Разпореждане № 8354 от 18.09.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 8354 гр. Кюстендил, 18.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520104264 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Й.

С., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за заплащане на следните суми: 2007,58 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия, ведно със законната лихва за забава от 07.09.2026 г. до окончателното изплащане; 302,74 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 05.09.2025 г. до 39.01.2026 г.; 105,20 евро – законна лихва за забава за периода от 20.06.2025 г. до 07.09.2026 г.

Съдът констатира, че в договора за кредит и приложенията към него не е посочено какви са компонентите, от които е формиран ГПР. Според трайната съдебна практика бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. За да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В подкрепа на това виждане е Решение от 1

20.09.2018 г. по дело C-448/17 г. на СЕС, т. 66, в което се приема, че на потребителя следва по ясен начин да са указани „изчислителните данни“.При нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК целият договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК се дължи само чистата му стойност. В този смисъл са Решение № 3638 от 18.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 3102/2023 г., Решение № 395 от 22.01.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5786/2023 г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г., Определение № 130 от 6.02.2023 г. на ОС – Перник по в. ч. гр. д. № 11/2023 г., Решение № 533 от 26.06.2024 г. по в ч. гр. д. № 474/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, и др.

Очевидно целта на кредитора е да прикрие, че ГПР е неточно изчислен.

Съдът извърши изчисления с онлайн калкулатор за ГПР и установи, че в него не е включено възнаграждението на поръчителя по договора за гаранция, който всъщност представлява конструкция за прикрИ.е на допълнително възнаграждение в полза на кредитора. Изводът си съдът прави от факта, че договора за поръчителство обезпечава вземанията на кредитора по договора за кредит и че съгласно погасителния план възнаграждението на гаранта е разсрочено с месечните вноски по кредита и се заплаща на кредитодателя още преди да е настъпило условието за дължимостта на сумата – изпълнение от страна на поръчителя. Следва да се съобрази и свързаността на двете дружества – „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В съдебната практика се сочи, че двата договора са до такава степен взаимосвързани, че следва да се разглеждат като едно цяло. Вж. Решение № 580 от 4.12.2025 г. по в. гр. д. № 925/2025 г. на Окръжен съд – Велико Търново, Решение № 740 от 4.02.2026 г. по в. гр. д. № 7735/2025 г. на Софийски градски съд и др.

Според Решение от 13.03.2025 г. по дело C-337/23 („АПС Бета България“) на СЕС, постановено по българско преюдициално запитване със сходна фактическа обстановка, сключването на договора за поръчителство е задължително за получаване на кредита. Приема се, че в такъв случай на практика на потребителя се налага сключване на договор именно с дружеството поръчител. Вероятно СЕС е изходил от разбирането, че клаузите на договора са такива, че на кредитополучателя не му остава друг избор. Това е вярно, доколкото условията за другите две обезпечения са много ограничаващи: срокът за предоставяне на обезпечението е кратък и в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора. Освен това самият вид на обезпеченията, които може да се предоставят по договора, представлява форма на злоупотреба с кредитополучателите, които се намират в затруднено положение – те едва ли щяха да търсят кредит, ако можеха да си позволят банкова гаранция (платена услуга) или да разчитат на близки хора. Изправени пред избора да не получат въобще кредит или да поемат още дълг, те са по-склонни да изберат втория вариант и сключват договор с посоченото им кредитодателя лице. Според 2 клаузите на договора поръчителят подлежи на одобрение от кредитодателя, тоест на практика право на избор липсва.

Неточното посочване на размера на ГПР е основание за недействителност на договора за кредит. Това следва от т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС, където е разяснено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. СЕС е приел, че санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл.

23, вр. с чл. 22 ЗПК.

Следователно длъжникът дължи чистата стойност на кредита, в случая 3579,04 евро. По данни на заявителя са извършвани плащания по кредита, които следва да се приспаднат от чистата стойност, а именно 1571,46 евро.

Остават дължими 2007,58 евро. Останалите претендирани вземания следва да се отхвърлят.

На заявителя следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро. От него и държавната такса съразмерно с уважената част от заявлението се полагат 34,13 евро, съответно 21,24 евро.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 13901/08.09.2026 г. подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Й. С., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр.

***, за заплащане на следните суми: 302,74 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 05.09.2025 г. до 39.01.2026 г.; 105,20 евро – законна лихва за забава за периода от 20.06.2025 г. до 07.09.2026 г.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с ЕИК 203670940, със 3 седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, срещу Л. Й. С., с ЕГН **********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, за заплащане на следните суми: 2007,58 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** от *** г., сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, вземанията по който са прехвърлени на агенцията с договор за цесия, ведно със законната лихва за забава от 07.09.2026 г. до окончателното изплащане; 34,13 евро – деловодни разноски за държавна такса; 21,24 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА на заявителя, че в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане има право да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, в който случай ще трябва единствено да довнесе по сметка на исковия съд разликата между внесената в заповедното производство държавна такса и дължимата в исковото производство.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. В останалата част разпореждането е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4