Решение № 135 от 04.04.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. ХАСКОВО, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ВЛ. ПЕТКОВА при участието на секретаря РУМЯНА В. НИКОВА като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20235600100483 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от Община – Хасково, представлявана от Кмета С.Д., с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД за осъждане на ответника „Златно руно“ ООД - Хасково да върне на ищеца сумата от 37664,41 лева – главница, формирана по пера както следва: 1)Вземане за изплатени в повече компенсации на безплатните пътувания на ветерани и военноинвалиди по чл.19, т.2 от Наредба за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите /Наредбата/ в размер на 2679,01 лв.; 2) Вземане за неоснователно изплатени средства по чл.19,т.6 от Наредбата в размер на 90,40 лв.; и 3) Вземане за предоставени субсидии за извършване на превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии, в размер на 34 895 лв. Тези компенсации и субсидии били изплатени на дружеството-ответник във връзка със сключен договор за обществени автомобилни превози на пътници, по който ищецът бил възложител, а 1 ответникът – изпълнител. Ищецът твърди, че на 23.08.2022 година поканил същия да възстанови на общината неправомерно получените средства в 14дневен срок, което не било сторено. Ето защо в условията на обективно кумулативно съединяване предявява акцесорен иск по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на сумата 3530,40 лева, дължима за периода 08.09.2022 година – 12.07.2023 година. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 13.07.2023 година до окончателното разплащане, както и направените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Златно руно“ ООД – Хасково, представлявано от управителя Г.Т., подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове с доводи за недопустимост и неоснователност, прави искане за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодни разноски. Твърди, че основание за имуществено разместване възникнало по силата на договорите за обществен превоз на пътници с Община Хасково и съгласно Глава Трета от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите (Наредбата). Твърди, че в случая АДФИ изпълнила само първата предпоставка по чл. 17 от ЗДФИ, а именно съставянето на доклад, както и че дружеството било лишено от възможността да възрази срещу този доклад. По отношение на претендираните за връщане субсидии, предоставени в резултат на начислена разумна печалба, ответникът акцентира върху обстоятелството, че те са били осъществени като спешна мярка, разрешена с надлежно издадени заповеди на Областния управител на Област Хасково и в условията на чл. 5, пар. 5 от Регламент 1370/2007 година. С тези и останалите доводи ответникът настоява, че е изпълнил добросъвестно възложените превози, ето защо е налице фактическо изпълнение и му се дължи “разумна печалба“ за извършената услуга.

Третото лице-помагач Държавата чрез Министерство на финансите изразява становище за ненадлежно привличане поради липса на възможност 2 за Община – Хасково да предяви обратен иск срещу Държавата. Счита, че при сключването на процесните договори между главните страни по настоящото дело е следвало да бъде предвидена клауза за „разумна печалба“. В случаите като процесния, тя представлявала стимул за изпълнение на нерентабилни автобусни линии, била от обществен интерес, ето защо заплащането следвало да бъде осигурено от общината. Третото лице-помагач акцентира върху обстоятелството, че въпреки липса на предвидена клауза в процесните договори за „разумна печалба“, тя била предявявана за плащане от превозвача-ответник и заплащана от общината-ищец. Счита, че ответникът е следвало да бъде известен своевременно за доклада на АДФИ, така че да може да се защити срещу приетите констатации за извършено нарушение.

Вместо това Община-Хасково „светкавично“ заплатила сумите, с което предотвратила съставянето на акт, респ. издаването на наказателно постановление и неговото обжалване по установения в ЗАНН и АПК ред.

Сега, в общото исково производство, бил недопустим косвен съдебен контрол върху констатациите на административния орган, които са влезли в сила и дори изпълнени. А тъй като общината-ищец пропуснала да ангажира собствена защита по административноправен ред, то сега не би могла да има претенции срещу държавата, независимо от изхода на настоящия спор.

Хасковският окръжен съд, като съобрази становищата на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

По п. 1 от претенцията си ищецът твърди, че е предоставил на ответника парични средства за компенсации на безплатните пътувания на ветерани и военноинвалиди, на основание по чл.19, т.2 от Наредбата. За да могат да се възползват от безплатните пътувания, посочените категории лица следвало да притежават издадена абонамента карта за безплатно пътуване.

Същата се издавала от общината по постоянния адрес на лицето или от лице, на което кметът на общината е възложил издаването на абонаменти карти.

Съгласно чл. 24, ал.2 от Наредбата, картите се издавали за календарната година и важали до 31.01. на следващата година.

В подкрепа на твърденията си ищецът представя договор (т.1 л. 169171) от 15.01.2020 година, сключен между Община – Хасково като възложител и „Златно руно“ ООД като изпълнител, с който Общината е 3 делегирала на превозвача правото да издава безплатни карти за пътуване, по вътрешноградските линии в град Хасково, както и е очертала кръга на правоимащите лица: ветерани от войната, военноинвалиди и военнопострадали, служители на МВР, деца от 0 до 7 навършени години и от първи до четвърти клас. По силата на договора, дружеството-ответник е приело да закупи и да издава безплатни карти и билети съобразно представените списъци от Община Хасково на правоимащи, да води регистър, съдържащ имената и датата на раждане на лицето, както и други задължения, регламентирани в чл. 4 от договора. Няма спор по делото и се установява от заключението на назначената по делото ССчЕ, определената от ответника цена за 1 бр. абонаментна карта е била 61,68 лв./месец.

Няма спор по делото и относно твърдението на ищеца за това, че през 2022 година е била извършена проверка от АДФИ, приключила със съставянето на доклад № ДИД5ХС-2/07.04.2022 година (т.1 л. 17 и сл.). Една от констатациите в доклада е за издаване 9 бр. карти на лица, чийто постоянен адрес е извън територията на община Хасково (съгласно Приложение №32 – л. 174, т. 1). Няма спор по делото и се установява от заключението на ССчЕ, общият размер на паричните средства, изплатени от ищеца на различни превозвачи, под формата на компенсации за издаването на тези карти е 6661,44 лева. (9 бр. x 61,68 лева x 12 месеца/. От този размер 4107,44 лева са компенсации за вътрешноградски превоз, а 2554 лева - компенсации за междуселищен превоз. Конкретно на ответника по делото „Златно руно“ ООД общината е изплатила по това перо компенсации в размер на 2679,01 лева.

По п. 2 от претенцията си ищецът твърди, че ответникът е получил без основание сумата в размер на 90,40 лева – под формата на компенсации по чл. 19 т. 6 от Наредбата, относима за случаите, когато абонаментната карта е била издадена за една или няколко линии на вътрешноградския транспорт, т.е. не е важала за всички градски линии. Съгласно чл. 40 ал. 2 от Наредбата издадените карти за една или за ограничен брой линии на вътрешноградския транспорт се компенсират в размер на 50 на сто от сумата по ал. 1. Няма спор между страните и това се установява от релевантната към договорния период редакция на чл. 40 ал. 1 от Наредбата, към онзи момент сумата по ал. 1 е била в размер на 3,95 лева. Т.е. компенсацията по ал. 2 е била в размер на 1,98 лева. Става ясно от заключението на ССЧе, за 2020 година ответникът е издал 3170 бр. абонаменти карти по чл.19 т. 6 от Наредбата.

4

В същото време, от заключението и от представеното и прието като доказателство по делото споразумение от 09.01.2020 година (т.1 л. 205) става ясно, че тримата превозвачи, на които Община Хасково е възложила извършването на превозите – „Златно руно“ ООД, „Тролейбусен транспорт“ ЕООД и „Тракия бус“ ООД, са действали съгласувано – договорили са се, че абонаментните карти ще се издават индивидуално от всяка фирма за обслужваните от нея линии, но тези карти ще важат за всички линии от горепосочените превозвачи по вътрешноградските пътнически линии.

Ищецът твърди (п. 3 от ИМ), че за 2020 година на ответника са били предоставени субсидии за извършване на превоз на пътници по нерентабилни автобусни линии, в размер на 85 055 лева, вместо полагащия му се размер от 50 160 лв., т.е. с 34 895 лв. в повече. Няма спор между страните, че тези субсидии са били изплатени във връзка с правоотношения между ОбщинаХасково и „Златно руно“ ООД по договори за обществен превоз на пътници:

№ 561/26.09.2019 година (т. 2 л. 686 и сл.), № 562/26.09.2019 година (т. 2 л.

693 и сл.), № 116/01.04.2020 (т. 2 л.713 и сл.), № 117/01.04.2020година (т. 2 л.

720 и сл.), № 732/07.10.2020 година (т. 2 л. 741 и сл.) и № 733/07.10.2020 година (т. 2 л. 748). Всички договори са с аналогично съдържание, със срок на действие шест месеца и с предмет – извършване от „Златно руно“ ООД на обществен превоз на пътници по утвърдени маршрутни разписания от квотата на Община – Хасково. В съдържанието на договорите не се установяват клаузи за постигната договореност между Община – Хасково и превозвача „Златно руно“ ООД за начисляване на разумна печалба за сметка на субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии. Съгласно констативен протокол, съставен в хода на извършената от АДФИ проверка (т. 2 л. 755), а и не се спори от страните, към договорите не са сключвани анекси и допълнителни споразумения.

Като основание за сключването на договорите, възложителят на обществените превози Община – Хасково е посочил чл. 29 от Наредба 2/15.03.2002 година за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, както и нарочни заповеди на Областния управител на област Хасково (т. 2 л.

686 и сл.): № РД-13-102/25.09.2019 година, № РД-13-29/26.03.2020 година и № РД-13-75/24.09.2020 година. Тези заповеди са представени ведно с цялата 5 преписка, съпътстваща доклада на АДФИ и са приети като доказателства по делото. От съдържанието им се установява, че на Кмета на Община – Хасково е било делегирано правомощието да възложи извършването на обществен превоз при условията на необходимост от спешно осигуряване на превозвач, за срок от шест месеца. От тук, както и от съдържанието на писма от Община – Хасково до Областен управител на област - Хасково от 24.09.2019 година (т.1 л. 147), от 24.03.2020 година (т. 1 л. 152) и от 09.09.2020 година (т. 1 л.

159) съдът приема за безспорно установено, че процесните договори за осъществяване на обществени превози на пътници са сключени по реда на чл.

5, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 година на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт.