Решение № 1009 от 24.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1009

Смолян, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700297 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба на П. С. Е. от [населено място], [улица], чрез адв. Д. Г. и адв. К. С. срещу Решение № 1040-20-115 от 10.07.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ - [област], с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-298-3 от 23.05.2025 г. за ПОБ, издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ – [област].

В жалбата се сочи за нарушени основните принципи, свързани с приложението на материалноправната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като незаконосъобразно административният орган се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Правопораждащите факти за жалбоподателя са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54в от КСО, преди влизането в сила на новата ал. 8 и правото е упражнено чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата.

Сочи се, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение, като правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна.

Излага доводи, че прилагайки института на „спиране на производството“ с формалният мотив - събиране на доказателства от страна - членка на ЕС/[държава] относно проверка на осигурителен доход/стаж и/или пребиваване на лицето, административният орган позволява да изтече достатъчно дълъг период от време, както и да се приеме и влезе в сила текстът на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което е форма на „злоупотреба с власт“ в противоречие с целта на закона.

На второ място, спирането на административното производство, вместо произнасянето по преписката, въпреки че в същата се съдържат всички необходими документи, включително такива, удостоверяващи осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е в противоречие с процесуалното правило, въведено в чл. 8, ал. 4 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /приета с ПМС № 32 от 11.02.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 7 Май 2024 г./ На трето място се твърди, че административният орган е проверявал документи дадени от Е., въпреки тяхната официална удостоверителна стойност, съгласно чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987 / 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г.

Моли, Решението на Директора на ТП на НОИ – [област] да се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – [област], с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: На 25.10.2023 г. в дирекция „Бюро по труда - [община]“, П. Е. е подал заявление за отпускане на ПОБ, на основание чл. 54а от КСО с вх. № 202-02-298, като е декларирал, че последно е упражнявал трудова дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз (ЕО) – [държава] с прекратено правоотношение, считано от 19.10.2023 г.

С Разпореждане № 202-02-298-1/08.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на доказателства от компетентната институция (КИ) на [държава] за придобития осигурителния стаж и доход в тази държава. На 08.05.2025 г. със справка вх. № 202-02-298-7 са приети постъпилите от КИ на [държава] СЕД U017 и СЕД U004 и са удостоверени осигурителни периоди за времето от 21.08.2023 г. до 09.09.2023 г. вкл. и от 16.10.2023 г. до 19.10.2023 г. вкл., както и основание за прекратяване на последната заетост - „Дата на изтичане на договора“. Със СЕД U004 е удостоверен период на доход от заетост за времето от 21.08.2023 г. до 09.09.2023 г. вкл. в размер на 1120,32 евро и период на доход от заетост за времето от 16.10.2023 г. до 19.10.2023 г. вкл. в размер на 322,56 евро.

След получаване на исканите СЕД U017 и СЕД U004, на 13.05.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-298-2 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] за възобновяване на производството по отпускане на ПОБ.

На 23.05.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-298-3 на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004, на Е. е отпуснато ПОБ за периода от 20.10.2023 г. до 19.10.2024 г. вкл. в размер на 34,67 лева дневно.

На 23.05.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-298-4, с което на основание 54ж, ал.1 и във връзка с чл.54д, ал.1, т. 1от КСО е прекратено изплащането на ПОБ, считано от 01.10.2024 г., поради упражняване на трудова дейност.

Междувременно в „Държавен вестник“, бр. 67 от 09.08.2024 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на КСО, с който е създадена нова алинея 8 на чл. 54б от КСО.

На 12.08.2024 г. в ТП на НОИ - [област] е получено указание № 1052-40-80 на централно управление на НОИ - [област] (дирекция ОКП, дирекция ЕРМД и дирекция „Правна“), в което е посочено, че новата алинея 8 на чл.54б от КСО, следва да се прилага при преценка правото, определянето на размера и срока на ПОБ на всички лица, за които към датата на влизане в сила на разпоредбата липсва произнасяне по правото на ПОБ, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване от лицето на заявление за отпускане на ПОБ, след което е издадено Разпореждане № 202-02-298-3/23.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - С., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал.1, чл. 546, ал.8, чл. 54в, ал.1 от КСО и чл. 62, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на на Е. е отпуснато ПОБ за периода от 20.10.2023 г. до 19.10.2024 г. вкл. в размер на 34,67 лева дневно.

Това разпореждане е потвърдено с оспореното решение.

За да потвърди разпореждането Директорът на ТП на НОИ - [област] е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет предвид периодът в който са удостоверени осигурителни периоди за времето от 01.10.2021 г. до 30.09.2023 г. вкл. и от 16.10.2023 г. до 19.10.2023 г. вкл., доходът придобит във [държава] и доходите на лицето през последните 24 месеца.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - [област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателя по надлежния ред на 25.10.2023 г. в дирекция „Бюро по труда - [община]“, преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но съгласно чл.142 от АПК съответствието с материалния закон от съда се преценя към датата на издаване на административния акт, а в случая това е станало след изменението на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при което и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на това основание са неоснователни.

Прилагането на действащата към датата на подаване на заявлението разпоредба в случая следва да бъде съобразено с всички факти и обстоятелства и съответно с целта на закона, но с оглед влизането в сила на новата разпоредба от 9.08.2024 г. тези факти да бъдат съобразени със същата. С оглед обстоятелството, че в случая последната месторабота на лицето във [държава] с много по-високо възнаграждение и осигурителен доход, може да се приеме, че целта на лицето е била да получи по-високо ПОБ, извършвайки дейност за един кратък период на заетост, при което не може да се приеме че решението на Директора на ТП на НОИ, противоречи на целта на закона, като именно по този начин гарантира принципа за справедливост.

Съдът на Европейският съюз (СЕС) е имал повод да се произнесе по дело С-116/2025, че Член 62, параграф 3 във връзка с член 65, параграф 2, първо и второ изречение и параграф 5, буква а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г., трябва да се тълкува в смисъл, че допуска правна уредба на държава членка, явяваща се държава членка по пребиваване, по силата на която уредба размерът на обезщетенията за безработица, дължими на лице, което е завършило целия или част от предвидения в законодателството на тази държава членка специален изискуем осигурителен период, за целите на изчисляването на обезщетенията за безработица, придобити съгласно законодателството на друга държава членка, а именно тази по последната заетост, не се определя, като се взема предвид "изключително" трудовото възнаграждение или професионалният доход, получавани от това лице при последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице съгласно законодателството на тази друга държава членка.