Решение № 1013 от 24.06.2026, Административен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 1013

Смолян, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Смолян - III състав, в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА

При секретар ЗЛАТКА ПИЧУРОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИРА СЕЛЕНОВА административно дело № 20257230700298 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 вр. чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "б" от КСО вр. чл. 146 и сл. от АПК и е образувано по жалба на А. А. Ч. от [населено място], [улица], [община], чрез адв. Д. Г. и адв. К. С. срещу Решение № 1040-20-156 от 14.08.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ - [област], е което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-205-3 от 30.06.2025 г. за ПОБ. издадено от упълномощено лице за Ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ – [област], с което е отпуснато ПОБ в размер на 30.23 лв. дневно.

В жалбата се сочи за нарушени основните принципи, свързани с приложението на материалноправната норма на чл. 54б, ал. 8 от КСО, като незаконосъобразно административният орган се е позовал на незабавно действие на новата редакция на чл. 54б, ал. 8 от КСО. Правопораждащите факти за жалбоподателката са се осъществили при действието на старата редакция на чл. 54в от КСО, преди влизането в сила на новата ал. 8 и правото е упражнено чрез подаване на заявление преди изменението на разпоредбата.

Сочи се, че за разлика от националното ни законодателство, европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза не предвиждат възможност дори за спиране производствата по отпускане на обезщетение, като правото на ЕС предвижда дори предварително получаване на обезщетение от трета страна.

Излага доводи, че прилагайки института на „спиране на производството“ с формалният мотив - събиране на доказателства от страна - членка на ЕС/[държава] относно проверка на осигурителен доход/стаж и/или пребиваване на лицето, административният орган позволява да изтече достатъчно дълъг период от време, както и да се приеме и влезе в сила текстът на чл. 54б, ал. 8 от КСО, което е форма на „злоупотреба с власт“ в противоречие с целта на закона.

На второ място, спирането на административното производство, вместо произнасянето по преписката, въпреки че в същата се съдържат всички необходими документи, включително такива, удостоверяващи осигурителен стаж и/или доход по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, е в противоречие с процесуалното правило, въведено в чл. 8, ал. 4 от Наредба за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица /приета с ПМС № 32 от 11.02.2022 г., изм. и доп. ДВ. бр.40 от 7 Май 2024 г./ На трето място се твърди, че административният орган е проверявал документи дадени от Е., въпреки тяхната официална удостоверителна стойност, съгласно чл. 5, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987 / 2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 г.

Моли, Решението на Директора на ТП на НОИ – [област] да се отмени като незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – [област], с писмено становище, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното: А. Ч. е подала на 01.08.2024 г. в дирекция „Бюро по труда - [община]“ заявление за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от КСО с вх. № 202-02-205.

С подаденото заявление А. Ч. иска да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица като декларира, че последно е упражнявала трудова дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз (ЕС) - [държава] при прекратено правоотношение, считано от 26.06.2024 г.

С Разпореждане № 202-02-205-1/15.08.2024 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област] на основание чл. 54г, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, до получаване на доказателства от компетентната институция (КИ) на [държава] за придобития осигурителния стаж и доход в тази държава.

На 30.06.2025 г. е издадено Разпореждане № 202-02-205-3 на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - [област], с което на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 8, чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 параграф 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Ч. е отпуснато ПОБ за периода от 26.06.2024 г. до 25.04.2025 г. вкл. в размер на 30,23 лева дневно според чл. 54б, ал. 8 от КСО, т.е. при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:

1. доходите, получавани от лицето по време на последната и работа;

2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

В съответствие с цитираната правна норма, при издаването на обжалваното разпореждане за отпускане на парично обезщетение за безработица, длъжностното лице в ТП на НОИ - [област] е взело предвид:

1. доходите, получавани от Ч. по време на последната работа във [държава] за периода от 17.06.2024 г. до 25.06.2024 г. вкл.;

2. всички доходи на лицето в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите във [държава] за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването за периода от 01.06.2022 г. до 31.05.2024 г.

В случая потвърденият доход на Ч. във [държава] за периода от 17.06.2024 г. до 25.06.2024 г. вкл. е в размер на 652,40 евро и възлиза на 1275,98 лева (652,40 X 1,95583). Броя на работните дни е 7 дни, за периода от 13.05.2024 г. до 22.05.2024 г. вкл. е в размер на 675,68 евро и възлиза на 1321,52 лева (675,68 X 1,95583). Осигурителните доходи в 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, получавани от Ч. в [държава] и в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност са определени, както следва:

• За месец май 2024 г. (19 работни дни):

- За 8 дни - 1321,52 лева (осигуряване във [държава]);

- За 11 дни - 540,16 лева (11 X 49,105 - минимална работна заплата);

- Общо за месец май 2024 г. - 1861,68 лева.

Осигурителният доход за 24-месечния период, предхождащ месеца на прекратяване на осигуряването, както и доходите, получавани от Ч. 22 546,42 лв. е разделен на 507 работни дни и получен дневен размер на 50.39 лв. като 60% от този размер се явяват 30.23 лв. /15.46 евро/.

Това разпореждане е оспорено на 14.07.2025 г., като Ч. не е доволна от определения дневен размер на ПОБ.

За да потвърди разпореждането директорът на ТП на НОИ-[област] е приел, че при изчисляване на паричното обезщетение за безработица са съобразени разпоредбите на чл. 54б, ал. 8 КСО и чл. 62, § 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 и размерът е правилно определен, като е взет предвид доходът придобит във [държава] и доходите на лицето през последните 24 месеца.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - [област] обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - [област] направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1 КСО, в предписаната от закона писмена форма, при надлежно изложени мотиви, съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. При издаването на решението са спазени административнопроизводствените правила.

Решението е правилно, като издадено в съответствие с материалноправните разпоредби.

Спорът е концентриран в приложението на параграф 3 на чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност, изменен с Регламент (ЕО) № 988/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г.

Съгласно чл. 54а КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца, преди прекратяване на осигуряването и които: 1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в [държава] или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 КТ.

Според чл. 54б, ал. 8 КСО (нова – ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г. и приложима в процесния случай с оглед подаване на заявлението след влизане в сила на нормата), когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид: 1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа и 2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Установено е в случая, че заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица е подадено от жалбоподателката по надлежния ред на 01.08.2024 г., преди влизането в сила на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО, като всички факти и обстоятелства, обуславящи материалното право на заявителя на парично обезщетение за безработица, съобразно чл. 54а КСО, са били реализирани към датата на подаване на заявлението, но правните последици са настъпили след влизане в сила на изменението на чл. 54б, ал. 8 от КСО, при което и съгласно чл. 142 от АПК съответствието с материалния закон от съда се преценя към датата на издаване на Разпореждане №202-02-205-3/30.06.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - [област] за ПОБ, при което и доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на това основание са неоснователни.

Прилагането на действащата към датата на подаване на заявлението разпоредба в случая следва да бъде съобразено с всички факти и обстоятелства и съответно с целта на закона, но с оглед влизането в сила на новата разпоредба от 9.08.2024 г. тези факти следва да бъдат преценени съгласно действащата разпоредба от 13.09.2025 г.

Целта на новата разпоредба е да се гарантира принципа на справедливо и равнопоставено отношение към всички получаващи ПОБ, което да е съобразено не само с последната краткотрайна трудова заетост, а с един дълготраен период на заетост.

Разпечатката съдържа 47 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/97cd96b6-d302-449d-a625-996d737247e0