Решение № 1088 от 13.10.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1088 гр. Пазарджик, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220101721 по описа за 2023 година

Производството е образувано по повод искова молба от Ц. С. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Пазарджик, ул. ........................, чрез упълномощен адвокат Ж. К. от АК Пазарджик, съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. ....................., адвокатска кантора К., против Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 3, ет. 4, Булстат:

175809885, представлявана от директора М. Е. В., с която се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - изпитани болки и страдания, в резултат на претърпяна от ищцата трудова злополука, на 05.01.2023 г., призната за такава, на основание чл.60, ал.1, във връзка с чл.55, ал.1 КСО, с разпореждане № 3 от 23.01.2023 г., на ТП-НОИ-Пазарджик, ведно със законната лихва върху тази главница от 8000 лева, считано от 05.01.2023 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че ищцата работи по служебно правоотношение в Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) гр. Пазарджик, считано от 01.09.2005 г.. Към 05.01.2023 г. е заемала длъжността „главен експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОДЗ гр. Пазарджик. На същата дата изпълнявала служебните си задължения на работното си място, което се намирало на четвъртия етаж, на ул. „Екзарх Йосиф“ № 3, гр. Пазарджик.

Между 13:30 ч. и 14:00 ч. установила, че принтерната хартия в стаята е свършила. Слязла по стълбите на третия етаж, където се намирал склада. Взела един кашон с принтерна хартия и тръгнала по стълбите за четвъртия етаж. Кашонът бил обемист и неудобен за носене.

Нямала добра видимост и се спънала в едно от стъпалата. Паднала изцяло върху лявата си ръка, в областта на дланта и пръстите. При падането ударила силно и дясното си коляно.

Изпитвала изключително силна болка в областта на лявата длан и пръстите и силна болка в 1 дясното коляно. Успяла трудно да се изправя и с помощта на нейния колегата г-н Б. стигнала до работното си място (стаята) на четвъртия етаж. Там с нейните колеги установили, че лявата ръка в областта на дланта и пръстите силно е отекла и има хематом от вътрешната страна на дланта. Изпитвала много силни болки и не можела да движи пръстите на лявата си ръка. Над дясното коляно се появила голяма синина. При ходене изпитвала силна болка в десния крак.

Излага твърдения, че личният й лекар д-р- К. бил категоричен, че трябвало да се направи рентгенова снимка, от която се установило, че ищцата имала счупване на петата метакарпална кост на лявата ръка. Посочва, че на 06.01.2023 г. била прегледана в ортопедичния кабинет на д-р Н., който установил фрактура на пета метакарпална кост, оток с палпаторна болезненост върху пета метакарпална кост вляво, наличие на подкожен хематом, като след извършени медицински манипулации имобилизирал лявата ръка (лявата длан, предмишницата, 4 и 5 пръсти) с гипс. Назначил лечение. На ищцата били издадени болнични листи за временна неработоспособност – три броя, за периода от 06.01.2023 г. до 10.03.2023 г..

Посочва, че бил проведен преглед от лекуващия ортопед - травматолог като е издаден амбулаторен лист № 23012D073F35/12.01.2023 г. (ПДС № 4), от доктор Н., ДКЦ-2, гр.

Пловдив, като при прегледа установил наличието на имобилизацията с гипс (на лявата ръка, в областта на дланта, лявата предмишница, 4 и 5 пръсти), поставена на 06.01.2023 г., както и оток с палпаторна болезненост върху пета метакарпална кост вляво, наличие на подкожен хематом. При прегледа ищцата била представила рентгеново изследване № 366/12.01.2023 г.

(ПДС № 5) и рентгенова снимка проведено от д-р С. Б.- Ц., ДКЦ „Хигия“ гр. Пазарджик.

На 03.02.2023 г. била прегледана отново от лекуващия травматолог, като бил издаден амбулаторен лист № 230349032729/03.02.2023 г. (ПДС № 8), от д-р Н., ДКЦ-2, гр. Пловдив.

Свалена била гипсовата имобилизация. Установен е оток с болезнени движения в метакарпофалангиалните и интрафалангиалните стави. Предписана е физиотерапия.

Изпратена е за рентгенова снимка в същото лечебно заведение - ДКЦ - 2, гр. Пловдив.

Направена е рентгенова снимка (ПДС № 8) на 03.02.2023 г. при свален гипс на лявата ръка. Рентгенологът е дал заключение за проведеното рентгенова изследване (ПДС № 8).

Била проведената физиотерапия и бил издаден амбулаторен лист № 23037D061C1 1/06.02.2023 г. (ПДС № 9), от д-р М. И.- П., ДКЦ „Хигия“ - Пазарджик - физиотерапия. Като обективна находка физиотерапевтът установил: оточна лява гривнена става, болезнени активни и пасивни движения в същата; затруднени движения на пети пръст на лявата ръка; нарушен захват на левия горен крайник.

След проведената физиотерапия отново била прегледана от лекуващия ортопед, като бил издаден амбулаторен лист № 23048800590А/17.02.2023 г. (ПДС № 10), от д-р Н., ДКЦ-2, гр. Пловдив. Установеното обективно състояние е: оток с болезнени движения в метакарпофалангиалните и интерафалангиалните стави на 4 и 5 пръсти на лявата ръка; намалена мускулна сила; ограничен захват.

2

Посочва, че ответникът изготвил декларация за трудова злополука от 11.01.2023 г., подадена от ОДЗ - Пазарджик до ТП-НОИ-Пазарджик (ПДС № 12). От длъжностното лице при ТП-НОИ - Пазарджик било издадено разпореждане № 3 от 23.01.2023 г., на ТП-НОИПазарджик ((ПДС № 13), с което на основание чл.60, ал.1 КСО, станалата злополука с ищцата на 05.01.2023 г. се приема за трудова, на основание чл.55, ал.1 КСО, връчено с изходящо писмо от 24.01.2023 г..

Излага доводи касаещи правната квалификация на исковата претенция и определяне на дължимото обезщетение.

Твърди, че справедливото обезщетение, за претърпените болки, страдания, неудобства и ограничена функционалност на захвата на лявата ръка, съответно уврежданията на дясното коляно, както в момента на травмата, така при имобилизацията с гипс /30 дни/ на лявата ръка, в периода на временна неработоспособност /65 дни/, така и в близка, средна и далечна перспектива, оценява в размер на паричната сума от 8000 лева.

В проведеното последно съдебно заседание при редовност на призоваване ищцата не се явява. Представлява се от адвокат Ж. К. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи исковата претенция като основателна и доказана.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът Областна дирекция „Земеделие” гр. Пазарджик, депозира отговор на ИМ, чрез адвокат В. П. от АК Пазарджик, в които счита исковата молба за допустима, но неоснователна.

Ответникът не оспорва, че ищцата работи по служебно правоотношение в ОДЗПазарджик, както към 05.01.2023г., както и сега на длъжност „главен експерт” в Главна дирекция „Аграрно развитие” в ОДЗ-Пазарджик, че е изпълнявала задълженията на работното си място, което се намира на четвъртия етаж на ул. „Екзарх Йосиф” № 3 в гр.

Пазарджик, както и че ищцата е получила описаното в ИМ увреждане - надлъжна неразместена диафразна фрактура на петата метакарпална кост на лявата ръка в резултат на падането вследствие спъване на стълбите между 3 и 4 етаж в сградата на ОДЗ-Пазарджик на 05.01.2023г. между 13:30 и 14:00 часа.

Твърди, че ищцата по собствена инициатива, а не по разпореждане на работодателя между 13:30 часа и 14:00 часа е слязла по стълбите от четвъртия на третия етаж, където се намира склада, за да вземе принтерна хартия, че по собствена инициатива е решила да вземе един кашон с принтерна хартия, а не един топ въпреки, че установила, че кашонът е обемист и неудобен за носене, при което нямала видимост при изкачване на стълбите за четвъртия етаж, тя решила на свой риск да го пренесе.

Оспорва, че ищцата имала увреждане на дясното коляно.

По отношение травмата на лявата ръка ответника прави следните възражения по отношение на фактическата обстановка:

Твърди, че нямало писмени доказателства, което да е представено от ищцата, че е била непосредствено след инцидента при личния си лекар.

3

Смята, че след като ищцата не е посетила веднага ортопед-травматолог в ДКЦ „Хигия”- Пазарджик, където е била в момента или друго здравно заведение в гр. Пазарджик, а провежда разговор с д-р Н.. в „ДКЦ - 2” ЕООД в гр. Пловдив, води до извода, че болката не е била силна, тъй като ако тя е била такава то ищцата е нямало да провежда разговори с този лекар от гр. Пловдив, да престоява без специализирана медицинска помощ една нощ и едва на следващия ден - 06.01.2023г. в 09:50 часа да бъде прегледана от д-р Н.. Счита, че и травмата не е изисквала оперативна намеса или друго по-сложно действие, както и че нямало предписани медикаменти за болкоуспокояване.

Твърди, че е налице съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, при което е налице основание за приложение на разпоредбата на чл.79, ал.2 ЗДСл, тъй като ищцата е допринесла за трудовата злополука, като е допуснала груба небрежност. В подкрепа на горното сочи, че ищцата очевидно не за първи път ходи до склада на 3-тия етаж, за да взема принтерна хартия, тоест тя е взела ключа за склада и отишла сама до там. Вместо да вземе един топ хартия, който като тежест да е носим от нея и да не закрива видимостта й, тя самостоятелно, без някой да й нарежда, най-вече работодателят й, решава да вземе един цял кашон, който бил обемист и неудобен за носене, нямала добра видимост, при което се спънала и паднала.

Моли съдът да приеме, че получената травма не е в резултат на „случайно деяние”събитие, което се случва без вина от никоя от страните или пък да е в резултат на стъпване накриво. Ищцата сама била закрила видимостта си към стъпалата на стълбите и поради което се е спънала и е паднала, нещо което нямало да се случи, ако тя имала видимост към тях (стълбите).

Смята, че справедливия размер на обезщетението е 2000 лева, който следва да се намали с 90 %, поради съпричиняване от страна на ищцата.

Не възразява да се уважи искането за присъждане на законна лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява адвокат В. П. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказа.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че ищцата работи по служебно правоотношение в ОДЗ-Пазарджик, както към 05.01.2023г., така и сега на длъжност „главен експерт” в Главна дирекция „Аграрно развитие” в ОДЗ-Пазарджик, че е изпълнявала задълженията на работното си място, което се намира на четвъртия етаж на ул.

„Екзарх Йосиф” № 3 в гр. Пазарджик, както и че ищцата е получила описаното в ИМ увреждане - надлъжна неразместена диафразна фрактура на петата метакарпална кост на лявата ръка в резултат на падането вследствие спъване на стълбите между 3 и 4 етаж в сградата на ОДЗ-Пазарджик на 05.01.2023г. между 13:30 и 14:00 часа. Горното се потвърждава и от приложените по делото удостоверение с изх. № ЧР-09-17-1/02.05.2023 г., декларация за трудова злополука и разпореждане № 3 от 23.01.2023 г. от ТД на НОИ гр.

4

Пазарджик.

Вида на получените травматични увреждания се установяват и от приложените медицински документи и заключението на вещите лица по изготвената и приетата комплексна съдебно-медицинска и ортопедично-травматологична експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените въпроси и неоспорено от страните. Вещите лица за категорични, че счупването на пета метакарпална (дланна) кост е причинило на ищцата трайно затрудняване на движението на горния крайник за срок от 4-5 седмици, при правилно протичане на оздравителния процес. Нямало документирана травма на дясната колянна става в приложената медицинска документация по делото. Вещите лица посочват, че най-силните болки и страдания, които е търпяла ищцата са били след травмата до момента на имобилизацията, т.е. на другия ден. При движение на фрагментите се появявало болки в увредената кост. За това се поставяла външна имобилизация, за да се предотвратят тези болки. Тъй като не било извършвано наместване, не се налагало извършването на инвазивни процедури, които да са причина за допълнителни болки и страдания. След имобилизацията било възможно да е имала краткотрайни търпими болки за няколко дни. Известни краткотрайни болки е възможно да е имала и по време на рехабилитацията. След прегледа се установило, че функцията на лявата ръка е възстановена напълно и в близка, средна и далечна перспектива не се очакват никакви отклонения от нормата. Единствено в бъдеще време било допустимо да се появяват само търпими, краткотрайни болки при промяна на времето.