Решение № 229 от 05.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Бургас, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ИВ. ЩЕРЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело № ***2120102825 по описа за *** година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба на Р. А. Ф. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. ***, със съдебен адрес гр. Б, ул. **** - адвокат Г. С. от БАК, против „МБАЛ „С. М.“ ЕАД с ЕИК ***, представляван от изпълнителния директор П.И.Д., със съдебен адрес гр. С., община *** – адвокат Д. С. от САК. Ищецът предявява следните искове против ответника : 1. да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № **/ 27.03.***г. на изпълнителния директор, и да бъде отменено; 2. да бъде възстановен ищецът на заеманата от него преди уволнението длъжност „л., ****“.

Излага, че заповедта се позовава на доказателства, които не са събрани по надлежния ред в дисциплинарното производство. Счита, че не са налице посочените в заповедта основанията за налагане на дисциплинарното наказание. Сочи, че основание за налагане на дисциплинарното наказание била извършена от него на 08.02.***г. операция на пациент с диагноза „аутлет синдром“, при която поради стеснено пространство между ключицата и първо ребро се нарушавал потокът на кръвта и инервацията на горния крайник, поради което при пациента двукратно са настъпвали тромбофлебити на аксиларната вена вдясно и като последица вената е стеснена с 30%. В този случай медицинските стандарти препоръчвали разширяването на канала да бъде осъществено чрез резекция на първо ребро или клавикулата. Поради по1 краткия възстановителен период първоначално е било взето решение да бъде извършена резекция на първо ребро с цел постигане на желания от пациента и ищеца резултат. В хода на самата операция, обаче, се установило, че тъканите са се сраснали, уплътнени са и са обилно кървящи, поради което се е стигнало до срединна резекция на дясна клавикула (ключицата) на протежение 36 мм. Ищецът оспорва наличието на твърдяната в заповедта *** грешка, като твърди, че е променил решението си за резекция на първо ребро в хода на операцията, поради обективна невъзможност да я осъществи по първоначалния план, като това е било единствено правилното решение в случая и то е позволило оперативната намеса да постигне целения резултат.

Оспорва и второто основание за налагане на дисциплинарното наказание – да е извършил невярно документиране при съставянето на оперативен протокол № 93/ 08.02.***г. като твърди, че този документ не е изготвен от него. Оспорва също твърдяното в заповедта уронване на доброто име на работодателя, като сочи, че през времетраенето на трудовото му правоотношение е извършил множество операции, някои от които са добили медийна известност поради своята уникалност. Сочи, че е *** на медицинските науки и носител на научна степен „****”, придобита през 2015 г.

Ответникът в срока по чл.131, ал.1 от ГПК представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Твърди, че е допусната описаната *** грешка, като извършена резекция на клавикула (ключица) е установена едва при извършен следоперативен скенер на гръден кош на пациента. Сочи, че след като видял резултатите от изследването д-р Ф. се смутил, започнал да се извинява на пациента и да търси начини да намери разрешение на проблема след консултации със свои колеги. Сочи се, че за първи път ищецът потвърдил, че е рецезирал ключицата едва в писмените обяснения, дадени по реда на чл.193, ал.1 от КТ, като във всички медицински документи, изготвени във връзка с операцията и в оперативния протокол, било посочено, че е извършена резекция на първо ребро, а не на ключица. Счита допуснатата *** грешка за груба, вследствие на което пациентът живеел с болки и страдания, предприето е последващо оперативно лечение и към настоящия момент е налице и риск да остане инвалид. Твърди, че доброто име на работодателя е уронено чрез тази *** грешка и чрез изготвянето на документ с невярно съдържание – оперативния протокол от 08.02.***г. Сочи, че при определяне тежестта на дисциплинарното наказание работодателят е взел предвид последствията за пациента и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на служителя, които обосновават извода за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание ***.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по 2 делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:

Предявените искове са с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от Кодекса на труда /КТ/.

Не се спори по делото и се установява от представения трудов договор от 20.12.2021г., че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което от ищецът *** Р. А. Ф. е работил в ответното лечебно заведение – МБАЛ „С. М.“ – гр. Бургас на длъжността „**, *** на „****“.

Договорът е сключен с изпитателен 6-месечен срок в полза на работодателя, след изтичането на който договорът е със срок до провеждане на конкурс за длъжността. На датата на сключване на трудовия договор ищецът е запознат с длъжностната характеристика за заеманата длъжност, приложена по делото.

От трудовото досие на ищеца се установява, че през ***г. е завършил висшето си медицинско образование във ВМИ – С. с придобита правоспособност „***“; През 1987г. е с призната специалност „***“, през 1990г. – и специалност „***“, а през 1996г. е придобил и правата на специалист по „** ***“. При кандидатстването за посочената длъжност в ответната болница ищецът е представил и удостоверения за придобит професионални квалификации – „конвенционална ехография – абдоминална ехография и повърхностни структури – първо ниво“ /2013г./; правоспособност по „видеоторакоскопска и медиастиноскопска ***“ /2009г./; правоспособност по „бронхология – конвенционална фибробронхоскопия“ – първо ниво през 2021г. и второ ниво през 2022г.; правоспособност да извършва диагностични и терапевтични дейности под рентгенов контрол /2021г./. През 2009г. ищецът е защитил образователна и научна степен „***“ по научна специалност „** ***“, а през 2015г. му е присъдена и академична длъжност „***“ по същата научна специалност. Ответникът не е оспорил твърденията на ищеца за медийно разгласени като успех на ответната болница ***ични операции, ръководени от ищеца – представени са разпечатки на следните публикации : от интернет-страницата на Българския **логичен институт – публикация от 26.07.2022г. за извършена под ръководството на *. д-р Р. Ф. уникална за България ** – *** операция; публикация от 23.02.***г. от фейсбук страницата на болницата с изразени поздравления за успешната първа година на ръководената от ищеца Клиника по ** ***

Приложените удостоверения от Регионалната колегия – Бургас на Българския ***ски съюз от 18.07.2022г. и от 16.01.***г. установяват, че в съюза не е постъпвала информация за допуснати от ищеца закононарушения при упражняването на медицинската професия, няма налагани наказания за *** грешка, пропуски и нарушения на Закона за здравето /ЗЗ/, Закона за съсловните организации на ***ите и на ***ите по дентална медицина /ЗСОЛЛДМ/, Кодекса по професионална етика и Правилата за добра медицинска практика.

Не се спори също, че в качеството си на лекуващ *** на 08.02.***г.

3 ищецът е извършил ***ична операция на С. П. Д., **г., ***-*** в отделение „*****“ в същата болница. Не се спори и се установява от представените по делото епикриза и история на заболяването /ИЗ/, че С. Д. е бил хоспитализиран във **** от 07.02.***г. до 11.02.***г., като след проведени изследвания му е поставена е диагноза „аутлет синдром“ (TOS - Thoracis outlet syndrome) и е предприето оперативно лечение – операцията е проведена на 08.02.***г., от 08,40ч. до 11,30 ч., като ищецът д-р Р. Ф. е бил оператор.

Безспорно по делото е, че считано от 28.034.***г. с представената заповед № 322/ 27.03.***г. трудовото правоотношение на страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, като на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „***“. Наказанието е наложено на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ за следните нарушения на трудовата дисциплина, квалифицирани от работодателя като сериозни : 1. неспазване на техническите и технологичните правила /по чл.187, ал.1, т.3 КТ/; 2. уронване на доброто име на предприятието /по чл.187, ал.1, т.8 КТ/; 3. неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закона и други нормативни /по чл.187, ал.1, т.10 от КТ/. Заповедта е основана на фактически твърдения за допусната от ищеца *** грешка при операцията на С. Д. на 08.02.***г. и за съставен от него документ с невярно съдържание – оперативен протокол № 93/ 08.02.***г./. От обстоятелствената част на заповедта съдът извлича следната дадена от работодателя квалификация на описаните две дисциплинарни нарушения :

1. допусната е груба *** грешка поради неспазване на техническите и технологичните правила по смисъла на чл.187, ал.1, т.3 от КТ;

2. съставянето на документ с невярно съдържание представлява нарушение по чл.187, ал.1, т.3 КТ, тъй като : 1.1. „част от медицинските технологични правила е коректното водене на медицинската документация“;

1.2. „съставянето на акуратна медицинска документация иманентна част от работата на ***я, а в още по-голяма степен – на ****“;

3. съставянето на документ с невярно съдържание представлява и нарушение по чл.187, ал.1, т.10 КТ, тъй като „само по себе си е нарушение на императивни норми на закона“;

4. и допускането на *** грешка, и съставянето на документ с невярно съдържание са нарушения по чл.187, ал.1, т.8 от КТ - уронват доброто име на работодателя, „тъй като всяка фрапантна ***ична грешка, допускана в лечебното заведение, вреди на неговия имидж“, а в случая допуснатата от ищеца грешка „вече е известна на голяма част от служителите на болницата, както и на други ***и от други лечебни заведения, участващи в последващия лечебен процес на пациента“.

Относно твърдяните дисциплинарни нарушения в процесната заповед са изложени следните фактически обстоятелства :

„Извършена е резекция на клавикула (ключица). Този факт се установява от извършения контролен следоперативен скенер (КТ на гръден 4 кош) – „Доказано стесняване на косто-клавикуларното пространство вдясно до 4 мм с TOS аутлет синдром. Състояние след инвазивна суединна уезекиия на дясна клавикула на протежение 36 мм. Наличие на въздушни колекции около оперативното поле. Наложен е дренаж.“. Освен това фактът, че е извършена резекция именно на клавикулата на пациента (ключицата) се сочи и от самия д-р Ф. в неговия отговор на покана за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ от ***г. …

При категоричното установяване, че на пациента е била извършена резекция именно на ключицата, следва този факт да бъде посочен и в медицинската документация. В оперативен протокол № 93/ ***г. обаче е посочено, че е извършено следното: „Дясно странично положение на масата с екстензия на горен крайник. Трансверзална аксиларна инцизия. Послойно се достигна до аксиларната вена и се проследи краниално до ръба на 1-то ребро. След отпрепариране на костта се отслои периоста и се резицира компресиращия вената участък“. Същото се открива и в епикризата на пациента (ИЗ № ***/ *** г.), където отново изрично се сочи, че е извършена резекция на първо ребро, а не на ключица. …

** д-р Ф. е извършил резекция на клавикула (ключица), като твърди, че медицинското му решение е било правилно. Съгласно ревизираната медицинска литература, обаче, според международните данни оперативните методи, приложими за лечение на Аутлет синдром са: отпрепариране на съдово-нервния сноп от костните структури или резециране на първо ребро за механично освобождаване на съдово-нервния сноп. Тоест, извършената от ** д-р Ф. операция не е медицински показана.

Поради това е налице допусната *** грешка поради неспазване на техническите и технологичните правила по смисъла на чл.187. ал.1. т.3 от КТ. Същата е довела до необходимостта пациентът да бъде реопериран в друго лечебно заведение, като е поставила здравето му в риск. Към настоящия момент все още не е сигурно дали пациентът ще се възстанови непълно след допуснатата резекция на ключицата.