Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 35 от 03.04.2023, Окръжен съд - Търговище

Съд
Окръжен съд - Търговище
Дело
Въззивно гражданско дело 48/2023
Вид
Решение № 35
Подписан
03.04.2023
В сила
09.05.2023
Състав
МАРИАНА НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, БОРЯНА СТОЙЧЕВА ПЕТРОВА, МИЛЕН ИВАНОВ СТОЙЧЕВ

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Търговище, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П.А при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. П.А Въззивно гражданско дело № 20233500500048 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 17 от 13.01.2023 година, постановено по гр.дело № 1167/22 година, Районен съд – Търговище, съд е прогласил за недействителен по отношение на А. Д. А. ЕГН ********** от с. О...., общ. Търговище, ул.

„С...“, № 1, Договор за аренда на земеделска земя от 25.03.2022 г., вписан в Агенция по вписванията с вх.№ 164, том II, дв.вх.№ 1332/25.03.2022г., като сключен без представителна власт и потвърждение от собственика на имота Н. Х. Е. ЕГН **********, на основание чл. 42, ал.2 ЗЗД. Със същото решение А. А. е осъден да заплати на Н. Е., разноски по делото, в размер на 730 лв.

Недоволен от постановеният съдебен акт, ответникът е депозирал въззивна жалба против решението, в която твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че изводът на съда относно липсата на представителна власт при сключването на договора за аренда, е неправилен. В самия договор е отбелязано, че А. А. действа въз основа на пълномощно № 52 от 3.01.2013 г., на кмета на с. О...., което не е оттеглено. Оттеглено е пълномощно № 35/14.04.2015 г., като оттеглянето е било доведено до негово знание, но то не е послужило при сключването на договора за аренда. Моли се за отмяна на Решение № 17 от 13.01.2023 година, постановено по гр.дело 1

№ 1167/22, като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен, предявеният иск за прогласяване недействителността на договора. Няма доказателствени искания.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемата страна, в който се оспорва въззивната жалба. Излагат се съображения, че постановеното решение е правилно и законосъобразно.

Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд – Търговище е бил сезиран с искова молба на Н. Х. Е. от с.

О...., общ. Търговище, с която е бил предявен иск с правно основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда, сключен без представителна власт.

По фактите на спора съдът съобрази следното:

По делото не е спорно, че ищецът притежава земеделски земи в землището на с. О...., общ. Търговище. През 2013 година в полза на ответника е издал пълномощно, с което е очертал и обема на представителната власт, като е оправомощил ответника да го представлява пред нотариус, да сключва договори за аренда и наем на земеделските му земи, находящи се в с. О...., общ. Търговище, както и да договаря съм със себе си. През 2015 година ищецът отново е учредил представителна власт на ответника, която е била разширена и с представителство пред кооперации, дружества и арендатори, във връзка с обработването за земите му.

По отношение на поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на село О...., община Търговище, с площ от 7 373 кв.м., собствен на ищеца, ответникът на 25.03.2022 г., е сключил сам със себе си аренден договор за имота. Срокът на договора е 10 стопански години, считано от 01.10.2022 г. до 01.10.2032 г., при годишна наемна цена на декар от 30 лв. и е вписан в Службата по вписвания - Търговище. При сключването на договора е легитимирал представителството си с пълномощно с рег.№ 52 от 03.01.2013 г., което му дава власт от името и за сметка на Н. Хсанов Е. да сключва договори за аренда на земеделски земи.

2

С уведомлиние от 11.12.2020 г. ищецът оттегля дадените на ответника пълномощия с пълномощното от 14.04.2015 г., за което последният е уведомен. Факти установени от приложените и приети по делото писмени доказателства.

От правна гледна точка съдът съобрази следното:

Ищецът претендира прогласяване недействителността на договор за аренда на земеделска земя, сключен от Н. Х. Е., арендодател, действащ чрез пълномощника си А. Д. А., който се е легитимирал с пълномощно от 2013 година, оттеглено от упълномощителя, с оглед на което волеизявлението на пълномощника не е породило правни последици. Претенцията на ищеца касае договор, сключен в хипотезата на чл. 42 от ЗЗД- от лице, действало като представител, без да има представителна власт. При липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договора, то той се явява недействителен.

Неоснователни са твърденията на въззивника, че при сключването на процесния договор е действал в качеството на представител на въззиваемия, позовавайки се на пълномощното от 2013 година. През 2013 година Н. Е. упълномощава А. А. да сключва договор за аренда в земеделието по отношение на собствените му земеделски земи, от негово име и за негова сметка. През 2015 година Н. Е. отново упълномощава А. А., като разширява представителна власт за същите имоти, включвайки и представителство пред кооперации, дружества и арендатори, във връзка с обработването на земите му.

В чл. 41 от ЗЗД се посочват основанията за прекратяване на пълномощното, първото от което е оттегляне, което съгласно чл. 38, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ЗЗД, винаги може да бъде направено от упълномощителя и то когато намери за нужно. Със оттеглянето упълномощителят прекратява учредената представителна власт, при което пълномощникът губи занапред правомощията да извършва от името и за сметка на упълномощителя правомерни правни действия. Оттеглянето следва да се извърши с изрично изявление, което да бъде оформено писмено с нотариална заверка на подписа и съдържанието и да бъде доведено до знанието на упълномощеното лице.

Оттегляне на пълномощното от 2013 година изрично не е направено. Самото повторно упълномощаване сочи, че се прекратява представителната власт учредена с първото пълномощно, доколкото с последващото се продължават 3 и увеличават правомощията, които вече са дадени. По същество повторното упълномощаване прекратява предходните правомощия на упълномощеното лице. Логиката при съпоставка между поведението на страната и закономерния ход на събитията, сочи именно оттегляне на пълномощията дадени през 2013 година и учредяване на нови такива през 2015 година. Така след оттегляне на пълномощията, изрично заявено на въззивника, на 11.12.2020 година, последният няма представителна власт и не може да сключва от името и за сметка на въззиваемия договори по отношение на земите му. Към датата на сключване на договора- 25.03.2022 година, пълномощникът А. А. е действал без представителна власт, действията му не са потвърдени от мнимо представлявания, с оглед на което, този договор не може да обвърже Н. Е., пораждайки правни последици за него.

Първоинстанционният съд е достигнал да същите правни изводи, поради което постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сторените в това производство разноски в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение на упълномощения адвокат.

Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 13.01.2023 година, постановено по гр.д. № 1167/22 година по описа на Районен съд – Търговище, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА А. Д. А. ЕГН ********** от с. О...., общ. Търговище, ул. „С...“, № 1, съдебен адрес гр. Търговище, ***, вх. А, офис 5, адв. А. Н. АК – Търговище, да заплати на Н. Х. Е. ЕГН **********, от с. О...., общ.

Търговище, ***, със съдебен адрес гр.Търговище, ул. „Лилия“, № 4, вх. А, ет.1, офис 8, адв. Н. С., АК – Търговище, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 300 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок, от съобщаването на страните, при наличието на предпоставките по чл.280 и сл. от ГПК.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5