1

Молбата е нередовна, но при липса на абсолютна предпоставка, отстраняването на нередовности е безпредметно.

Исковата молба следва да бъде върната.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 2427 по описа за 2025 г. на ВОС, ХІІ-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението до ищеца пред ВАпС.

УКАЗВА на ищеца, че съгласно: чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. чл. 41 от ГПК (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2