Решение № 6 от 07.01.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Варна, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000407 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 ГПК, образувано по въззивна жалба на Г. И. А. и Б.

Д. Б., представлявани от адв.Ц. И., срещу решение № 41/25.06.2025 година, постановено по ТД № 4/2022г. по описа на ОС - Търговище, с което е обявена за относително недействителна по отношение на „Тузлушка гора“ЕООД /в н./ извършената сделка покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №85/15.04.2021г., том I, рег. № 1267, дело № 69/2021г. на нотариус С. И.а, рег. № 735 на НК, с район на действие PC – Търговище, по силата на която Г. И. А. продава на Б. Д.

Б., следния свой недвижим имот: самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в гр.Търговище, с адрес на имота гр.Търговище, ул.„Васил Левски” - 40, вх. Г, ет. 2, ап.

4, находящ се на етаж 2 в сграда с идентификатор *** с предназначение жилищна многофамилна сграда, разположена в ПИ с идентификатор ***, представляващ жилище апартамент с площ 67,45 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, баня-тоалетна, коридор, антре и две тераси, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж ***, под обекта:

*** и ***, над обекта ***, заедно с избено помещение

№ 4 с площ от 4,87 кв.м, при граници: от север - изба ап. 13, от юг – тревна площ, от изток коридор, от запад - кооперативен пазар, ведно с 2,945 % ид. части от общите части на сградата и правото на строеж, на основание чл.135 ЗЗД.

Въззивниците необходими другари оспорват решението като твърдят, че същото е недопустимо, необосновано, постановено при противоречие със събраните доказателства, в противоречие с практиката на ВКС и закона. Твърдят, че съдът е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на спора – при разпределяне доказателствената тежест между страните и на следващо място, като не се е произнесъл по възраженията на двамата ответници.

На първо място оспорват качеството кредитор на ищеца Тузлушка гора ЕООД /в н./, който се легитимира, съобразно исковата молба и заявеното в първо съдебно заседание, по силата на Акт за начет № 11-04-25 от 05.12.2018 година на АДФИ. Страната аргументира оспорването с проведено производство по ГД №141/2022 година по описа на РС -*****, по повод на което 1 настоящото производство е било спряно, на основание чл.229, т.4 ГПК. Твърди, че въз основа на представеното влязло в сила съдебно решение по преюдициалното производство е отречено качеството кредитор на ищеца като последният не въвел своевременно в процеса вземането си спрямо Г. А., произтичащо от друго основание. Отправя твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения на първата инстанция по разпределяне на доказателствената тежест между страните, допускането на нови доказателства едва в съдебно заседание на 17.06.2025 година, извън преклузивните срокове. Твърди, че приобщените от съда доказателства, се явяват неотносими, тъй като не са съществували към момента на предявяване на иска. Претендира се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция като неоснователна.

Постъпил е писмен отговор, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, от насрещната страна ТУЗЛУШКА ГОРА ЕООД, представлявано от синдика Др.Г., чрез пълномощник адв.М. Я., в който се оспорва основателността на въззивната жалба.

Считат решението на ОС-Добрич за правилно и законосъобразно. Излагат съображения, че производството по чл.135 ЗЗД представлява средство за защита на кредитор за удовлетворяване на вземането му, а не претенция по облигационното правоотношение, възникнало на определено основание. Поддържат, че страната притежава качеството кредитор спрямо първия ответник и това му качество е било доказано в производството, независимо от въведеното основание по акта за начет и отричането му с влязло в сила решение на РС-Омуртаг. Твърдят, че ответниците, чрез пълномощника си по делото, са направили изрично признание в с.з. на 17.06.25г. на обстоятелството, че ищецът се легитимира като кредитор на ответника А. въз основа на множество актове за начет от АДФИ, по които има издадени заповеди за изпълнение и изпълнителни листи в полза на ищеца. Сочи, че правилно първата инстанция е възложила с доклада си по спора в тежест на ищеца да докаже качеството си на кредитор, а не доказване основателността и размера на конкретно негово вземане. Счита още, че доказателствата за активната му легитимация са относими и не са преклудирани, поради което не е налице допуснато процесуално нарушение. Претендира отхвърляне на въззивната жалба.

Във въззивното производство ответниците, представлявани от адв.И., поддържат жалбата си на изложените вече съображения.

Насрещната страна се представлява от синдика Др.Г. и чрез упълномощената адв.Я., които поддържат неоснователността на жалбата на изложените в отговора съображения.

Въззивният съд, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност, в пределите на въззивното производство, съобразно приложимите нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Въззивният състав е сезиран с редовна и допустима въззивна жалба– подадена своевременно от легитимирана страна, с интерес от обжалването, в преклузивния срок.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен конститутивен иск с правно основание чл.135 ЗЗД, от ищец, обявен в несъстоятелност и за попълване масата на несъстоятелността, предявен от синдика на дружеството чрез упълномощен от него процесуален представител.

За да се произнесе по жалбата въззивния съд констатира, че производството е образувано по искова молба на Тузлушка гора ЕООД /в н./, чрез синдика на дружеството Д. Г., последният представляван от адв.М. Я. от АК-В.Търново /с дадено разрешение по чл.660 ТЗ от съда по несъстоятелността/, с която е предявен спрямо ответниците Г. И. А. и Б. Д. Б., двамата от *****, иск за прогласяване относителната недействителност на извършена между двамата сделка - покупкопродажба на недвижим имот, находящ се в гр.Търговище, ул.В.Левски-40, вх.Г, ет.2, ап.4, в която първият е продавач, а вторият ответник -купувач, която сделка е обективирана в НА 2

№85/15.04.2021г., том първи, рег.№1267, дело №69 от 2021г. на нотариус С. И.а, рег. №735 в НК, РС-Търговище, на основание чл.135 ЗЗД вр.чл.649 ТЗ.

Твърди се открито производство по несъстоятелност по отношение на ищеца по т.дело №79/2020г. по описа на ОС-Търговище, с решение по реда на чл.630 ТЗ от 14.01.2021г. Твърди се образувано изп.дело №20217690400329 при ЧСИ А.З., рег.№769 от дружеството срещу длъжника Г.

А. въз основа на изпълнителен лист от 09.12.2020г. и подлежаща на изпълнение заповед №612/08.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК по ЧГД №361/2020г. на РС -Омуртаг, с които първия ответник е осъден да заплати на Тузлушка гора ЕООД /в н./ сумата от 115 855.81 лева, от които главница в размер на 91 463.57 лева по Акт за начет №1104-25 от 05.12.2018г. на АДФИ, ведно с лихва в размер на 6 250.51 лева, начислена за периода от 04.04.18г. до 05.12.2018г. и лихва от 06.12.18г. до 18.11.2020г. в размер на 18 141.73 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 19.11.2020г. до изплащане на дълга. Твърди се получена лично от длъжника А. покана за доброволно изпълнение на 26.03.21г. Съответно, ищецът твърди, че след връчване на ПДИ, на 15.04.21г. ответникът е продал на доведения си син Б. Б. /вторият ответник/ собствения си недвижим имот, описан по-горе. Твърди се, че чрез този разпоредителен акт длъжникът намалява имуществото си, служещо за общо обезпечение вземанията на кредиторите съгласно чл.133 ЗЗД, което обуславя интереса от иска. По този начин ответникът затруднява кредитора си да удовлетвори вземането си от имуществото му. Твърди се, че спрямо ответниците са налице и останалите предпоставки по иска по чл.135 ЗЗД, тъй като считано от 26.03.21г. ответникът А. е знаел за задълженията си /с връчване на ПДИ/, а по отношение на втория ответник е налице законова презумпция за знание, тъй като същият е доведен син на длъжника, който живее с него в общо домакинство в *****, ***. Към сделката не били представени доказателства за заплатена цена, поради което ищецът въвежда довод, че единствената цел на продавача е била да се разпореди с налично имущество, за да злепостави кредитора си. Като потвърждение за това ищецът сочи, че на 31.03.21г. двамата съпрузи са се разпоредили чрез дарения с друг недвижим имот в полза на същото лице Б. Б.. Изрично се подчертава, че искът е предявен от синдика за попълване масата на несъстоятелността на кредитора Тузлушка гора ЕООД, съгласно чл.649 ТЗ.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Г. А., представляван от адв.И., за неоснователност на иска. С отговора се оспорва както наличието на връзка между двамата ответници и общото им съжителстване, така и наличието на вземане на ищеца, т.е. качеството му на кредитор на ответника. В тази връзка последният твърди, че е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК, поради което е налице висящо преюдициално производство по установяване на вземането на Тузлушка гора ЕООД съгласно чл.422 ГПК, а ищецът не се е възползвал от правото си да предяви иска за установяване на вземането си. Твърди се, че по атакуваната с иска сделка ответникът е получил продажната цена, платена по банков път. Оспорва всички твърдения на ищеца и претендира отхвърляне на иска.

Вторият ответник Б.Б. оспорва иска като твърди, че познава А., но нямат твърдяната от ищеца фактическа връзка, тъй като и двамата имат различна адресна регистрация, не живеят съвместно и рядко се виждат. Твърди, че е заплатил цената за покупко-продажбата на имота в гр.Търговище. Оспорва знанието си за съществуване задължение на А. към трето лице по цитираното изп.дело.

С допълнителна искова молба ищецът оспорва изложените в отговора твърдения като твърди, че поддържа доводите си за връзка и знание за увреждането и при двамата ответници.

Излага, че продажната цена е била в пъти по-ниска от пазарните цени за този тип имоти както, че след внасянето на парите по банкова сметка на ответника, същите са били превъртени и към момента по сметката не е налице наличност. Поради това се оспорва доводът на ответника А., че получената продажна цена служи за обезпечаване на съществуващи негови задължения. Излагат се доводи и за момента на изискуемост на задължението по Акта за начет от 05.12.2018г. на АДФИ, по който издадената заповед и изпълнителен лист по чл.417 ГПК служат само за принудително събиране на вземането. Поддържа се иска на изложените твърдения.

С допълнителен отговор ответникът оспорва иска като поддържа вече изложените възражения, вкл., че няма биологична и юридическа връзка с втория ответник Б. Б. към датата на 3 атакуваната сделка. Оспорват се доводите за извън-пазарна цена на продадения имот както и твърденията за превъртане/изтегляне/ на парите по банковата сметка на продавача /т.е. за безпаричност на сделката/, като ответникът твърди, че продажната цена му е била заплатена от купувача Б. преди самото изповядване на сделката. Не се оспорва факта на изтегляне на сумата от банковата сметка, но се твърди, че това обстоятелство е неотносимо. Счита още, че актът за начет не подлежи на горестоящ административен или съдебен контрол. Съобразно трайната практика на ВКС, констатациите в акта за начет имат презумптивна доказателствена сила, чието опровергаване е задължение на лицата, срещу които е съставен акта. Това оспорване е възможно единствено в производството по чл.417 ГПК и поради подаденото възражение – в исковото производство по чл.422 ГПК, каквото се твърди, че не е образувано към момента, видно от приложена разпечатка от ЧГД №361/2020г. на РС-Омуртаг.