Решение № 102 от 22.05.2026, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Габрово, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Косева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело № 20254200100762 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124 ал.1 ГПК от Й. Г. Г., чрез адв. Р. Н., против М. С. М. от гр. Габрово.

В исковата молба се твърди, че Й. Г. е солидарен длъжник, по издаден изпълнителен лист №70/06.07.2010г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №590 /2010г. по описа на ЧСИ- З.В., *****, с район на действие- района на ГОС. Последното действие на принудително изпълнение било извършено на 10.08.2020г.- публична продан, поради което, считано към 09.12.2025г. е изтекъл 5- годишният законоопределен срок в чл.110 ЗЗД, с който вземането на ответника спрямо нея се е погасило по давност. Налице било бездействие на взискателя по изпълнителното дело спрямо Й. Г. и вземането му по изп.дело №590/2010г. по описа на ЧСИ В. за сумите цитирани в издаденият изп.лист от 06.07.2010г. по гр.д.№31/2010г. на ГОС /главница, мораторна лихва, разноски, законни лихви по издаденият изп.лист/, е погасено по давност.

Претендирано е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на М. С. М., ЕГН**********, с постоянен адрес гр.Габрово, ул. ******, че ищецът Й. Г. Г., ЕГН**********, не дължи сумите по издаденият изп. лист от 06.07.2010г. по гр.д.№31/2010г. на ГОС, както следва : 44 000 лева на основание чл.93 ал.2 ЗЗД; 18 000 лева на основание чл.55 ал.1 ЗЗД; 13 000 лв. на основание чл.79 ал.1 ЗЗД във вр.с чл. 44 33Д, във вр. с чл.538 ал.1 ТЗ, във вр.с чл.288 ТЗ; 4872.27 лв. мораторни лихви върху сумата от 13 000 лв. от датата на падежа по записа на заповед- 21.06.2007г. до завеждане на иска- 08.03.2010г., ведно с законната лихва върху тези суми /без мораторните лихви/, както и сумата от 6 205.27 лв.- разноски по делото, по повод на който изпълнителен лист е образувано изп.дело №590/2010г. на ЧСИ З.В., поради изтекла 5- годишна давност по чл. 110 ЗЗД, ведно със законните последици. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на 1 основание чл.38 ЗА.

Ответникът- взискател по изпълнителното дело- М. М., е депозирал писмен отговор, с който сочи, че признава иска- твърдяната давност наистина е изтекла и всеки длъжник има право да иска установяване на това обстоятелство, като до тази степен признава иска. Твърди, че изложените от ищеца обстоятелства, с които се опитва да обуслови правен интерес от иска, са свързани със съществуването на изпълнително дело, а такова няма, тъй като е прекратено отдавна (към м. август 2022г.), по реда на чл. 433 /1/ т. 8 ГПК.

Сочи, че след последното активно негово действие по ИД (през август 2020г.), не е искал никакви изпълнителни действия за период от над 5 години и като бивш взискател по никакъв начин не предизвиква каквито и да било проблеми на ищеца (от вида на описаните в ИМ). Подчертава, че не може да иска прекратяване на вече прекратено изпълнително дело и ако ищецът твърди, че правният интерес от водене на това дело е съществуването на изпълнителното дело, следва да докаже неговото съществуване. Сочи, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело, оспорва правният интерес на ищеца да предяви процесната искова молба. Счита, че не дължи разноски, тъй като не е дал повод за завеждане на делото и предлага да сключи спогодба с ищцата, с която взаимно да се уверят, че нямат претенции един към друг.

Представя пред съда /с.з. на 23.04.2026г./ копие от постановление за прекратяване на изпълнението от 09.12.2025г. на ЧСИ В. /намиращо се на стр.7 от изпълнителното дело/, в което е посочено, че и.д.№20107340400590 с длъжници М. П. и Й. Г., е прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, с последно изпълнително действие на 10.08.2020г.

Исковата молба е допустима- изпълнителното производство е прекратено на осн. чл. 433 ал.1 т.8 ГПК- поради перемция. Прекратяването на делото поради перемция, която настъпва по силата на закона /постановлението на съдебния изпълнител само констатира същото/, е различно от погасяване на вземането по давност /Р. №50041/ 10.05.2023г. т. д.

№20/2022г., I т. о., ТК, ВКС и др./.

Предвид направеното признание на иска от страна на ответника, че твърдяната давност е изтекла, като до тази степен признава иска и направеното искане от ищеца, на основание чл.237 ГПК, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно направеното признание, като констатира съобразно разпоредбата на чл.237 ал.3 ГПК, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и ответникът не се е разпоредил с право, с което не може да се разпорежда.

С оглед наличието на посочените предпоставки настоящият състав приема, че вземанията на ответника от ищеца за сумите, посочени в петитума на исковата молба: главница 38 346,89 евро /сбор от трите главници по ИЛ44 000, 18 000 и 13 000 лева- общо 75 000 лева с равностойност 38 346,89 евро/, със законна лихва от 09.03.2010г. и разноски по гр.д.- 1782,49 евро /левова равностойност 3486.25 лв./, не се дължат, поради погасяване по давност на вземането на кредитора/взискателя М. М. и предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК във връзка с чл.124 ал.1 ГПК, за тези суми, следва да бъде уважен.

От приложеното изпълнително дело се установява, че преди настъпване 2 на прекратяването му по чл. 433 ал.1 т.8 ГПК са събрани суми, а дължими са останали само посочените в удостоверение от 12.02.2026г. / л.474/, което следва да се съобрази. Искът следва да бъде уважен съобразно признанието до размера на остатъка, а за събраната сума- за мораторна лихва 4 872,27 лева и разноски над 3486.25 лв. до пълният размер посочен в изпълнителният лист 6 205,27 лева, да се отхвърли, като погасен чрез плащане. Перемцията прекратява производството занапред, но не заличава с обратна сила ефекта на законово извършените плащания. Поради това претенцията следва да се уважи само за реално дължимия остатък, за който е призната и да се отхвърли за сумата, която вече е била платена/ събрана в изпълнителното производство преди перемцията и изтичане на давността, съобразно обективното материалноправно състояние на дълга към момента на решението.

Разноски: От ответната страна се твърди, че в случая е налице хипотезата на чл.78 ал.2 ГПК, поради което в тежест на ответника не следва да бъдат присъждани разноски.

На разглеждане подлежи въпроса дали ответникът с поведението си е станал повод за завеждане на делото. При всеки конкретен случай преценката за освобождаване на ответника кредитор от отговорност за разноски съгласно чл.78 ал.2 ГПК зависи от правомерността на неговото поведение.

В случая е безспорно, че в отговора на исковата молба е обективирано признание относно факта на изтекла давност. От представените по делото писмени доказателства в настоящото дело се установява, че на 09.12.2025г.т.е. преди предявяване на исковата молба, ЧСИ В. е прекратила изпълнителното дело на осн. чл. 433 ал.1 т.8 ГПК, като в постановлението изрично е посочила, че последно изпълнително действие е на 10.08.2020г. Т.е. още към датата на образуване на настоящото дело, е било ясно, че по силата на закона е настъпило перемиране на изпълнителното производство- на 10.08.2022г., а ответникът не е образувал ново изпълнително дело и не е извършвал никакви действия в продължение на повече от 5 години- от 10.08.2020г. Но съобразно възприетото в практиката на ВКС становище, ответникът не дължи разноски, ако удовлетвори правния интерес на ищеца, като направи признание на иска, и ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска. В случая ответникът разполага с изпълнителен титул, въпреки настъпилото по силата на закона перемиране на изпълнителното дело, поради което съобразно приетото от практиката на ВКС той дължи разноски.

Направено е искане да се определи адв. възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по реда на чл. 38 ЗА. Такова следва да се определи- за изготвяне на искова молба и съобразно обема на извършената работа, след съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, образувано по отрицателен установителен иск за недължимост на вземания поради погасяване по давност, по който от страна на ответника е заявено признание на иска и същият не е инициирал образуване на ново изпълнително дело и извършване на изпълнителни действия. С оглед на това, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, а поради признание на иска производство не се е развило, както и, че частично искът е отхвърлен, настоящият състав намира, че възнаграждението на адв. Р. Н. следва да е в 3 размер на 50 евро.

Тъй като ищецът е освободен от такси и разноски на осн. чл. 83 ГПК, същият не е направил такива, за да му бъдат присъдени.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ по сметка на ГОС в размер на сумата 1605,18 евро, както и адвокатско възнаграждение на адв. Н. в размер на 50 евро.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че вземанията на ответника М. С. М. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. *****, от ищеца Й. Г. Г. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. *****, за сумите: главница 75 000 лева /сбор от трите главници по изпълнителният лист- 44 000, 18 000 и 13 000 лева- общо 75 000 лева с равностойност 38 346,89 евро/, ведно със законна лихва от 09.03.2010г. и разноски 3486.25 лв. /с равностойност 1782,49 евро/, не съществуват, поради погасяване по давност на вземането на кредитора/взискателя М. С. М. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. *****, които са били предмет на изп.д.№20107340400590 по описа на ЧСИ Зв. В.- рег.

№734 с район на действие- ГОС, на основание чл.439 във връзка с чл. 124 ал.1 ГПК.

ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно осн. чл. 439 ГПК от Й. Г. Г.

ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. *****, против М. С. М. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. *****, В ЧАСТТА за сумите: 4872.27 лв. мораторни лихви върху сумата от 13 000 лв. от датата на падежа по записа на заповед21.06.2007г. до завеждане на иска- 08.03.2010г. и разноски в размер на 2 719,02 лева, поради погасяване чрез плащане по изп.д.№20107340400590 по описа на ЧСИ ЗВ. В.- рег. №734 с район на действие- ГОС, преди перемцията и изтичане на давността.

ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. *****, да заплати ДТ чрез ГОС в размер на 1605.18 евро.

ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН:********** от гр. Габрово, ул. ***** , да заплати на адв. Р. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 50 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Габрово, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Косева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Галина Косева Гражданско дело № 20254200100762 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124 ал.1 ГПК от Й. Г. Г., чрез адв. Р. Н., против М. С. М. от гр. Габрово.

В исковата молба се твърди, че Й. Г. е солидарен длъжник, по издаден изпълнителен лист №70/06.07.2010г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №590 /2010г. по описа на ЧСИ- З.В., *****, с район на действие- района на ГОС. Последното действие на принудително изпълнение било извършено на 10.08.2020г.- публична продан, поради което, считано към 09.12.2025г. е изтекъл 5- годишният законоопределен срок в чл.110 ЗЗД, с който вземането на ответника спрямо нея се е погасило по давност. Налице било бездействие на взискателя по изпълнителното дело спрямо Й. Г. и вземането му по изп.дело №590/2010г. по описа на ЧСИ В. за сумите цитирани в издаденият изп.лист от 06.07.2010г. по гр.д.№31/2010г. на ГОС /главница, мораторна лихва, разноски, законни лихви по издаденият изп.лист/, е погасено по давност.