Определение № 522 от 29.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 522 гр. София, 29.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Вълева

Членове:

Красимира Костова

Нина Ив. Кузманова като разгледа докладваното от Нина Ив. Кузманова Въззивно частно наказателно дело № 20251000600653 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 от НПК, във вр. Глава XXII от НПК.

С определение от 20.05.2025г., по НЧД № 2428/2025г. по описа на СГС, НО, 18 състав, е оставено без уважение искането на лишения от свобода В. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 13899/2024г. по описа на СРС.

Срещу определението е постъпила частна жалба от лишения от свобода В. М. чрез упълномощения си защитник – адв. Н. Н. от САК, с която се иска отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване. Наведени са оплаквания за необоснованост и неправилност. Акцентира се върху доброто поведение на М. в мястото за лишаване от свобода, трудовата му ангажираност и липсата на наложени дисциплинарни наказания. Защитата счита, дадените оценки на поведението на подзащитния й не са обективни, тъй като са проведени на базата на беседи и въпросници, без да се отчита степента на владеене на български език от М. и различната народопсихология. Направено е и евентуално искане за промяна на режима за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

Апелативен съд – София, като съобрази доводите в жалбата и провери изцяло правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С протоколно определение от 08.10.2024г. по НОХД № 13899/2024 г. по описа на СРС, е одобрено споразумение, с което осъденият В. М. е признат за виновен за извършено на 16.04.2024г. в гр. София престъпление по чл. 281, ал.

1

3, вр. ал. 2, т. 1 и т. 5, вр. ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и 10 месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим и глоба в размер на 5000лв. На основание чл. 59, ал. 1 от НК е било приспаднато и времето, през което лишения от свобода е бил задържан за срок от 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 16.04.2024г. Лишеният от свобода е постъпил в СЦЗ на 10.10.2024г., като към момента на произнасяне на първостепенния съд е изтърпял общо1 година, 2 месеца и 13 дни.

Правилна е констатацията в атакуваното определение, че към момента на произнасянето му, осъденият В. М. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, която в случая е приложима за него. По този въпрос не се спори по делото.

Въззивната инстанция се съгласява със становището на СГС, че не е налице втората изискуема предпоставка, а именно осъденият да е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, поради следните съображения:

При постановяване на атакуваното определение първостепенният съд внимателно е обсъдил относимите доказателства по чл. 439а, ал. 2 от НПК.

Съобразил се е с наличния по делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди, изискуем по чл. 155 от ЗИНЗС, от който е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е с ниски стойности – 35 т., които остават непроменени. Отразено е, че продължават да са налице и ясно изразени дефицитни зони, а именно - в „отношението му към правонарушението“, „умението за мислене“ и „управлението на финансите и доходите“ (в гранични стойности). Стойностите на риска от вреди също са запазени непроменени.

Апелативен съд – София се съгласява със становището на СГС, че по отношение на лишения от свобода В. М. е започнал поправителен процес.

Тази констатация неминуемо намира отражение в данните от доклада за упражнявана трудова дейност в пенитенциарното заведение и липсата на наложени дисциплинарни наказания.

Наред с това обаче, правилно първостепенният съд е отбелязал, че лишеният от свобода продължава да изтърпява наказанието си при условията на „строг“ режим. От доказателствата по делото е видно, че затворническата администрация не е направила предложение за изменението му в по-лек, въпреки наличието на формалната предпоставка по чл. 66 от ЗИНЗС – да е изтърпял поне ¼ от наказанието, но не по-малко от 6 месеца. Следователно, в резултат на провежданите корекционни мероприятия с него не е установена трайна тенденция на поправяне.

При тези данни, въззивната инстанция приема, че действително е започнал поправителен процес спрямо В. М., но той не е устойчив, за да обоснове наличието на предпоставките по чл. 70, ал. 1 от НК. Стойностите на риска от рецидив и вреди са непроменени спрямо първоначално установените, както и продължават да са налице дефицитни зони, макар наличието на тенденция за преодоляването им. Положителните данни за поведението на 2 осъдения и за демонстрираното намерение за изпълнение плана на присъдата не носят белезите на изключителност, а на дължимо поведение в мястото за лишаване от свобода Поради тези причини не може да бъде направен категоричен извод, че поправителния и превъзпитателния процес спрямо лишения от свобода В. М. е завършил и че след напускането му на затвора, би водил законосъобразен начин на живот. В тази връзка е необходимо продължаването изпълнението на заложените задачи в плана на присъдата на осъдения В. М. за постигане целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК.

Въпреки че не са наведени възражения от страните, въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи, че въпросите, свързани със здравословното състояние на осъдения, не са предмет на обсъждане в производството по глава XXXV, Раздел І от НПК. То единствено може да бъде предпоставка за прекъсване изпълнението на наказанието, каквито искания не са правени от лишения от свобода. Но с оглед представените медицински документи пред първия съд и доказателствата по делото, САС се съгласява със становището на СГС, че не са налице пречки от здравословен характер за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от В. М..

Неоснователно защитата възразява, че затворническата администрация при работата си с осъдения В. М. не се е съобразила със степента на владеенето му на български език. По делото не са налице доказателства и изявления на лишения от свобода за трудности в комуникацията със служителите на затвора. Изрично в досието му, в графа „владее езици“ е записано, че владее български език, наред с руски, полски и украински. САС отчете и обстоятелството, че законодателят поставя изискване за задължително обучение на служителите, работещи със специални групи лишени от свобода, сред които са и чуждите граждани (по арг. от чл. 31, ал. 6 от ЗИНЗС). Следователно корекционните мероприятия с осъдения са водени от инспектори, притежаващи необходимата езикова грамотност, за да бъдат преодолени евентуални пречки в комуникацията и накърняване на правата му по българското законодателство. Въпреки това, първоинстанционният съд се е съобразил с обстоятелството, че се касае за чужд гражданин и му е предоставил възможност да бъде изготвен превод на изпратената до него призовка и да бъде осигурен преводач за съдебното заседание. Осъденият не се е възползвал от така предоставената му възможност, дори напротив – заявил е, че разбира български език, след запознаването му с правата му в производството по чл. 437 и сл. от НПК. Затова и за въззивния съд не са налице съмнения относно нивото на владеене на български език от лишения от свобода, а оттам и в коректността на изготвения доклад по чл. 155 от ЗИНЗС и констатациите, направени в него.

САС намира, че следва да се занимава в настоящото производство направеното при условията на евентуалност искане за промяна на режима на осъдения В. М. от „строг“ в „общ“. Промяната на режима за изтърпяване на наказанието е предмет на разглеждане по реда на чл. 66 от ЗИНЗС, поради което и настоящият съд се явява некомпетентен. Освен това, текстът на специалния закон предвижда инстанционен контрол на заповедта на началника на затвора, което е гаранция за ненакърняване правата на осъденото 3 лице.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд счита, че атакуваното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“ е законосъобразно и същото следва да бъде потвърдено.

Воден от изложеното и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.05.2025г., постановено по НЧД № 2428/2025г. по описа на Софийски градски съд, НО, 18 състав, с което е оставено без уважение искането на лишения от свобода В. М. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 13899/2024г. на Софийски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4