Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 303 от 27.11.2024, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 518/2024
Вид
Решение № 303
Подписан
27.11.2024
В сила
25.11.2024
Състав
Диана Георгиева Дякова, Жечка Николова Маргенова Томова, Галина Димитрова Жечева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1,2,4и7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1,2,4и7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1,2,4и7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.260, т.1,2,4и7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.261 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3, т.1, предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.15, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25 · Закон за движението по пътищата
  • чл.15 и сл. · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 303 гр. гр. Добрич, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря ИЛИЯНА Н. НЕЙКОВА като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20243200500518 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба ВХ.№888/12.01.2024г./по регистър на ДРС/, подадена от „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК 030269049 със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“№68 , чрез упълномощения юрисконсулт Р.

К., срещу решение №993/21.12.2023г. по гр.д.№2662/2022г.на ДРС, в частта, с която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от дружеството срещу М. Ц. Г. ЕГН ********** и В. П. Г. ЕГН **********, двамата от гр.Д., регресни искове за припадащата се на всеки от тях част от изплатено на трето увредено лице застрахователно обезщетение по полица № *** за лек автомобил Тойота Рав с рег.№ *** за вреди, причинени при ПТП от наследодателя им П. В.ов Г., за разликата над присъдените 1562 лева до претендираните 3124.15 лева от всеки, и в частта на исковете за мораторни лихви за разликата над 475.98лева до претендираните от всеки 952.07лева за периода 29.08.2019г.-29.08.2022г.

В жалбата се поддържа довод, че по единствено спорния по делото въпрос относно вината на двамата водачи и наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, районния съд погрешно е възприел, че водачът на т.а.“ Тойота Рав 4“ е допринесъл за настъпване на инцидента с 50%, поради което е 1 отхвърлил частично претенциите. За да приеме това съотношение съдът се позовал на решение на АпС-Варна по т.д.№154/2023г., касаещо гражданската отговорност на водача на т.а., по което обаче АпС-Варна е определил 30% принос на водача на лекия автомобил и 70% на мотоциклетиста. Излагат се и аргументи в подкрепа на тезата, че водача на лекия автомобил няма принос за настъпване на инцидента. Излага се и, че за мотоциклета няма сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“, че на основание чл.410, ал.1 от КЗ, суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател по имуществена застраховка „Каско“ има право да получи от виновния сумата по изплатеното обезщетение и в случая счита да е налице основание да получи установения от вещото лице размер на пазарна стойност на разходите за отстраняване на вредите в размер на общо 6528.43лева с ДДС от ответниците като наследници на причинителя и съобразно наследствения им дял от по ½.. Иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на исковете изцяло с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна- М. Ц. Г. и В. П. Г., в хода на въззивното производство същите изразяват писмено становище за неоснователност на жалбата, аргументирано с доводи за правилно определяне от съда на приноса на наследодателя им за причиняване на ПТП.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 03.01.2024г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 17.01.2024г., отговаря на изискванията на чл.260, т.1,2,4и7 и чл.261 от ГПК.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК- служебна проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата, провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право на 2 иск от ЗАД „Дженерали застраховане“ АД с ЕИК 030269049, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ №68, срещу М. Ц. Г.

ЕГН ********** и В. П. Г. ЕГН **********, за осъждането на всеки един от тях в качеството му на законен наследник на П. В.ов Г., починал на ***г., да заплати на ищеца сумата от 3124,15лева, съставляваща половината от сумата 6248.29лева (формирана като сбора от 6233.29лева стойност на заплатена щета и 15.00лева ликвидационни разходи), представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка „Каско на МПС“ по щета №*** за възстановяване на имуществени вреди на лек автомобил марка „Тойота Рав 4“ с рег.№***, собственост на В. Д. П., причинени вследствие на ПТП от ***г., реализирано около 13.20часда в гр.Добрич, на път ІІ-97 свързващ се с бул.“Добруджа“, близо до „Вторични суровини“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба, до окончателно плащане на сумата; за сумата от 952.07 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху главницата от 3124.15лева за периода 13.09.2019г. - 13.09.2022г. /съгласно уточняваща молба вх.№17378/10.10.2022г. - л.97 от делото на ДРС/.

Обосноваващите претенциите на ищеца обстоятелства се свеждат до твърдения, че на ***г. около 13,20 часа в град Добрич, на път ІІ-97 свързващ се с бул.“Добруджа“, близо до „Вторични суровини“, е настъпило ПТП между мотоциклет „Хонда ВФР 750 Ф“ с рег.№*** , управляван от П. В.ов Г., и лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№*** , управляван от В. Д. П., в резултат на виновното поведение на П. В.ов Г., който нарушил правилата за движение по пътищата и губейки контрол върху мотоциклета се блъска в движещия се пред него лек автомобил, при което причинил собствената си смърт и вреди по задната част на лекия автомобил. Събитието било документирано с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 24001706/***г., съставен от органите на МВР. Образуваното по случая ДП №186/2017г.по описа на І РУ-Добрич,пр.пр.№263/2017г.на ОП-Добрич, приключило с Постановление за прекратяване.

Автомобилът бил застрахован при ищеца – с полица №*** бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие 25.04.2016г.-24.04.2017г.По искане на собственика на увредения автомобил била образувана ликвидиционна преписка по щета №***. Причинените на автомобила щети били описани в хода на извършване на ликвидационната 3 дейност по образуваната преписка, локализирани както следва:задна броня, основа на задна броня, абсорбатор, държачи на основа , държачи-ляв и десен, теглич, престилка на задна врата, подбагажник, задна лява колона, контролна задна светлина, пета врата, стъкло на пата врата и брава, калъф за резервно колело, панел на пета врата, заден ляв панел, заден ляв стоп, стъклоповдигащ механизъм, ел.врата предна лява. Ремонтът бил възложен на сервиз „Ив Кар Спорт“ООД. Разходите за отстраняване на вредите възлизали на сумата от 6233.29лева, за което била издадена фактура 0000011563/04.09.2017г.. Ищецът изплатил обезщетение в същия размер с платежно нареждане №963В1д017258Х0Z5/15.09.2017г. С плащането на застрахователното обезщетение за застрахователя възникнало правото да иска от причинителя на вредите това, което е платил, ведно с лихвите и разноските за ликвидиране на щетата в размер на 15лева, тъй като отговорността на виновния водач на мотоциклета не била покрита от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. В случая, тъй като причинителя на вредата бил починал, ищецът имал право да получи изплатеното обезщетение от наследниците му съобразно наследствената им квота – в случая по 1/2от всеки от двамата ответника, които с покана изх.№ 310082269/04.10.2017г. били поканени да възстановят по 1/2от задължението от 6248.29лева, същите изразили готовност за извънсъдебно уреждане на отношенията след приключване на досъдебното производство, но въпреки приключването му плащане от тяхна страна не било постъпило.

Ответниците М. Ц. Г. и В. П. Г. не са подали писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В първото по делото открито съдебно заседание не оспорват размера и плащането на застрахователното обезщетение. Считат за недължима от тях пълната стойност на заплатена щета предвид съпричиняването на вредите от водача на увредения лек автомобил.

Правната квалификация на исковете като такива по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД- за реализиране на регресна отговорност на причинителя на вредата/в случая наследниците му/ и отговорност за забавено изпълнение. За да възникне регресното застрахователно право на застрахователя по имуществена застраховка, вкл. „каско“, е необходимо наличието на следните предпоставки: деликтна отговорност на третото лице по отношение на увредения застрахован поради причиняване на застрахователното събитие и плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение.

4

В случая между страните не е спорно, установява се и от събраните по делото доказателства, че ищеца има качеството на застраховател по договор за застраховка „Каско на МПС“, сключен с полица №*** със срок на действие 25.04.2016г.-24.04.2017г. за лек автомобил „Тойота“ модел „Рав 4“ с рег.№*** , собственост на В. Д. П., че е настъпило застрахователното събитие-ПТП на ***г. между мотоциклет „Хонда ВФР 750 Ф“ с рег.№*** , управляван от П.

В.ов Г., и лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег.№***, при което водача на мотоциклета е починал, а лекия автомобил е претърпял щети, че ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 6233.29лева по образуваната щета №*** за възстановяване на имуществени вреди на същия автомобил с платежно нареждане №963В1О017258Х0Z5/15.09.2017г. по сметка на автосервиза „Ив Кар Спорт“ООД. Няма спор относно вида на претърпяните от лекия автомобил щети, нито относно стойността на вложените материали и труд за отстраняването им, установени с представените по делото доказателства, вкл. заключение на привлеченото вещо лице. Няма спор, установява се от представеното удостоверение за наследници, че ответниците са наследници по закон, възходящи/майка и баща/на починалия на ***г. водач на мотоциклета П. В.ов Г..

Спори се относно наличието на съпричиняване на ПТП и степента му има ли и какъв е приноса на водача на пострадалия лек автомобил и приноса на починалия водач на мотоциклета за настъпване на ПТП, респ. следва ли ответниците като наследници на последния да възстановят цялата изплатената от застрахователя сума съобразно наследствените си квотите от по ½, или следва да възстановят част от изплатената сума, съответстваща на степента на съпричиняване от страна на наследодателя им.

В настоящото производство с оглед принципа на непосредственост съпричиняващото поведение на двамата участника в ПТП подлежи на установяване независимо дали по отношение на това поведение са били събрани доказателства в хода на друг граждански процес, респ. няма основание да се приеме за доказано съпричиняване в степен на 30% за водача на лекия автомобил и на 70% за загиналия водач на мотоциклета въз основа на решение №212/19.06.2023г по в.т.д.№154/2023г. на АС-Варна. Макар и постановено между същите страни по искове на ответниците в настоящото производство срещу ищеца като застраховател на виновния за ПТП-то водач 5 на лекия автомобил за обезщетение на неимуществени вреди по застраховка "Гражданска отговорност"/чл.432 от КЗ/, обективните предели на СПН на това съдебно решение се изчерпват с предмета на делото. Липса произнасяне и на наказателен съд с влязла в сила присъда, задължителна за гражданския съд относно изчерпателно посочените в чл.300 от ГПК обстоятелства образуваното за ПТП от ***г. досъдебно производство №186/2017г. на Първо РУ на МВР- Добрич за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ в.вр чл.342, ал.1 от НК, е прекратено с постановление на Окръжна прокуратура Добрич от 21.03.2018г. поради смъртта на дееца П. В.ов Г.. В този смисъл спорните по делото обстоятелства относно съпричинителното поведение на двамата водачи подлежат на установяване в настоящия процес на общо основание.