Решение № 107 от 05.03.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 107 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20241800500914 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 215 от 31.07.2024 г., постановено по гр.д. № 987/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин, е признато за установено в отношенията между страните, че Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) дължи на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, сумата от 2 358,00лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № .............., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2021 г. до окончателното й изплащане; и сумата от 715,49 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г., за които суми Софийски районен съд, 30-ти състав, по ч.гр.д. № 131592/2021 г. на дата 29.06.2021 г. е издал Заповед № 3421 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. С решението предявените искове са отхвърлени съответно за разликата над присъдената сумата от 2 358,00 лева до пълния предявен размер на претенцията от 2 393,21 лева и за разликата над присъдената мораторна лихва в размер от 715,49 лева, до пълния предявен размер от 729,32 лева.

Срещу решението, в осъдителната му част, е предявена въззивна жалба от ответника в производството – Агенция „Пътна инфраструктура“, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Сочи се, че не са налице безспорни доказателства за конкретните обстоятелства, при които е настъпило процесното ПТП. В тази връзка – представеният протокол за ПТП нямал материална доказателствена сила нито за механизма на ПТП, нито за вредите 1 по МПС, тъй като не е съставен от служители на КАТ, съответно местопроизшествието не е посветено на място от служители на МВР, а евентуалното произшествие не било извършено в присъствието на актосъставителя, както и липсвало снимков материал на твърдяното препятствие. Протоколът за ПТП не бил подписан от страна на ответника, като възпроизвеждал единствено твърденията на водача, който е заинтересован от изхода на делото, с оглед обезщетяването му като собственик за вредите по застрахования автомобил. Останалите писмени документи представени от ищеца – Уведомление - Декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ и други, не следвало да се кредитират, тъй като били частни свидетелстващи документи, издадени от застрахователното дружество, в които не се съдържат неизгодни за издателя им факти. Заключението на вещото лице също не можело категорично да послужи като доказателство за механизма на ПТП и за причинно-следствената връзка, тъй като е изготвено на база описаното от водача. Също така по делото нямало никакви данни за „физическите характеристики“ на евентуалното препятствие, като в тази връзка се акцентира, че описаната щета е с възможен механизъм, различен от твърдяния в исковата молба. Поддържа се, че водачът е допринесъл за настъпилите вреди, тъй като се движил с несъобразена скорост по пътното платно. Основателността на иска се изключвала и поради липсата на доказателства, че водачът е управлявал без да се намира под въздействието на алкохол или други упойващи вещества, както и че вредите не са резултат на негови умишлени действия. Немотивирано първоинстанционният съд кредитирал представените Общи условия за застраховка „Каско“, като същите били банкетни и не съдържали основни реквизити, поради което недоказано останало обстоятелството дали е налице покрит застрахователен риск. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и постановяване на ново въззивно решение, с което искът да бъде отхвърлен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ищеца в първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.

За да се произнесе въззивният съд взе предвид следното:

Решението на РС – Елин Пелин е обжалвано само от ответника и само в осъдителната част, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази част. В останалата (отхвърлителна) част, първоинстанционното решение е влязло в сила.

Въззивната жалба е подадена в законоустановния срок, от легитимирана страна и срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителния иск по чл. 422 от ГПК – в изпълнение на правомощията си по чл. 415, ал. 1 от ГПК, първоинстанционният съд е предоставил на заявителя едномесечен срок за предявяване на исковата молба. Искът е предявен 2 съгласно дадените указания, като същият е допустим.

Решението на първоинсатнционния съд е и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК, насатоящият състав препраща към мотивите на обжалвания акт.

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т.2 КЗ, вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД .

За да възникне регресното вземане е необходимо да се установят следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД - вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа.

С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи факти, а опровергаването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

В настоящия случай между ищеца, като застраховател, и трето за спора лице „Сожелиз България“ ЕООД, като застрахован, е бил сключен договор за имуществена застраховка – „Каско на МПС“, по силата на който застрахователят се е задължил да покрие, в рамките на посочената в договора сума, имуществените вреди, които би претърпял застрахования, в качеството му на собственик на товарен автомобил – влекач „Ман 18 440“, с рег. № .............. за периода от 16.12.2015 г. до 15.12.2016 година. Така сключеният договор е действителен – съгласието на страните е обективирано в предвидената писмена форма, и е породил действие, което обстоятелство не се оспорва.

Не са спорни между страните и следните обстоятелства: във връзка с настъпило на .............. г. застрахователно събитие, ищецът е изплатил обезщетение в размер на 2 393,21 лева, като във връзка с претенцията са начислени и 10,00 лева ликвидационни разходи; регресна покана е изпратена от застрахователното дружество до ответника, като същата е получена от последния на 16.11.2016 година.

С оглед доводите във въззивната жалба спорен по делото е въпросът дали е настъпило твърдяното от ищеца пътнотранспортно произшествие, дали е настъпило по начина, описан в исковата молба и дали са налице вреди, представляващи покрит застрахователен риск.

За установяване на тези обстоятелства са събрани писмени и гласни доказателства, както и е прието заключение по допуснатата съдебноавтотехническа експертиза.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за ПТП № .............. от .............. г. процесното произшествие се е осъществило на АМ „Хемус“, в района на 32+200 км, при движение по посока от гр. София към град Варна, когато около 7:30 ч. застрахованото МПС навлиза в тунел „Витиня“ и поради внезапното падане на неподвижно съоръжение (камера), 3 същото е ударено в челното панорамно стъкло. В резултат на произшествието на автомобила са нанесени материални щети, описани в протокола.

Протоколът е съставен от младши автоконтрольор, който е длъжностно лице по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което по силата на цитираната разпоредба представлява официален удостоверителен документ, относно обстоятелствата, които длъжностното лице – съставител, е отразило в него въз основа на непосредствените си наблюдения. Видно от текста на самия протокол, длъжностното лице е посетило местопроизшествието на място, като въз основа на собствените си преки наблюдения е констатирало наличието на паднало съоръжение - камера, както и настъпилите имуществени вреди.

Поради това протоколът за ПТП има обвързваща доказателствена сила за фактите, възприети лично от длъжностното лице съставило акта – а именно за констатираното и възпроизведено в документа положение на процесното МПС, наличието на паднало съоръжение – камера, и претърпените вреди.

В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на П.П., както и заключението на съдебно-автотехническата експертиза. От съвкупният анализ на посочените доказателства се установява, както че механизмът на произшествието е именно този, описан в исковата молба, така и че са настъпили претендираните имуществени вреди. В своето заключение, което настоящият състав възприема като обективно и компетентно дадено, вещото лице е посочило, че вредите отговарят на механизма на настъпилото ПТП и са в причинно-следствена връзка него, поради което и възражението на ответника в тази връзка е неоснователно.

Въз основа на заключението се установява също така, че средствата, необходими за възстановяване на вредите по автомобила по средни пазарни цени, възлизат на 2 358,00 лева, в какъвто размер, редом с дължимите ликвидационни разноски от 10,00 лева, предявеният иск следва да бъде уважен.

С оглед основателността на предявеният установителен иск с предмет парично вземане, следва да бъде уважена и претенцията по чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за забавеното й плащане. Претендираният от ищеца период е от 31.05.2018 г. до 31.05.2021 г. , за който мораторната лихва върху установения размер на обезщетението от 2 358,00 лева, възлиза на 715,49 лева.

Неоснователно е възражението на ответника – настоящ жалбоподател, за липса на покрит по полицата застрахователен риск. Видно от приложените по делото Общи условия е обстоятелството, че при покритие съгласно „КЛАУЗА П – ПЪЛНО КАСКО“, се обезщетяват „пълна загуба“ или както е в случая – „частична щета“ на застрахованото МПС, причинени от сблъскване на МПС с подвижни или неподвижни предмети, от препятствия по пътното платно, както и от падащи предмети (виж т. 8.3 и т. 12 от ОУ). Безспорно приетият за установен механизъм, а именно удар от паднало съоръжение – камера, се покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск.

По делото недоказано остана и възражението на ответника за съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил. В тежест на ответника по иска е било при условията на пълно доказване да установи този факт, което не е сторено, поради което съдът приема възражението на въззивника за неоснователно. В тази връзка трябва да се изтъкне, че по делото 4 не се ангажират доказателства, от анализа, на които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На първо място, в случая се касае до внезапно паднало пътно съоръжение - камера, което не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма. На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение на процесния автомобил, условия и интензитетът на натовареност на пътния участък, поради което е изключен извод за несъобразяването на скоростта на движение с условията на пътя.