Определение № 2264 от 10.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2264 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е.ия Ат. Колева като разгледа докладваното от Е.ия Ат. Колева Частно наказателно дело № 20261100203677 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 НПК.

Образувано е по жалба на Е. Д. М. срещу Постановление на прокурор при Апелативна прокуратура – София от 12.03.2026г. по пр.пр. № 462/2026г., с което е потвърдено Постановление на СГП от 27.01.2026г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 381/2026г.

Жалбоподателят твърди, че постановлението било немотивирано, тъй като имало данни за извършено престъпление. В тази връзка твърди, че бил осъден по непредявено обвинение.

Съдът, на първо място следва да посочи, че въпреки отразеното в жалбата, че се обжалва Постановление на прокурор при Апелативна прокуратура – София от 12.03.2026г. по пр.пр. № 462/2026г., с което е потвърдено Постановление на СГП от 27.01.2026г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 381/2026г., предвид разпоредбата на чл. 213, ал. 4 НПК, предмет на съдебния контрол по настоящото дело е именно Постановлението на СГП от 27.01.2026г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 381/2026г.

След това уточнение, настоящият състав изложи следните доводи във връзка със съществото на спора:

СГС намира, че жалбата, с която е сезиран, е допустима, като подадена в законоустановения срок /по делото липсват доказателства за надлежно връчване на Постановлението на САП на Е. М./ и от процесуално легитимирано лице по смисъла на чл.

213, ал.4, вр. ал. 1 НПК, тъй като Е. М. е подал жалба до СГП, въз основа на която е била образувана пр.пр. № 381/2026г. Т.е., същият има качеството на „лице, направило съобщението“.

Обжалва се акт, който подлежи на съдебен контрол пред съответния първоинстанционен съд, след инициирано контролно производство от висшестоящата прокуратура.

1

С оглед на това, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът намира жалбата за неоснователна със следните аргументи:

Видно от материалите по делото, в депозираната от Е. М. жалба до СГП с вх. № 22709/24 от 13.01.2026г., във връзка с която е образувана пр.пр. № 381/2026г., са наведени твърдения за незаконно лишаване от свобода на Е. М. чрез осъждане по непредявени обвинения по НОХД № 646/2015г. на Специализиран наказателен съд /закрит/, ВНОХД № 102/2018г. на Апелативен специализиран съд /закрит/ и КНОХД № 1018/2019г. на ВКС.

Твърди се, че прокурорите, привели присъдата, въпреки, че бил осъден по непредявени обвинения, били осъществили незаконно лишаване от свобода. Направено е оплакване за бездействие на главните прокурори И.Г. и Б.С., които не били възобновили делото, въпреки подадените от М. жалби. Твърди се и престъпно бездействие от страна на ВКС, тъй като съдия Захарова отказала да възобнови делото и с този отказ съдействала за продължаване на противозаконното му лишаване от свобода. Твърди се в жалбата, че тези действия/бездействия на магистратите покривали съставите на престъпления по чл. 282, ал.

2 и ал. 3 НК, чл. 311, ал. 1 НК, чл. 142а, ал. 2 и ал. 6 НК. Моли се да бъде образувано досъдебно производство за извършени престъпления по цитираните текстове.

Прокурор при СГП във връзка с образуваната пр.пр. № 381/2026г. след извършване на служебна проверка по преписка № 14780/2025г., образувана във връзка с депозирана жалба на М. с аналогични твърдения, и съобразявайки приложената към нея справка за съдимост на М., както и данните за множество образувани преди това преписки по повод подадени от М. жалби със същите оплаквания, е приел, че не са налице основания за образуване на досъдебно производство, като е постановил отказ от образуване на такова поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление. Това постановление е било потвърдено с постановление на САП.

Изискуемият контрол, зададен от нормата на чл.213, ал.5 НПК, е свързан с преценката от съда за обоснованост и законосъобразност на постановлението за отказ от образуване на досъдебно производство. В този смисъл обект на проверка са правните констатации в прокурорския акт при съобразяване единствено дали изводите на прокуратурата са обосновани и дали ако са обосновани, съответстват на установеното от прокурора фактическо положение. Отговорът на тези въпроси, отнесени към атакуваното прокурорско постановление, е позитивен.

Съдът счита, че оспореното Постановление на СГП по пр.пр. № 381/2026г. за отказ да се образува досъдебно производство е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Правилни и обосновани са изводите на прокурора за липса на данни за извършено престъпление от страна на магистрат /съдия или прокурор/, поради което правилно е постановил отказ от образуване на ДП.

Съгласно разпоредбата на чл. 207, ал. 1 от НПК – досъдебното производство се образува, когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.

В чл. 208 НПК законодателят е регламентирал законните поводи за започване на 2 разследване, първият от които е съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление.

Член 211, ал. 1 НПК от своя страна сочи, че достатъчно данни за образуване на досъдебно производство са налице, когато може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление. Тези данни следва да са обективни, като от тях трябва да може да се направи предположение за извършено деяние, осъществяващо състав на предвидено в особената част на НК престъпление, без да е необходимо да се събират и изясняват данни за авторството на това деяние. Иначе казано, фактическите данни представляват обективно събрана информация, която според чл. 211, ал. 1 от НПК е достатъчна, за да обоснове вероятен извод за извършено престъпление.

В тази насока на първо място следва да се отбележи, че както в първоначалната тъжба, въз основа на която е била образувана преписка № 381/2026г. на СГП, така и в последвалата жалба срещу Постановлението на СГП до по-горестоящата прокуратура, а и в настоящата такава, с която е сезиран съда, не са наведени твърдения за конкретни факти и обстоятелства, които да сочат за извършено конкретно престъпление от общ характер.

Съдържат се субективни квалификации по повод постановени от магистрати актове в рамките на законоустановените им правомощия, с които жалбоподателят явно не е съгласен.

В този смисъл под въпрос е и доколко жалбата, въз основа на която е образувана пр.пр.

№381/2026г. представлява законен повод за образуване на ДП.

Отделно, настоящият съдебен състав, запознавайки се подробно с приложените по делото документи и конкретно с обективираните в жалбата на Е. М. твърдения, намира, че същите не са достатъчни, за да се приеме, че от обективна и субективна страна е осъществен фактически състав на престъпление по служба, както и на противозаконно лишаване от свобода или престъпление по чл. 311 НК.

Видно от данните по делото /справка за съдимост и справка от ГДИН/, жалбоподателят Е. М. е бил осъден по ВНОХД № 102/2018 г., по описа на АСНС /закрит/ за извършено от него престъпление от общ характер, по което търпи наказание "лишаване от свобода" в Затвор – гр. София.

Т.е., налице е влязъл в сила съдебен акт, който не само се ползва с формална законна сила - неотменимост посредством редовните способи за инстанционен контрол, но и с материална законна сила, която се отнася до посочените в чл. 413, ал. 1 от НПК субекти, както и за обстоятелствата, визирани от чл. 413, ал. 2 от НПК - извършено ли е деянието; виновен ли е деецът; наказуемо ли е деянието.

Твърденията от жалбоподателя, че е осъден неправомерно, при неповдигнато срещу него обвинение е изцяло негова лична интерпретация на събитията и по никакъв начин не може да обоснове образуването на наказателно производство за осъществено противозаконно лишаване от свобода по смисъла на чл. 142а, ал. 2 и ал. 6 от НК, още помалко за такова по чл. 282, ал. 2 и ал. 3 от НК или по чл. 311 НК.

В тази връзка съдът споделя и доводите, изложени в атакуваното постановление на 3

СГП по пр.пр. № 381/2026г. относно функционалния имунитет на магистратите при изпълнение на техните служебни задължения, когато се касае за актове по прилагането на материалния и процесуалния закон, и който функционален имунитет е гаранция за упражняване на правомощията им в условията на независимост.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразен и обоснован отказа на представител на СГП да образува наказателно производство, тъй като липсват достатъчно данни, от които да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление.

С оглед на всичко изложено атакуваното постановление на прокурор при СГП за отказ да бъде образувано досъдебно производство следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на СГП от 27.01.2026г. за отказ от образуване на досъдебно производство по пр.пр. № 381/2026г., потвърдено с Постановление на прокурор при Апелативна прокуратура – София от 12.03.2026г. по пр.пр. № 462/2026г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4