Решение № 226 от 15.09.2021, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 859/2021
- Вид
- Решение № 226
- Подписан
- 15.09.2021
- В сила
- 15.09.2021
- Състав
- ЦВЕТОМИРА ГЕОРГИЕВА ВЕЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 226 гр. Ловеч , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IX СЪСТАВ в публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Р. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИРА Г. ВЕЛЧЕВА Гражданско дело № 20214310100859 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от „Ю.“ ЕООД против Г. ЕФР. ЯНК. за установяване на вземане по заповед за изпълнение.
В молбата се твърди, че между ответника и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД е постигнато съгласие и сключен договор с предмет предоставяне електронни съобщителни услуги до ****, по тарифен план Smart M +, срещу заплащане на месечна абонаментна такса от 19,99 лв., за срок от 24 месеца. Твърди се, че поради неизпълнение на задължения за погасяване на задължения за предоставени услуги за периода септември – декември 2017 г., в размер на 173,35 лв., доставчикът на мобилни услуги има право, по силата на общите условия, приети от потребителя, да ограничи предоставянето им и да откаже сключването на нов договор. На 04.12.2017 г. се твърди, че предоставянето на услуги до ответника е деактивирано. Поради непогасяване в срок на задължения по договора той е прекратен едностранно от оператора, а по партидата на ответника е начислена неустойка в размер на 49,98 лв., от която претендира да се установи сума в размер н 34,02 лв.
Твърди се, че вземането по договорната връзка с „Българска телекомуникационна компания” ЕАД срещу ответника е прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп” ООД, който с последващ договор от 01.10.2019 г. го е прехвърлил в полза на ищеца. За продажбата на вземанията се твърди, че ответникът е уведомен.
При изложеното твърдение е изведено искане да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът има вземане в размер на 34,02 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на 1 договора за електронни съобщения, сключен с „БТК“ ЕАД. Заявено е искане за присъждане на сторените по делото разноски, в това число и тези в рамките на производството по издаване на заповед за изпълнение.
По делото ответникът не е ангажира л отговор.
Ищецът не участва чрез свой представител в хода на производството, а в молба от 24.08.2021 г. заявява искане за постановява на неприсъствено решение срещу ответника и излага становище за основателност на заявената претенция.
Ответникът, редовно призован, не участва лично или чрез представител в хода на делото и не изразява становище по същество.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника /искане в този смисъл е заявено от ищеца в молба от 24.08.2021 г./.
С разпореждане от 17.05.2021 г., връчено на ответника на 27.05.2021 г. при условията на чл. 46 ГПК, са му оказани последиците от непредставяне на отговор по делото и неявяването му в първото по делото съдебно заседание, без направено искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът не е представил в срок отговор със становище по допустимостта и основателността на заявената претенция. Същият, редовно призован, не се е явил в съдебно заседание, като не е заявил искане то да се разглежда в негово отсъствие.
От представените по делото писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенция, с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба.
Изложеното по-горе дава основание на съда да формира извод за основателност на заявената претенции, за което не следва да излага мотиви, доколкото са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК.
Ищецът е заявил искане за присъждане на разноски. В заповедното производството той е сторил разноски в размер на 205,00 лв. В настоящото производството ищецът е сторил разноски в размер на 205,00 лв. /25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатско възнаграждение/. Общо сторените по делото разноски са 410,00 лв., които при изхода на спора следва да се възложат в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г. ЕФР. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „К.“ № 1, че „Ю.“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: гр. С., бул. „Б.“ **** има вземане в размер на 34,02 лв.
/тридесет и четири лева и две стотинки/ - неустойка при предсрочно 2 прекратяване на договор за електронни съобщение, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, предмет на издадена Заповед № 260349 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2061 от 2020 г. на РС Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Г. ЕФР. ЯНК., с ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ул. „К.“ № 1 да заплати на „Ю.“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: гр. С., бул. „Б.“ **** сумата от 410,00 лв.
/четиристотин и десет лева/ - сторени разноски в настоящото производство и в производството по издавена на заповед за изпълнение.
Присъдените суми в полза на „Ю.“ ЕООД ответникът може да заплати по сметка ****, открита в „Ю. Б.“ АД.
Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________ 3