Решение № 910 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 910 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора И.а като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20231100502638 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба вх.№3797/30.01.2023г. на Д. А. И., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв.В.Б.а - длъжник по изпълнително дело №1247/2021г. по описа на ДСИ при СРС, СИС, 27 участък, срещу разпореждане от 13.01.2023г., с което е определена такса по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК в размер на 456 лв. за „периодичните плащания”, както и е посочено, че длъжникът, считано от м.06.2022г. до м.11.2023г. /вкл./ и за в бъдеще, освен суми за издръжка, следва да заплаща еднократно на всеки 6 месеца сума в размер на 456 лв., съгласно чл.53, ал.4 от ТДТССГПК, което е връчено на длъжника чрез изпратено съобщение изх.

№3201/18.01.2023г., получено на 20.01.2023г. от пълномощник адв.В.Б.а.

В жалбата се излагат доводи, че обжалваното разпореждане от 13.01.2023г., имащо характер на постановление за разноски, е незаконосъобразно и немотивирано и като такова следва да бъде отменено. Излага се, че определената от ДСИ такса по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК не се дължи, тъй като длъжникът ежемесечно и точно заплаща дължимата на децата си издръжка, както и подава подробна информация на ДСИ кое задължение е платил. Поддържа се, че определената от ДСИ такса по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК се дължи само в случаите, когато длъжникът е станал повод за извършване на конкретни действия по принудителното изпълнение или е осъществявал плащанията при забава, което не се отнася за конкретния случай, тъй като по процесното изпълнително дело длъжникът прави месечните плащания на задълженията за издръжка на децата си преди да настъпи тяхната изискуемост, като доброволно превежда сумите за издръжка по сметката на съдебния изпълнител. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното разпореждане от 1

13.01.2023г., имащо характер на постановление за разноски, постановено по изпълнително дело №1247/2021г. по описа на ДСИ при PC-гр.София, СИС, 27 участък.

Ответниците по жалбата и взискатели по изпълнението – Я.Д. А.А и А.Д. А., и двамата малолетни и действащи чрез тяхната майка и законен представител - П.В. П., чрез пълномощник адв.С.С.А., не депозират отговор и не вземат становище относно постъпилата жалба.

ДСИ -С.Ц. при СИС-СРС, е изложила мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата, респективно, че разпореждането от 13.01.2023г. е правилно и законосъобразно. Изрично е посочено, че в обжалваното разпореждане от 13.01.2023г., имащо характер на постановление за разноски, е допусната техническа грешка, като вместо м.11.22г. е написано м.11.23г., която грешка е видна от контекста на постановеното разпореждане.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №1247/2021г. по описа на ДСИ при СРС, СИС, 27 участък, е образувано на 01.06.2021г. въз основа на молба от Я.Д. А.А и А.Д. А., и двамата малолетни и действащи чрез тяхната майка и законен представител -П.В. П., чрез пълномощник адв.С.С.А., с представен изпълнителен лист от 12.04.2021г., издаден по гр.дело №262/2020г. по описа на ОС-гр.Търговище, от който е видно, че длъжникът Д. А. И., е осъден да заплаща месечна издръжка на двете си деца в общ размер на 750 лв., считано от 17.01.2020г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение и прекратяване.

С атакуваното в настоящото производство разпореждане от 13.01.2023г. ДСИ е определил такса по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК в размер на 456 лв. за „периодичните плащания”, както и е посочено, че длъжникът, считано от м.06.2022г. до м.11.2023г.

/вкл./ /допусната е техническа грешка, като вярната дата да се счита за м.11.2022г./ и за в бъдеще, освен суми за издръжка, следва да заплаща еднократно на всеки 6 месеца сума в размер на 456 лв., съгласно чл.53, ал.4 от ТДТССГПК. Постановеното разпореждане от 13.01.2023г. е връчено на длъжника чрез изпратено съобщение изх.

№3201/18.01.2023г., получено на 20.01.2023г. от пълномощник адв.В.Б.а.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – разпореждане, което има характер на постановление за разноските /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В конкретната хипотеза не могат да бъдат споделени и настоящият състав счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за недължимост на таксата по чл.53, ал.4 от ТДТКССГПК, поради аргументите, че ежемесечно и точно заплаща дължимата на децата си издръжка, не е изпаднал в забава и с поведението си не е дал повод на ДСИ да извърши конкретни действия по принудителното изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл.53, ал.4 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /ТДТКССГПК/, при изпълнение на вземане за периодични платежи, включително и за издръжка, какъвто е настоящият случай, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца, с изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време. В случая с обжалваното 2 разпореждане от 13.01.2023г. ДСИ е определил дължимата от длъжника такса по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК в размер на 456 лв., като е посочено, че същата се дължи за в бъдеще, на всеки 6 месеца, еднократно, не се отнася за погасяване на задълженията за минало време. Съгласно общото правило на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението, в т.ч. и таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.53 от цитираната по-горе Тарифа, са за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. Следователно, след като вече е образувано изпълнително дело за принудително събиране на присъдена издръжка на малолетни деца, какъвто е настоящият случай, таксата по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК се дължи от длъжника, независимо дали сумата е преведена по сметката на съдебния изпълнител или е преведена доброволно, директно на взискателя преди или след настъпване на падежа. Съгласно цитираната разпоредба таксата се събира еднократно на всеки шест месеца върху сбора на изплатените суми. Ирелевантно в случая е дали и доколко длъжникът изпълнява точно задълженията си. Размерът на дължимата от длъжника такса по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК в размер на 456 лв. е правилно изчислена.

Предвид гореизложените съображения, обжалваното разпореждане за разноските на ДСИ е правилно, а жалбата срещу същото се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх. №3797 от 30.01.2023г. на Д. А. И., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адв.В.Б.а длъжник по изпълнително дело №1247/2021г. по описа на ДСИ при СРС, СИС, 27 участък, срещу разпореждане от 13.01.2023г., с което е определена такса по чл.53, ал.4 от ТДТССГПК в размер на 456 лв. за „периодичните плащания”, както и е посочено, че длъжникът, считано от м.06.2022г. до м.11.2023г. /вкл./ /допусната е техническа грешка, като вярната дата да се счита за м.11.2022г./ и за в бъдеще, освен суми за издръжка, следва да заплаща еднократно на всеки 6 месеца сума в размер на 456 лв., съгласно чл.53, ал.4 от ТДТССГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3