Решение № 481 от 10.08.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Б., 09.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Ангелина Бисеркова

Катя Сукалинска при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Въззивно гражданско дело № 20221200500489 по описа за 2022 година

Производството по настоящото в.гр.д.№489/2022г. по описа на Окръжен съд-Б. е образувано по въззивна жалба на адв.Ц.Х., в качеството й на процесуален представител на „К.С.“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Б., ул.“Д.Г.“ №21, представлявано от управителя М.К.Д., против Решение №906223/28.02.2022г. по гр.д.№435/2021г. по описа на Районен съд-Б., с което е признато за установено по отношение на „К.С.“ ООД, че дължи на „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.С., п.к.**, район И., ул.“К.“ №1, представлявано от А.В.Д. – главен изпълнителен директор и М.М. – изпълнителен директор, сумата от общо 1 046.58 лв. главница, представляваща неизпълнение на договорни задължения и съответно издадени счетоводни документи по Договор №504833995 за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4991698, сключен между „К.С.“ ООД и „А.Б.“ ЕАД за периода от 01.07.2020г. до 01.10.2020г., за които са издадени фактури с номера: фактура №0413781384/01.07.2020г.; фактура №0415337972/03.08.2020г., фактура №0416889164/01.09.2020г. и фактура №553416556/05.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 23.11.2020г. до окончателното изплащане на дължимото, които суми са предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №909166/25.11.2020г., издадена по ч.гр.д.№2386/2020г. по описа на Районен съд-Б.. С решението съдът е разпределил отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

Във въззивната жалба се оспорват изводите на районния съд за наличие на 1 валидно облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което да е възникнало задължение за плащане по процесните фактури.

Макар първостепенният съд на основание чл.183 от ГПК да е изключил от доказателствата по делото копията на договорите, от които ищцовото дружество черпи правата си, в съдебния си акт бил приел, че съществуването на валидно правоотношение между страните се доказвало от частен документ, представляващ заявление за прекратяване на договор, съдържащ неизгодни за издателя си факти. Според жалбоподателя, позовавайки се на този документ, съдът е заобиколил императивната разпоредба на чл.293, ал.1 от ТЗ, според която за действителността на търговската сделка е необходима писмена форма. Освен това по делото липсвали доказателства това заявление да е достигнало до насрещната страна. Настоява се, че след изтичане на срока на договора, дружеството жалбоподател не само не е изразило писмено воля за продължаване на действието на договора, но е направило изрично изявление за неговото прекратяване. Поради това и издадените след прекратяването на договора фактури били лишени от правно основание. Излагат се правни доводи, че районният съд е приложил материалноправна норма на ЗЕС, която не е действала към момента на изтичане на срока на договора. Изводите на съда противоречали на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, от която се установявало, че след 09.04.2020г. достъпът на ответника до предоставяните услуги е бил ограничен. По подробно изложените в жалбата доводи се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт като неправилен и незаконосъобразен и отхвърляне на исковата претенция.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който същата се оспорва като неоснователна. Ищцовото дружество намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, по което за процесния период „А.Б.“ ЕАД е доставило на ответника заявените услуги в обем съответстващ на договора. До настоящата инстанция е отправено искане да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и да потвърди атакувания съдебен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който изразява становище по съществото на спора и моли за присъждане на разноските в производството.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

Настоящата съдебна инстанция намира, че въззивната жалба е редовна и допустима, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна с правен интерес от обжалване.

Окръжен съд-Б., след като съобрази материалите по делото, становищата на страните и разпоредбите на закона, намира следното:

Производството по гр.д.№435/2021г. по описа на Районен съд-Б. е образувано по искова молба на „А.Б.“ ЕАД против „К.С.“ ООД за признаване за установено на основание чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1 046.58 лв. по Договор №504833995 за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4991698, представляваща сума за месечни абонаментни такси и ползвани услуги В исковата молба се твърди, че между „А.Б.“ ЕАД /предишно наименование „М.“ ЕАД/ и „К.С.“ ООД бил сключен Договор №504833995 за 2 електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М4991698 от 01.06.2016г. Към посочения договор било сключено Приложение №1/01.06.2016г. за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга за срок от 2 години, като за целта бил активиран телефонен номер *** с тарифен план „М. бизнес безкрай 70“ с месечна абонаментна такса от 70 лв. без ДДС. Към договора било сключено и Приложение №1/08.05.2018г. за ползване на тарифни планове за мобилна телефонна услуга за срок от 2 години, като за целта били активирани телефонни номера *** и *** с тарифен план „М. бизнес без край 70“ с месечна абонаментна такса от 70 лв. без ДДС за всеки от мобилните номера. Твърди, че са периода от 28.05.2020г. до 27.08.2020г. ищецът „А.Б.“ ЕАД е изпълнил задълженията си по Договор №504833995, но въпреки това ответникът не е заплатил цената на месечните абонаментни такси и цената на ползваните електронни съобщителни услуги за отчетения период от 28.05.2020г. до 27.08.2020г., за които били издадени фактури с номера:

№***/01.07.2020г. за сумата от

371.72 лв.; фактура

№0415337972/03.08.2020г. за сумата от

350 лв., фактура

№0416889164/01.09.2020г. за сумата от 323.93 лв. Поради натрупаните просрочени задължения дружеството било начислило 2 лв. в сметка №553416556/05.07.2020г., представляващи обезщетение за обработка на просрочени задължения съгласно т.27.1 от Общите условия и съгласно ценовата листа на дружеството. Сочи се, че общо дължимата сума по процесните фактури ищецът инициирал производство по чл.410 от ГПК, в рамките на което ответникът подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ответника „К.С.“ ООД на 30.03.2021г. В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба. В отговора исковата претенция се оспорва като неоснователна по съображения, че процесният период от 28.05.2020г. до 27.08.2020г., за който се претендира вземането, е извън срока на действие договора, който не бил продължаван. Оспорва се за същия период на ответника да са предоставени далекосъобщителни услуги. Направено е възражение за погА.ване на вземането по давност.

От анализа на приобщените пред първата инстанция доказателства, се установява следната фактическа обстановка:

По делото са представени 3 бр. фактури и 1 бр. Сметка, издадени в периода от 01.07.2020г. до 01.10.2020г. за дължими задължения от абоната „К.С.“ ООД на мобилния оператор „А.Б.“ ЕАД по Договор №М4991698, както следва: Фактура №0413781384/01.07.2020г. с период на фактуриране 28.05.2020г. – 27.06.2020г. за сумата от 371.62 лв. с ДДС, включваща 210 лв. месечни абонаментни такси, 97.61 лв. таксувано потребление /за разговори, интернет, съобщения и др./, споделени такси и отстъпки – 2.07 лв. и 61.94 лв.

ДДС, с краен срок за плащане

31.07.2020г.;

Фактура

№0415337972/03.08.2020г. с период на фактуриране 28.06.2020г. – 27.07.2020г. за сумата от 350 лв. с ДДС, включваща 210 лв. месечни абонаментни такси и 81.67 лв. таксувано потребление /за разговори, интернет, съобщения и др./ и 58.33 лв. ДДС, с краен срок за плащане 02.09.2020г.;

Фактура №0416889164/01.09.2020г. с период на фактуриране 28.07.2020г. – 27.08.2020г. за сумата от 323.93 лв. с ДДС, включваща 210 лв. месечни 3 абонаментни такси, споделени такси и отстъпки – 59.94 лв. и 53.99 лв. ДДС, с краен срок за плащане 01.10.2020г.; Сметка №0553416556/05.07.2020г. за сумата от 2 лв. – обезщетение за обработка на просрочени задължения.

Ответното дружество е представило като доказателство по делото Заявление за прекратяване на договор от М.К.Д. като управител на „К.С.“ ООД. В същото е заявено желание да бъде прекратен Договор №М4991698 за номера ***, *** и ***, считано от 01.10.2020г.

Заявлението е подписано и подпечатано от заявителя в качеството на абонат по договора, като е отразено, че е подписано на 01.10.2020г. Липсва поставен входящ номер с дата на заявлението.

Представена е кореспонденция по имейл – писмо от 25.10.2020г. на А. Х., представител на „А.Б.“ ЕАД, с което уведомява Е.Н. /служител в дружеството „ЮМД“ ЕООД, което извършва счетоводното обслужване на „К.С.“ ООД“/, че докато не бъдат изплатени дължимите суми по издадените фактури, не може да входира молбата за спиране.

От заключението на допуснатата и назначена пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.Т.Т., се установява следното: В софтуерната система на „А.Б.“ ЕАД съществува договор с „К.С.“ ООД за процесния период от 28.05.2020г. до 27.08.2020г., който е с клиентки номер „ID на клиент“ 504833995. „А.Б.“ ЕАД е предоставило на „К.С.“ ООД като услуга 3 бр. мобилни номера – ***, *** и ***. Вещото лице е обяснило, че при статус „Activе“ – всички услуги по договора са активни и предоставени от оператора, а при статус „active to suspended” – са ограничени само изходящите повиквания, но услугите за достъп до мрежата отново са предоставени от оператора. На 09.04.2019г. услугите са били променени от статус „active“ на статус „active to suspended“, т.е. услугите са били ограничени за изходящите повиквания, но услугите за достъп до мрежата са били предоставени. Видно от билинг системата на оператора, по фактура №413781384/01.07.2020г. и фактура №0415337972/03.08.2020г. са били предоставени мобилни услуги и е отчетено входящо и изходящо потребление, което е графично отразено на фиг.8 и фиг.9 – входящи sms роуминг, мобилен интернет роуминг, входящи и изходящи разговори в роуминг, като са начислени суми за мобилен интернет в роуминг.

По фактура №0416889164/01.09.2020г. няма начислено потребление, но това не значи, че не са осъществени входящи обаждания, т.е. били предоставени мобилни услуги.

От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице С.Т. се установява следното: Фактурираните задължения по Фактура №0413781384/01.07.2020г. включват: 210 лв. за такси по тарифен план „Бизнес безкрай 70“ за 3 мобилни номера по 70 лв.; 97.61 лв. – мобилен интернет извън ЕС, като сумата е начислена за мобилен номер *** – в Справка №3 на експертизата са отразени данните за трафика и калкулираната цена; 2.07 лв. – споделени такси и отстъпки, която представлявала такса за повторно включване на абонат. Фактурираните задължения по Фактура №0415337792/03.08.2020г. включват: 210 лв. за такси по тарифен план „Бизнес безкрай 70“ за 3 мобилни номера по 70 лв.; 81.67 лв. – мобилен интернет извън ЕС, като сумата е начислена за мобилен номер *** – в Справка №5 на експертизата са отразени данните за трафика и калкулираната цена. Фактурираните задължения по Фактура №0416889164/01.09.2020г.

4 включват: 210 лв. за такси по тарифен план „Бизнес безкрай 70“ за 3 мобилни номера по 70 лв.; 54.94 лв. – споделени такси и отстъпки, която сума представлява такса за събиране на дължимите суми от 8% от незаплатените просрочени задължения по следните фактури