Присъда № 5 от 25.02.2025, Окръжен съд - Сливен

М О Т И В И към Присъда рег.№ 5/25.02.2025г. по НОХД № 319/2024г. по описа на С.ски окръжен съд

Съдебното производство е образувано по внесен от Окръжна прокуратура гр.С. обвинителен акт по досъдебно производство № 1043/2023г. по описа на РУ С., вх.№ 1354/2023г., пор.№ 127/2023г. на ОП С. по обвинението на С. Д. С., за престъпление по чл.343 ал.3 предл.4 б.“б“ предл.1, ал.1 б.“в“, вр.чл.342 ал.1 от НК.

Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт и делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие.

В с.з. представителят на Окръжната прокуратура гр.С. поддържа обвинението срещу подсъдимия по начина, по който е предявено. Смята, че събраните на ДП доказателства водят до безспорен и несъмнен извод, че е извършено описаното деяние и че е извършено от подсъдимия. Намира, че доказателствата напълно подкрепят изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт и са в унисон с направените от подсъдимия самопризнания.

Посочва, че основния въпрос е какво наказание следва да бъде наложено на подсъдимия, ако се признае за виновен и няма спор относно фактите, изложени в обвинителния акт. Смята, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства, към които са включени признанието на вината, съдействието на органите на ДП за разкрИ.е на обективната истина, чисто съдебно минало, добри характеристични данни, наличие на трудова ангажираност, опит да се помогне на пострадалите непосредствено след произшествието. Прокурорът намира, че изброените обстоятелства не са от категорията на многобройни по смисъла на чл.55 от НК, нито е налице изключително такова, поради което предлага да се определи наказание при условията на чл.54 от НК. Смята, че справедливо и адекватно наказание в случая е лишаване от свобода в размер на 4 години и 6 месеца, което намалено с 1/3, съгласно процедурата по която се гледа делото, следва да стане 3 години лишаване от свобода. Относно изпълнението на наказанието, прокурорът намира, че извършеното от подсъдимия деяние не разкрива завишена обществена опасност, изключвайки тежкия престъпен резултат, поради което с цел положително въздействие върху извършителя не е необходимо той да бъде изолиран от обществото.

Смята, че в случая не е необходимо изолирането му от обществото, изхождайки и от възпитателното и предупредително въздействие, което наказание следва да изиграе върху останалите членове на обществото, защото реакцията към настоящото деяние не е като обикновените подобни случаи.

Посочва, че се касае за лице, което има едно единствено нарушение в миналото на ЗДвП, което е дребно нарушение и е наложено за изключително дългия стаж на подсъдимия зад волана. Освен това сочи, че подсъдимия има тежко здравословно състояние. Представителят на държавното обвинение смята, че за постигане целите на закона, визирани в разпоредбата на чл.36 от 1

НК, не е необходимо подсъдимият да бъде изолиран от обществото, чрез ефективно наказание. Прокурорът предлага да се определи и срок за наказанието да управлява МПС в рамките на определения изпитателен срок, съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, както и на всички обстоятелства по делото. Относно веществените доказателства посочва, че следва да се върнат на правоимащите лица.

Подсъдимият в с.з. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, поради което делото се разгледа по реда на Глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание напълно се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение. Иска, при определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, да се вземе предвид, че същият напълно е съдействал на органите на ДП за разкрИ.е на обективната истина, съжалява за извършеното деяние, изразява желание да поднесе своите съболезнования към близките на пострадалите. Посочва, че подсъдимият е служител в ЦСМП-С. и е със стаж повече от 30 години, като има само едно единствено наказание, което няма нищо общо с извършваната му дейност.

Защитата посочва, че подсъдимият е направил всичко възможно, за да предотврати произшествието, като е задействал незабавно спирачките на служебния автомобил, но наличието на престроен лек автомобил и невъзможността за отклоняване в ляво или дясно, където е имало насрещно движещи се автомобили, не е успял да избегне настъпилия удар между двете превозни средства. Твърди, че действително скоростта е била висока, но това е било по разпореждане на лекаря, който е констатирал, че се касае за лице в прединфарктно състояние, което по най-бързия начин е трябвало да бъде приведен в болнично заведение в гр.С. и е касаело спасяването на неговия живот. Акцентира, че подс.С. страда от много тежко онкологично заболяване в резултат на преживяното. Посочва, че на подсъдимия е извършена операция, в момента е на терапия и му предстои още една операция, която е отложена, за да се разгледа настоящото производство. Твърди, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалите лица след настъпилото ПТП, но без резултат, тъй като и двете пострадали лица са починали. Заявява, че при определяне на наказанието следва да се има предвид чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, трудовата му ангажираност, оказаната помощ след настъпване на ПТП, поради което предлага да се определи наказание с приложение на чл.58а и чл.55 ал.1 т.1 от НК, предвид наличието на многобройни единствено смекчаващи вината обстоятелства, включително и здравословното му състояние. Предлага наложеното наказание да е в размер на 3 години лишаване от свобода, което предвид продължаващото лечение и здравословното състояние на подсъдимия, да не бъде изолиран от обществото и да може да продължи лечението му, да се определи с прилагане нормата на чл.66 от НК – отложено с изпитателен срок от 4 години. По отношение на 2 лишаването от правоуправление, счита че следва да бъде лишен подсъдимия в размера на изпитателния срок. Относно веществените доказателства по делото, защитата предлага да бъдат върнати на техните собственици. Пледира постановяване на съдебен акт в този смисъл.

Подсъдимият С. Д. С. в с.з. съжалява много за извършеното, изразява съболезнованията си към близките на починалите. Заявява, че се опитал да избегне удара, но не можал, както и да окаже първа помощ, но без резултат.

Посочва, че и той е имал наранявания в резултат на катастрофата.

В последната си дума подсъдимият моли за условно наказание, за да се лекува, тъй като му предстои и друга операция, а после отново химиотерапия.

От събраните на досъдебното производство доказателствени материали и направеното самопризнание от страна на подсъдимия се установява следното:

Подсъдимият С. е правоспособен професионален водач на МПС от 1983г. Към момента на деянието е бил с валидно СУМПС с правоспособност за категории A, C, B, D, AM, TKT, BE и СЕ и с налични 39 контролни точки.

Подсъдимият С. е бил наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по пътищата само един път с фиш през 2022г., когато за неправилно паркиране му е била наложена глоба в размер на 50 лева, която е била платена от нарушителя.

През 2007г. бил сключен трудов договор между ЦСМП С. и подс.С., съгласно който последният бил назначен на длъжност шофьор към филиал Н.З. на ЦСМП С.. Като шофьор основните функции и задължения на подс.С. съгласно длъжностната му характеристика включвали да управлява, стопанисва и поддържа в добро състояние предоставения му санитарен автомобил (линейка) и да подпомага ръководителя на екипа в оказването на спешна медицинска помощ на местопроизшествие и в спешен екип. И до момента подс.С. изпълнява тази длъжност.

От страна на Министерство на здравеопазването бил предоставен за ползване на филиал Н.З. към ЦСМП С. санитарен автомобил (линейка) специализиран автомобил линейка „Б.“ с peг.№ ....... Автомобилът бил собственост на Министерство на здравеопазването на Република България и се ползвал за предоставяне на спешна медицинска помощ на лица в нужда.

Същият автомобил бил предоставен на подс.С. за поддръжка и управление във времето, когато последният е на работа.

Съгласно изготвен месечен график (л.88, том 1), на 24.07.2023г. подс.С. бил на работа дневна смяна и през деня изпълнявал служебните си задължения във ФСМП Н.З..

От известно време преди юли 2023г. постр.Д.М.Т. пребивавал в с.Д.Б., общ.Д., където гледал болната си майка. На 22.07.2023г. се почувствал зле, поради което на следващия ден се прибрал при съпругата си в гр.Н.З.. На 24.07.2023г. постр.Д.М.Т. потърсил медицинска помощ при личния си лекар, 3 където му били направени кардиограма и изследвания. След това бил насочен към ФСМП Н.З. за допълнителни изследвания. Там бил прегледан от свид.Д.

Д., дежурен лекар във ФСМП Н.З.. Последният преценил, че постр.Д.М.Т. е с електрокардиографски данни за инфаркт, поради което по спешност трябва да се транспортира до лечебно заведение в гр.С., за хоспитализация. Бил издаден съответен фиш (л.85, том 1) за транспортиране на постр.Д.М.Т. до МБАЛ „Хаджи Д.“ С..

Бил организиран екип за транспорт и в 11.04 часа на 24.07.2023г. специализиран автомобил линейка „Б.“ с peг.№ ......, управляван от подс.С. тръгнал от ФСМП Н.З. към С., за да транспортира пациента постр.Д.М.Т..

Последният бил настанен на носилка в легнало положение в линейката, а на предна дясна седалка на линейката се качил свид.Д. Д., дежурен лекар във ФСМП Н.З..

Подсъдимият С. тръгнал към гр.С. по път II-66. Пътят му бил отлично познат, тъй като му се налагало служебно да го изминава шофирайки почти всекидневно. Познавал отлично всички пътни знаци, отклонения, ограничения на скоростта и т.н. Настилката и маркировката на целия път от гр.Н.З. до гр.С. били в отлично състояние, а в конкретния момент времето било хубаво, пътната настилка била суха, а видимостта отлична. Още с тръгването си от гр.Н.З. подс.С. включил едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал, движейки се така през цялото време със специален режим на движение по смисъла на чл.91 ал.1 от Закона за движение по пътищата. Подсъдимият С. управлявал автомобила с различна скорост в зависимост от пътната ситуация, достигайки на моменти по пътя над 140 км/ч.

Малко след 11.25 часа на 24.07.2023г., на пътя за гр.С., управляваният от подс.С. автомобил подминал с.З.В., общ.С.. Следвал прав участък от пътя, като пътната настилка в района била суха, а видимостта идеална. Пътното платно било без дупки и неравности и чисто от инертни материали. Веднага след излизане от с.З.В. подс.С. ускорил автомобила до 141 км/ч, а малко след това намалил до около 122 км/ч. Предстояло преминаване през „Т“-образно кръстовище, а наличието на кръстовище било сигнализирано с пътен знак.

Малко преди кръстовището имало и пътен знак за ограничаване на скоростта до 70км/ч, а непосредствено в зоната на кръстовището имало пътен знак за ограничаване на скоростта до 50 км/ч. Както беше посочено подс.С. бил отлично запознат с пътните знаци в района.

Подсъдимият С., като дългогодишен професионален шофьор и такъв на специализиран автомобил-линейка знаел, че като водач на автомобил със специален режим на движение има право да надвишава максимално разрешената скорост, но само доколкото няма да застраши нечий живот или имущество. Същият е знаел за задължението си да управлява превозното средство по безопасен начин, въпреки включения звуков и светлинен сигнал, както и да управлява със скорост, съобразена с множество фактори за 4 безопасност, включително с характера и интензивността на движението.

Около 11.28 часа автомобилът, управляван от подс.С. приближил „Т“образното кръстовище, на което имало отклонение (разширение и средна лента за завой наляво със стоп линия), за с.Г. (км 9.2 на път II-66).

Подсъдимият С. управлявал автомобила със специален режим на движение (включен звуков и светлинен сигнал) и със скорост от около 122 км/ч. В този момент движението на автомобили било интензивно и натоварено и в двете посоки, особено в посока към гр.С.. Въпреки това, подс.С. не се съобразил с натовареното движение и приближаващото кръстовище и не намалил скоростта до степен да е съобразена с посочените фактори, за да може да спре пред всяко предвидимо препятствие, с което нарушил разпоредбите на чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с ... характера и интензивността на движението..., за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие“, на чл.92 ал.1 т.2 от ЗДвП - „Водачът на моторно превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или имущество“ и на чл.92 ал.2 от ЗДвП „Разпоредбите на ал.1 не освобождават водачите на моторни превозни средства със специален режим на движение ... от задължението да управляват по безопасен начин“. Същият продължил да управлява със скорост от 122 км/ч. Намиращите се наблизо автомобили се съобразявали със специалния режим на движение на линейката й осигурявали предимство. Подсъдимият С. се движил в дясната пътна лента, като се съобразявал със страничната дистанция до автомобилите, осигуряващи му достатъчен коридор за преминаване. В същото време, пред управлявания от подс.С. автомобил попътно се движел лек автомобил „Ф. Г.“ с рег.№ ......, управляван от постр.В.Д. А.. Последният пътувал с автомобила си от с.М. към с.Ч., общ.С..