Решение № 4787 от 21.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4787 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20211100511093 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 20117106 от 17.05.2021 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 6440/2020 г. е върнал исковата молба с вх.№ 2002567/06.02.2020 г. на „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. С. в частта относно претенцията за цена на такса за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2016 г.-31.08.2016 г., като е прекратил производството по делото в тази част; признал е за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. С. С. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.153 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 36,46 лв.-цена на такса за услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г. със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-23.10.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 163,25 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 01.12.2016 г. до 10.10.2016 г., за които суми по ч.гр.д.№ 60792/2019 г. по описа на СРС, 79 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 30.10.2019 г., като е отхвърлил иска за цена за 1 топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1 446,45 лв. до пълния предявен размер от 1 634,31 лв. или за размера от 187,86 лв. и за периода от 01.05.2016 г. до 31.08.2016 г., иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 163,25 лв. до пълния предявен размер от 244,85 лв. или за размера от 81,60 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на такса за услугата за дялово разпределение в размер на 7,88 лв. за периода от 31.10.2016 г. до 10.10.2019 г.Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД-„Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника М. С. С. в частта, с която са уважени исковете срещу него с оплаквания, че същото е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.Излага твърдения, че в мотивите първоинстанционният съд е приел, че документите, на база на които ищецът определя претенцията си, са издадени от него и са единствено под негов контрол, същевременно приема иска за доказан на база приетата по делото експертиза, която е рабоитила само на база документи, които съдът не кредитира като доказателства.Съдът не е съобразил възраженията му за некачествена услуга, не е разпределил доказателствената тежест между страните, поради което правото му на защита е ограничено.Твърди, че съдът е препятствал възможността му да докаже възраженията си.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявените искове.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата, като твърди, че обжалваното решение е обосновано и че по делото е проведено пълно доказване на исковата претенция.Моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 23.10.2019 г. е 2 депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. С. С. за сумата от 1 634,31 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г., отразена в общи фактури № 0081937814/31.07.2017 г., № 0096704579/31.07.2018 г., 244,85 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2016 г. до 10.10.2019 г.; сумата от 36,46 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г. и сумата от 7,88 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2016 г.-01.10.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 60792/19 г. СРС, 79 с-в, ч.гр.д.№ 60792/19 г. е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е подал възражение по чл.414 ГПК и на ищеца е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабден имот в гр.София, ул. „Връбница-2“, бл.****, аб.№ 197293 е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ.Твърди, че съгласно ОУ от 2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на дружеството.Ищецът твърди, че ответникът е използвал доставЯ.та от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му 3 дължи следните суми: 1 634,31 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г., отразена в общи фактури № 0081937814/31.07.2017 г., № 0096704579/31.07.2018 г., 244,85 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2016 г. до 10.10.2019 г.; сумата от 36,46 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г. и сумата от 7,88 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2016 г.-01.10.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете с възражение за некачествено изпълнение на договора, приравнено на неизпълнение.Твърди, че обемът на помещенията в процесния имот, използван за изчисленията на общите части, е завишен и не отговаря на действителния обем на имота, вкл. частта от неотопляемите общи части.Възразява, че температурата на доставената топлинна енергия през поголямата част от времето е под необходимия минимум.Възразява срещу отчитането и поддържането на общия топломер в абонатната станция.Оспорва дължимостта на лихви върху главницата.Направил е и възражение за погасителна давност.

Със заявление вх.№ 3077048/23.10.2019 г. ищецът- „ТоплофикацияСофия” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М. Славев С. за сумата от 1 634,31 лв.-главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2016 г.-м.04.2018 г., отразена в общи фактури № 0081937814/31.07.2017 г., № 0096704579/31.07.2018 г., 244,85 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 01.12.2016 г. до 10.10.2019 г.; сумата от 36,46 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.09.2016 г.-м.04.2018 г. и сумата от 7,88 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.10.2016 г.-01.10.2019 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.На 30.10.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 10.01.2020 г.Исковата молба е подадена на 06.02.2020 г.в срока по чл.415 ГПК/.

4

На 11.09.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк ****, вх.А, Б, В е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално разпределяне на топлинната енергия по апартаменти съгласно системата за индивидуално измерване с „Техем Сървисис“ ЕООД.В списъка с етажни собственици фигурира името и подписа на ответника с посочен отопляем обем 67 м3.

На 28.03.2002 г. е подписан договор № 4447 между ЕС в гр.София, жк ****, вх.А, Б, В и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на топлинната енергия.

С молба от 22.01.1991 г. ответникът е поискал от ДСК вписване на законна ипотека върху процесния апартамент за обезпечаване на отпуснат заем за жилищно строителство.

Представени са и индивидуални справки за отопление и топла вода, както и документи за главен отчет за периода 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. и 01.05.2017 г.-30.04.2018 г. с посочен клиент М. С. и подписани от него без възражения.

С доклада по делото първоинстанционният съд е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в рамките на исковия период ответникът е имал качеството на потребител на топлинна енергия по отношение на процесния имот, както и че същият е бил топлоснабден.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Т.К. а е установено, че сградата, в която се намира процесният имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през периода м.01.2016 г.-м.04.2018 г.Ищцовото дружество ежемесечно е извършвало отчети на общия топломер на АС.Дяловото разпределение е извършено от „Техем Сървисис“ ЕООД в съответствие с нормативната уредба, проверените документи и данните от уреди за сградата и имота.Отопляемият обем на имота е 83 м3.Сумата за потребена топлинна енергия за процесния период е 1 614,25 лв. след съобразяване на резултатите от изравнителните сметки.От отчетеното количество топлинна енергия са приспадани технологичните разходи.През исковия период за АС е действал общ топломер, който е от търговски тип и е преминавал периодично метрологичен контрол.В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че данните за кубатурата е взело от акта за разпределение на кубатурата, подписан от управителя на ЕС.От 2001 г. няма начислена енергия за отопление на общите части в сградата, тъй като те не се отопляват.

5

От допълнителното заключение на ТЕ е установено, че разликата в задълженията за топлинна енергия за отопление при отопляем обем от 83 м3 от 67 м 3 е в размер на 23,82 лв.Топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация се изчислява съгласно данни за мощност на отоплителната инсталация, денградуси за сезона, посочени от вещото лице в таблица № 1 и в зависимост от описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1. от Наредба № 16-344 за топлоснабдяването.

От заключението на приетата ССчЕ на вещото лице М.В. е установено, че няма данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия за процесния период.Сумата за услугата за дялово разпределение възлиза на 36,46 лв.Размерът на мораторната лихва върху сумата за топлинна енергия възлиза на 252,73 лв., а на мораторната лихва върху сумите за главница за дялово разпределение-7,88 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.