Решение № 3450 от 21.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3450 гр. София, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20251100512184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.

258 и сл.

ГПК.

С решение № 13048 от 03.07.2025 г., гр.д. № 64143/2023 г., СРС, 58 с-в ОСЪЖДА „Лидер Консулт“ ЕООД, ЕИК: 203750968 на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Народното събрание на Република България, БУЛСТАТ: 000695018 сумата от 20 709,19 лева, с ДДС авансово платено възнаграждение по едностранно развален от възложителя Договор за извършване на доставка и монтаж на мебели с № ОП-05502- 91/23.09.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.09.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 4 256,77 лева - мораторно обезщетение върху главницата за неоснователно обогатяване за периода от 20.03.2021 г. до 19.09.2021 г. (поправено от 18.03.2021 г. с влязло в сила решение № 23495 от 22.12.2025 г. по същото дело), ОТХВЪРЛЯ иска за мораторно обезщетение за разликата над 5 543,52 лева (поправено от 4 256,77 лева с влязло в сила решение № 23495 от 22.12.2025 г. по същото дело) до пълния предявен размер от 5 543,52 лева, ОТХВЪРЛЯ предявените от Народното събрание на Република България 1 срещу „Лидер Консулт“ ЕООД искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 7 777,11 лева – неустойка, дължима поради разваляне на договора съгласно чл. 21, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 5 от същия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателното плащане и 2 081,81 лева - мораторно обезщетение върху задължението за неустойка за периода от 20.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба, като ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника да заплати на ищеца сумата от 1 122,81 лева (изменено от

1 067,77 лева по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК с влязло в сила решение № 23495 от 22.12.2025 г. по същото дело) - разноски и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищеца да заплати на ответника сумата от 546,02 лева (изменено от 617,29 лева с влязло в сила решение № 23495 от 22.12.2025 г. по същото дело) - разноски.

Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 92, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД постъпва въззивна жалба от ищеца Народното събрание на Република България. Счита, че са налице всички условия за възникване на вземане за неустойка по чл. 21, ал. 4 от договора. В случая е изпълнена нейната хипотеза чрез препращането на чрез чл. 20, ал. 5 от договора.

Страните са се съгласили за еднакъв размер на неустойките за пълно и частично изпълнение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по иска „Лидер Консулт“ ЕООД оспорва жалбата. Възразява, че с приемо-предавателния протокол се установява частично изпълнение на възложената работа, поради което не се дължи неустойката за пълно неизпълнение по чл. 21, ал. 4 от договора.

Приложението на същата клауза и за обезщетение поради частично неизпълнение създава предпоставка за неоснователно обогатяване, без да се отчита обема и качеството на предоставеното обзавеждане, като противоречи на морала и добрата търговска практика.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

2

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Насрещните страните са обвързани от правоотношение за изработка по смисъла на чл. 258 ЗЗД въз основа на сключен договор за възлагане на обществена поръчка № ОП-055-02-91 от 23.09.2020 г. По силата му, ищецът Народното събрание на Република България възлага на ответника „Лидер Консулт“ ЕООД, действащ по търговско занятие, доставката, сглобяване и монтаж на мебели за мандатни жилища на Народното събрание в гр. София и за негова Лечебно-възстановителна база във Велинград, съобразно приложения №№ 1 и 2, обособена позиция № 2, срещу възнаграждение от 31 108,45 лв., с ДДС. Предвиден е краен срок за изпълнение 5-месечен, считано от влизане в сила на договора, или до дата до 23.03.2021 г.

Представени са банкови платежни нареждания от 30.09.2020 г. и 04.12.2020 г. на ищеца за превод по сметка на ответника съответно на сумата 9 332,53 лв. и сумата 21 775,92 лв., издадени на основание мебели, маси, столове, аванс по договор, с които е изплатено изцяло уговореното възнаграждение от 31 108,45 лв.

С писмо от 04.01.2021 г., ищецът уведомява ответника, че доставените, сглобени и монтирани артикули в сградата на Лечебно-възстановителната база на Народното събрание във Велинград не отговарят на техническите спецификации по Приложение № 1 към договора, като иска тяхното отстраняване, съгласно приложени констативни протоколи от 29.12.2020 г. и 04.01.2021 г., ведно със снимков материал на некачествената мебелировка.

Подписаният от страните двустранен приемо-предавателен протокол № 1 от 28.01.2021 г. касае съответстващите на Техническо приложение № 2 към договора, доставени в срок, сглобени, комплектовани и монтирани 17 броя мебели съгласно позиции №№ 3 – 17 от Техническо приложение № 2 към договора. Не се спори, че стойността на одобреното и прието обзавеждане възлиза на 10 399,26 лв., с ДДС.

Двустранно подписан е констативен протокол от 24.02.2021 г. за мебелите с недостатъци, които не се приемат.

3

С писмо от 15.03.2021 г., ответникът заявява, че няма да достави артикулите по позиции №№ 18 - 27, като изразява готовност да заплати неустойка в посочен от възложителя размер, което е получено от последния на 16.03.2021 г.

На 17.03.2021 г., ищецът отправя писмено волеизявление за разваляне на договора на основание клаузата на чл. 20, ал. 5 поради съществено частично неизпълнение във връзка с мебели по позиции №№ 18 – 27, на обща стойност 20 709,19 лв., с ДДС, както и с оглед изтичане на крайния срок за изпълнение до 23.03.2021 г. Претендира неустойка в размер на 30 % от общата цена на договора по чл.4, ал. 1 от 7 777,11 лв, без ДДС, дължима до 19.03.2021 г.

Писмото е връчено чрез обратна разписка на 18.03.2021 г., чрез представител на ищеца – Димитрова.

Съгласно чл. 20, ал. 5 от договора, възложителят има право едностранно да го развали без предизвестие, когато изпълнителят не изпълнява задълженията си, прекъсне или виновно забави изпълнението им с повече от 10 дни след договорените срокове, или достави мебели, които не съответстват на договорените количества, качество или функционали и технически характеристики и др. В този случай изпълнителят дължи и неустойка по чл.

21, ал. 4 от договора.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от договора в случай на забава по вина на изпълнителя относно срока по чл. 2, ал. 2 от договора, се дължи на възложителя неустойка в размер на 0,2 % на ден върху цената на договора по чл. 4, ал. 1 без ДДС.

Съгласно ал. 2 неустойката не може да надвишава 30 % от цената по чл.

4, ал. 1 от договора без ДДС.

Съгласно чл. 21, ал. 4 при пълно неизпълнение на договора по вина на изпълнителя същият дължи неустойка в размер на 30 % от общата цена на договора по чл. 4, ал. 1, без ДДС.

Въззивният съд при тълкуване клаузите на чл. 20, ал. 5 и чл. 21, ал. 4 във връзка една с друга и в смисъла на договора, приема че препращащата клауза на чл. 20, ал. 5 касае различни видове неизпълнение – пълно, частично поради прекъсване и забавено изпълнение, обосноваващи разваляне на договора, като за размера на неустойката за неизпълнение препраща към клаузата на чл. 21, ал. 4. Последната, обаче урежда размер на дължима неустойка само при пълно 4 неизпълнение. Същевременно с клаузата на 21, ал. 1 самостоятелно се регламентира дължимият размер на неустойка единствено при забавено изпълнение. При липса на нарочна уговорка за размер на неустойка при виновно частично неизпълнение, каквото в случая е налице, не следва да се прилага по аналогия ясната уговорка на чл. 21, ал. 4 относно различното по същност и вид пълно неизпълнение, с характер на компенсаторна неустойка.

В противен случай би се стигнало до накърняване на добрите нрави, търговска практика и принципа за еквивалентност, при приравняване на обезщетението едновременно за пълно и частично изпълнение, които са значително разнородни по своето правно съдържание. Приложимостта на уговорката за компенсаторната неустойка за пълно неизпълнение и спрямо частично неизпълнение, би довела до отклонение извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая не се касае за нищожност при договарянето за неустойка, а за липса на взаимно постигнато съгласие за размер на дължима неустойка конкретно при частично неизпълнение, което съдът не може да замести. Искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 7

777,11 лв. – неустойка при разваляне на договора поради частично неизпълнение, съгласно чл. 21, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 5 от същия, следва да се отхвърли като неоснователен.

Като последица, неоснователен е и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 081,81 лв. – мораторна лихва върху неустойката през периода 20.03.2021 г. - 19.09.2023 г.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.

Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, прeдл. 1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 92, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Решението в останалата част, като необжалвано е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:

5

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13048 от 03.07.2025 г., гр.д. № 64143/2023 г., СРС, 58 с-в в частта, с която отхвърля предявените от Народното събрание на Република България срещу „Лидер Консулт“ ЕООД искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 7 777,11 лева – неустойка, дължима поради разваляне на договора съгласно чл. 21, ал. 4, вр. чл. 20, ал. 5 от същия, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2023 г. до окончателното плащане и 2 081,81 лева - мораторно обезщетение върху задължението за неустойка за периода от 20.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6