Определение № 2 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№2 гр. Пловдив, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502823 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на Т. Г. М.,ЕГН-********** против определение № 10901/22.08.25г.,постановено по гр.д.№ 7679/25г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.,с което е прекратено производството по делото в частта му по посочените като „главни“ искове да се осъдят ответниците „Сиани строй“ЕООД,ЕИК-206571214 и С. Н. И.,ЕГН-********** солидарно да заплатят на Т. Г. М. сумата от 23 230,01лв.,представляваща невъзстановена сума по развален поради неизпълнение договор за строителство от 30.05.23г.,дължими на основание сключен договор за спогодба/споразумение/ от 19.07.24г.,както и да се осъдят ответниците да заплатят и обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД в размер на законната лихва за забава върху горните суми,считано от 01.10.24г.до 02.12.24г.-датата на подаване на исковата молба,в размер на 554,09лв.,както и от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно по изложени в частната жалба съображения и иска отмяната му.Претендира разноски в настоящото производство.

Ответниците по частната жалба- „Сиани строй“ЕООД,ЕИК-206571214 и С. Н.

И.,ЕГН-********** са изразили становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор.Молят частната жалба да се остави без уважение.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени от страните и доказателствата по делото,намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение,поради което е допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна по следните съображения:

1

Пред първоинстанционния съд са предявени от Т. Г. М. против „Сиани строй“ЕООД и С. Н. И. искове за солидарното осъждане на ответниците за заплащане на сумата от 23 230,01лв.,ведно със законната лихва за забава в размер на 554,09лв.,като от формулирания след уточнение от ищеца петитум се установява,че с „главните искове“ се иска да бъдат осъдени двамата ответници солидарно да заплатят на ищеца сумата от 23 230,01лв.,представляваща невъзстановена от ответника сума по развален договор за строителство от 30.05.223г.,дължими на основание сключен договор за спогодба /споразумение/ от 19.07.24г.,както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД размер на 554,09лв.

С „евентуалните искове“,след направено уточнение се иска осъждането на ответниците солидарно да заплатят на ищеца същата сума от 23 230,01лв.като неоснователно обогатяване в резултат на разваления поради неизпълнение договор за строителство от 30.05.23г.,дължими на осн.чл.55,ал.1 от ЗЗД,както и обезщетение за забавено плащане по чл.86 от ЗЗД в размер на 554,09лв.

Районният съд с атакуваното определение е приел,че е налице припокриване на търсената с формулираните петитуми защита и несъответствие с изложените фактически основания.Приел е,че сключеното споразумение от 19.07.24г.,за което ищецът настоява,че представлява договор за спогодба,всъщност има характеристиката на встъпване в дълг,а не самостоятелно основание за дължимост на сумите,като ищецът не сочи друго,фактическо основание за дължимост.Изводът на първостепенния съд е,че посоченият като „главен“иск дублира защитата на „евентуалния“,не съответства на фактическите твърдения на ищеца и разглеждането му е недопустимо,поради което е прекратил производството по делото досежно посочените като „главни“искове.

Настоящата инстанция споделя тези изводи на ПдРС.

Ищецът твърди,че е сключил с ответника „Сиани строй“ЕООД,представлявано от С.

Н. И.,договор за строителство от 30.05.23г.за извършване на СМР на обект в с.*** със срок за изпълнение от 150 работни дни.След изграждането на обекта до груб строеж,с Акт обр.14 за приемане на конструкцията се констатирало завършването на първия етап от строежа.С Акт обр.10 от 19.07.24г. се твърди от ищеца,че станало ясно,че изпълнителят няма да изпълни в срок работата по уговорения и надлежен начин,поради което страните на практика развалили договора за строителство.На същата дата-19.07.24г.страните подписали и споразумение към договора от 30.05.23г.,което ищецът поддържа,че представлява договор за спогодба.С това споразумение страните по него-ищецът и отв.дружество се уговарят(според чл.1,ал.1 от споразумението),че на осн.чл.121 от ЗЗД,ако има по договора дължими суми на Т. Г. М. по повод сключения на 30.05.23г. договор,същите ще се дължат солидарно от „Сиани строй“ЕООД и от С. Н. И..

Правилно районният съд е приел,че това споразумение не е договор за спогодба,а представлява встъпване в дълг,като физическото лице С. И. става съдлъжник с дружествотоизпълнител и се уговаря солидарна отговорност по см.на чл.121 от ЗЗД.Независимо от това как се нарича това споразумение,то няма характеристиките на договор за спогодба по 2 чл.365 от ЗЗД,тъй като единственото,което се уговаря с него,е солидарната отговорност за встъпилото в дълга физическо лице.Съгл.чл.365,ал.1 от ЗЗД с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор,като си правят взаимни отстъпки.В случая такива взаимни отстъпки липсват.

От съдържанието на исковата молба и нейните уточнения е видно,че фактическото основание на претенциите на ищеца е ответниците да му заплатят солидарно дадени от него при отпаднало основание по развален договор за строителство от 30.05.23г.парични суми.Искането си за това солидарно осъждане ищецът обаче основава на договора от 19.07.24г.,по силата на който ответника С. И. се е задължила да отговаря солидарно с другия ответник за всички дължими на ищеца суми по повод сключения на 30.05.23г.договор.Т.е. от изложените в исковата молба фактически твърдения става ясно,че ищецът обосновава правен интерес единствено от иск по чл.55,ал.1,предл.3 от ЗЗД против двамата ответници,солидарно задължени по силата на изрично съглашение.Искането е само едно-за главница и за акцесорно вземане за лихва и именно по него е формулиран петитума на означения от ищеца като „евентуален“ иск.Петитума на „главния иск“ на практика се припокрива с този по евентуалния,и в този смисъл правилно ПдРС посочва,че

„главният“петитум дублира защитата по евентуалния,поради което производството по „главния“иск е недопустимо и като такова следва да се прекрати.

Като е стигнал до същия извод,първостпенния съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,който следва да се потвърди.

С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение

7679/25г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.

№

10901/22.08.25г.,постановено по гр.д.№

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3