Определение № 631 от 08.04.2026, Административен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 631

Шумен, 08.04.2026 г.

Административният съд - Шумен - I състав, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА като разгледа докладваното от съдията Снежина Чолакова административно дело № 208/2026 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба от В. Х. С. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], депозирана чрез адв.Д.Д. от ШАК, със съдебен адрес [населено място], [улица], вх.Б, ет.1, ап.19, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM - 2115071 от 06.04.2026г., издадена от инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, гг) от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, считано от 06.04.2026г.

Освен доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на спора по същество. По отношение на искането за спиране на изпълнението се посочва, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до до невъзможност за придвижване на жалбоподателя в качеството му на лице с увреждане. Твърди се също, че ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, както и, че случаят е с изключително ниска обществена опасност и попада в хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и правна страна следното:

В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл. 166, ал. 1 от АПК), приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 от специалния ЗДвП предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка, т. е. обжалването не спира изпълнението на акта. В ЗДвП няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл. 166, ал. 2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена на нейния адресат на 06.04.2026 г., а жалбата против същата е депозирана на 08.04.2025 г. – т. е. в рамките на законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Искането за спиране на предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна в качеството й на адресат на акта.

С оглед изложеното искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2115071 от 06.04.2026г., предмет на обжалване по настоящото адм.д.№ 208/2026г. по описа на ШАдмС, е ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество, същото е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения:

Заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“, гг) от ЗДвП е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му съобразно изричното предвиждане на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Т.е., по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение и не е необходимо административният орган да излага мотиви, обосноваващи предварителното изпълнение. ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, е приложима разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ, но предвид липсата в ЗДвП на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл. 166, ал. 2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл. 170, ал. 1 от АПК, с чл. 166, ал. 2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т. е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им, и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.

В настоящия случай в жалбата до съда като основание за спиране на предварителното изпълнение се твърди, че жалбоподателят е лице с увреждане и отнемането на СУМПС препятства възможността му за придвижване, че в резултат на предварителното изпълнение ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, както и, че нарушението, във връзка с което е издадена ЗППАМ, представлява маловажен случай.

Обстоятелството, че жалбоподателят е лице с 56% трайно намалена работоспособност без чужда помощ, удостоверена с представеното ЕР на ТЕЛК № 90390 от 17.02.2025г. и с отнемането на СУМПС ще бъде лишен от възможността да се придвижва с МПС, не обуславя автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, нито може да се квалифицира като интерес, който да е противопоставим на защитения от законодателя такъв. Действително, отнемането на СУМПС за определен срок винаги засяга правата и законните интереси на водача, тъй като го лишава от възможността в този срок да управлява МПС. Това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да обуслови спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, тъй като невъзможността на оспорващия да управлява моторно превозно средство не води до значителна или трудно поправима вреда, предвид алтернативните възможности за придвижване, включително с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена, а и не се твърди. Това, че на В. С. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Целта на прилагането на ПАМ по чл.171, т.1, б.“з“, гг) от ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Незабавното изпълнение на оспорените заповеди е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя, със същата степен на значимост.

Освен това, дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен поради невъзможността му лично да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК, за да се спре изпълнението на акта.

Твърдението, че в резултат на предварителното изпълнение на ПАМ ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, не е аргументирано, доколкото самите вреди, квалифицирани като значителни и трудно поправими, не са конкретизирани по никакъв начин.

Що се отнася за доводите, че ПАМ е наложена за нарушение, представляващо маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, същите касаят отговорността на водача за вмененото му нарушение на правилата за движение по пътищата и са ирелевантни за преценка налице ли са предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

В случая запазването на живота и здравето на участниците в движението-пешеходци или водачи на превозни средства, във връзка с което законодателят е предвидил предварително изпълнение на заповедите от вида на процесната, представлява особено важен и значим интерес, който стои над всички други интереси.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2115071 от 06.04.2026г., издадена от инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен, допуснато по силата на закона. Ето защо направеното искане се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3, във връзка с ал. 2 от АПК, Шуменският административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно особеното искане В. Х. С. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM - 2115071 от 06.04.2026г., издадена от инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Шумен, с която на основание чл.171, т.1, б.“з“, гг) от ЗДвП на оспорващия е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, считано от 06.04.2026г.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се изпрати на страните по реда на чл.138, ал.3 от АПК.

Съдия: