Определение № 179 от 20.03.2025, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 20.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Ирена Н. Петкова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500071 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, образувано по частна жалба на С. В. Г. чрез процесуалния й представител адв. С. З., АК – Варна, срещу Определение № 5295/02.12.2024г. постановено по в. гр. д. № 2263/2024г., по описа на ВОС, с което е производството по делото е прекратено.

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че наличието на очевидна фактическа грешка не лишава страната, която е несъгласна с вече формираната воля на съда, да обжалва първоначалното решение, като жалбата следва да се разгледана след приключване на производството по чл. 247 ГПК с влязъл в сила съдебен акт. Излага се също, че поправянето на очевидна фактическа грешка не представлява изменение или отмяна на вече формираната воля на съда, като след влизане в сила на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, същото се инкорпорира в първоначалното решение и двете съставляват едно цяло. Първоначалното решение важи с поправеното съдържание от деня, в който е било постановено, а не от деня на поправката.

Поради това Решение № 2922/01.08.2024г. на ВРС за поправка на ОФГ в Решение № 2482/01.07.2024г. не е формирало, различна воля на съда от тази формирана в първоначалното решение, и след като решението за поправка се инкорпорира в първоначалното решение, въззивната жалба срещу първоначалното решение е допустима.

Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба.

В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК насрещната страна Г.

Г. Г. и контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна не 1 са подали писмени отговори.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата, съдът съобрази следното:

Производството по гр. д. № 682/2024г. по описа на ВРС е образувано по искова молба, подадена от жалбоподателката в настоящото производство С. В.

Г. срещу Г. Г. Г., с която е предявен иск за прекратяване на сключения между тях граждански брак на основание чл. 49,ал.1 от СК и искове за осъждане на ответника да заплаща издръжка в полза на детето на страните, в размер на 500 лв. месечно, на основание чл.143 СК и издръжка за минал период от 12 месеца в размер на 500лв., месечно/ общо 6000лв./, на основание чл.149 СК.

С решение № 2922/01.08.2024г., по гр.д. № 682/2024г., ВРС се е произнесъл по предявените искове, като е осъдил на основание чл.143 от СК Г.

Г., да заплаща в полза на детето Д.Г. Г.ева Г., действаща със съгласието на своята майка и законен представител С. В. Г. месечна издръжка в размер на 300лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 19.01.2024г. и на основание чл. 149 от СК, издръжка за минало време в размер на 300 лв. месечно, или обща сума от 3 600.00 лв., за периода от ***г., ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане.

Срещу постановеното решение, в частите, с които не са уважени исковете за издръжка в полза на детето Д.Г. Г. за горниците над присъдените 300лв. месечно и 3600лв. до претендиранине размери от 500лв. и 6 000 лв. за периода от ***г. С. Г. е подала въззивна жалба вх. № 59665/23.07.2024г. С жалбата е отправеното искане е за отмяна или изменение на решението в обжалваните части и за уважаване на исковете в предявените размери. По повод на въззивната жалба е образувано в.гр.д. № 2006/2024г. по описа на ВОС, което е прекратено с определение № 4468/16.10.2024г. предвид констатирана от въззивния съд непълнота и очевидна фактическа грешка в обжалваното решение, като делото е върнато на ВРС за отстраняване на очевидната фактическа грешка.

С Решение № 2922/01.08.2024г. постановено по гр. д. № 682/2024г. в производство по чл.247 ГПК, ВРС е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 2482/01.07.2023г., като е постановил диспозитиви за отхвърляне на иска с правно основание 143 СК за разликата от 300лв. до пълния претендиран размер от 500лв. и за отхвърляне на иска с основание чл. 149 от СК, за разликата над 300,00 лв. месечно, или обща сума от 3 600.00 лв., за периода от ***г., до пълния претендиран размер от 500 лв., месечно, или за разликата до пълния претендиран размер обща сума от 6 000лв. След постановяване на решение № 2922/01.08.2024г. и връчване на преписи от същото на страните по делото, в изпълнение на разпореждането на въззивния съд, въззивната жалба на С. Г. с вх. № 59665/23.07.2024г., ведно с дело № 682/2024г. е изпратена на ВОС по компетентност.

2

По повторно изпратената въззивна жалба вх. № 59665/23.07.2024 г. срещу Решение № 2482/01.07.2024г. постановено по гр. д. № 682/2024г. на ВРС е образувано в.гр.д. № 2263/2024г. по описа на ВОС. Същото е прекратено с обжалваното в настоящото производство определение 5295/02.12.2024г. В мотивите на определението е прието, че производството по въззивната жалба е недопустимо, тъй като същата е подадена срещу Решение № 2482/01.07.2024г. по гр. д. № 682/2024г. на ВРС, в което няма отхвърлителни диспозитиви по предявените искове с правно основание чл.143 и чл.149 СК, т.е. липсва предмет на обжалване. Липсва жалба срещу Решение № 2922/01.08.2024г. постановено по същото дело и с което съдът се е произнесъл с отхвърлителни диспозитиви по исковете с правно основание чл.143 и чл.149 СК за разликите над уважените размери с първоначално постановеното по делото решение.

Настоящата инстанция, намира за неправилни изводите на ВОС, за недопустимост на производството по подадената срещу Решение № 2482/01.07.2024г. по гр. д. № 682/2024г. на ВРС въззивна жалба вх. № 59665/23.07.2024 г. по следните съображения:

В трайно установеното практиката на Върховния касационен съд безпротиворечиво се приема, че очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението, като безспорно пропуските да се отрази в диспозитива на решението становище на съда, личащо от мотивите, е именно такава грешка. С решението за поправка на очевидна фактическа грешка се допуска или отхвърля искането, като и в двата случая решението може да се обжалва по реда, по който се обжалва решението, за чиято поправка се касае. След като влезе в сила, решението, с което поправката е допусната, то става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката, тъй като тя само отстранява несъответствието между волята на съда и нейния външен израз. След като решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка става част от първоначалното решение, подаването на въззивна жалба срещу последното включва и искане за разрешаване на спора и по претенцията, по която съдът не се е произнесъл с диспозитив и тази жалба валидно сезира въззивния съд за произнасяне и по нея, въпреки неподаването на самостоятелна въззивна жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка /в този смисъл Определение № 2980 от 15.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1106/2024 г., II т. о., ТК/.

Следователно с влизането в сила на Решение № 2922/01.08.2024г. по гр. д. № 682/2024 г. на ВРС, с което са били допуснати поправки на очевидни фактически грешки в Решение № 2482/01.07.2024г. постановено по същото дело, отнасящи се до липса на отхвърлителни диспозитиви по предявените от С. Г. исковете по чл. 143 и чл. 149 от СК за разликата над присъдения размер на издръжката до пълния претендиран в исковата молба размер, то става част 3 от Решение № 2482/01.07.2024г. и последното следва да се счита за поправено от деня на постановяването му.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че въззивната жалба с вх. № 59665/23.07.2024г. валидно сезира Окръжен съд – Варна да се произнесе по искането на жалбоподателката С. Г. за отмяна на обжалваното Решение № 2482/01.07.2024г. постановено по гр. д. № 682/2024г. по описа на ВРС /поправено с Решение № 2922/01.08.2024г. постановено по същото дело/ в частта му, с която исковете на С. Г. по чл. 143 и чл. 149 от СК са отхвърлени за разликата над присъдения размер на издръжката до пълния претендиран в исковата молба размер.

Предвид изложеното, частната жалба на С. В. Г. срещу Определение № 5295/02.12.2024г. по в. гр. д. № 2263/2024 г. на Окръжен съд – Варна е основателна и следва да бъде уважена. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на Окръжен съд – Варна за разглеждане на въззивната жалба на С. В. Г. с вх. № 59665/23.07.2024г. срещу Решение № 2482/01.07.2024г. по гр. д. № 682/2024г. на Районен съд – Варна, поправено с постановено по същото дело Решение № 2922/01.08.2024г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 5295/02.12.2024г. по в. гр. д. № 2263/2024г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за разглеждане на въззивна жалба вх. № 59665/23.07.2024г., подадена от С. В. Г. срещу Решение № 2482/01.07.2024г. по гр. д. № 682/2024г., поправено с Решение № 2922/01.08.2024г. по гр. д. № 682/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4