Решение № 234 от 01.07.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. К., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Н. при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Светослав Н. Н. Гражданско дело № 20261850100013 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.235 ГПК.

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове от страна на А. Т. А., от гр. С., против Д. Н. П., от с. П., община К., с който е поискано да се осъди ответника да и заплати сумата от 7000 лева, представляваща предоставен паричен заем на 07.08.2019 г., който е следвало да се заплати в 7 дневен срок от получаването на нотариалната покана на 15.07.2024 г., както и за заплащане на сумата от 1079, 97 лева, представляваща законна лихва считано от 14.06.2023г./дата на изпадане на ответника в забава/ до предявяване на исковата молба в съда- 02.08.2024 г. - искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл.86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцата излага твърдения, че по време на съвместното им съжителство с ответника на 08.08.2019 г. са придобили правото на собственост върху недвижим имот- ПИ с площ от 1 129 кв. м., съставляващ УПИ II – 812, от кв.

58 по регулационния план на с. П., при съседи по нотариален акт: улица, УПИ I – 799, и УПИ III – 812, ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда на около 90.00 кв. м. и стопанска постройка на около 40.00 кв. м., ведно с всички подобрения и приращения в имота.

Сочи се, че продажната цена на имота била в размер на 30 000 евро, равняваща се на 58 674.90 лева, като ответникът желаел да придобие идеална част от имота, но доколкото към датата на изповядване на сделката не е разполагал с необходимата сума, то на 06.08.2019 г. ищцата му е превела като заем сумата от 7 000 лева, която сума той, е усвоил на 07.08.2019 г.

Твърди се, че процесната сума не и е била върната, въпреки, че е била изпратена покана до ответника на 15.07.2024г.

1

Насрещната страна в срок оспорва твърденията на ищцата, че между тях е имало сключен договор за заем. Излагат се твърдения, че в платежния документ е посочено друго основание, което е различно от заем. С горните съображения, отправя искане за отхвърляне на двете претенции.

В съдебно заседание ищцата е редовно призована, не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените претенции. Претендират се разноски.

Ответникът е редовно призован и се явява в съдебно заседание, като се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа становище за неоснователност на претенциите и моли за отхвърлянето им.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмен доказателства на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК , и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

По така предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД , в доказателствена тежест на ищцата е да докаже наличие на заемно правоотношение с ответника, че реално е предала на ответника заемната сума в размер от 7000, 00 лева със задължение на последния да я върне, така и падеж на задължението.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 07.08.2019 г., по банкова сметка на ответника е получена сумата от 7000 лева, която е била преведена от страна на ищцата.

Горното се потвърждава и от приложената по делото извлечение от сметка на ищцата, където е посочено като основание „покупка на имот“.

От приобщената по делото разписка от 15.07.2024 г., е видно, че ответникът е бил получил нотариална покана от ищцата за връщане на сума в размер на 7000 лева, предоставена му в заем на 06.08.2019 г.

Съдът възприема събрания доказателствен материал изцяло, кредитира го, като въз основа на него прави следните правни изводи:

Договорът за заем за потребление на движими вещи е реален, двустранен неформален договор. За този тип договори не е предвидена квалифицирана форма за действителност /освен в хипотезата на чл. 240, ал. 2 от ЗЗД– при уговорени лихви/, но няма пречка сключването му да бъде оформено в нарочен писмен акт. При липса на документално оформен договор 2 за заем сделката възниква сукцесивно - с фактическото предаване на съответната движима вещ или пари от заемодателя на заемателя.

Доказването на последното по правилата на ГПК може да бъде реализирано представянето на разписка за дълга, с други писмени доказателства или с ангажирането на гласни доказателства за въпросното предаване/с изключение на ограниченията предвидени в закона/.

В тази връзка съдът приема, че ищцата не доказа при условията на пълно и главно доказване, че между страните е възникнало валидно заемно правоотношение. От ангажираните доказателства, съдът приема че преведената сума не е била предоставена в заем от ищцата на ответника, доколкото не е посочено такова основание в превода, не е бил посочен и падеж за връщане на заемната сума.

Следва да с посочи, че в платежното нареждане ясно е посочено, че става въпрос за закупуване на имот/общ и от двамата/, от което индуктивно не може да се изведе обстоятелството, че ответникът се задължил да върне заемната сума, нещо повече страните по делото към онзи момент са били във фактическо съжителство, което макар и да не създава необорима презумпция, но поне предполага, че членовете на едно домакинство не си предоставят заеми един на друг, а изпълняват нравствени и морални задължения между тях.

В подкрепа на този извод на съда е и приобщеното по делото пълномощно, с нотариална заВ. на подписите от 05.08.2019 г. на нотариус Р.Я.СРС, с което в полза на ищцата, ответникът я е упълномощил да го представлява пред „Банка ДСК“ АД, в това число да се разпорежда неограничено с наличните средства по банковата му сметка./Тоест ищцата е имала възможност да си получи по всяко време, до оттегляне на съответния мандат, съответната „земна“ сума/.

Макар и да е приложена нотариална покана/почти 5 години след превода на процесната сума/, то съдът намира, че същата се дължи единствено на влошеното впоследствие отношение между страните по делото.

След като ищецът не успя да докаже в производството, че между страните по делото е имало заемно правоотношение, то съдът намира така предявения иск за неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

С оглед процесуалната съдба на предявения главен иск, то съдът намира, че предявената акцесорна претенция за претендирана лихва за забава 3 следва да се отхвърли изцяло като неоснователна.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК , право на разноски се поражда в полза на ответника.

На ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 евро за адвокатско възнаграждение за един адвокат в настоящото производство, съобразно представеното доказателство за сторени такива/договор за правна защита/, както и с оглед липсата на възражение за прекомерност.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл.86, ал. 1 ЗЗД, от страна на А. Т. А., ЕГН**********, от гр. С., против Д. Н. П., ЕГН**********, от с. П., община К., с който е поискано да се осъди ответника да и заплати сумата от 7000 лева, представляваща предоставен паричен заем на 07.08.2019 г., който е следвало да се заплати в 7 дневен срок от получаването на нотариалната покана на 15.07.2024 г., както и за заплащане на сумата от 1079, 97 лева, представляваща законна лихва считано от 14.06.2023г./дата на изпадане на ответника в забава/ до предявяване на исковата молба в съда- 02.08.2024 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК, А. Т. А., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. П., ЕГН**********, сума в размер на 600 евро, за заплатено адв. възнаграждение по делото пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните

Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4