Протокол № 47 от 17.01.2024, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 2594/2023
- Вид
- Протокол № 47
- Подписан
- 17.01.2024
- В сила
- 17.01.2024
- Състав
- Петя Христова Манова
Други актове по делото
- Протокол № 1313 от 17.10.2023 · Петя Христова Манова
- Протокол № 1558 от 21.11.2023 · Петя Христова Манова
- Решение № 41 от 24.01.2024 · Петя Христова Манова
Цитирани разпоредби
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 189 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189 ал.1 т.1 и т.2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 189 ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
ПРОТОКОЛ
№ 47 гр. Сливен, 16.01.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: П. Хр. Манова при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от П. Хр. Манова Гражданско дело № 20232230102594 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът – М. П. Г., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Н.
П. от АК – Сливен, с приложено по делото пълномощно.
Ответникът
ГД
„ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА
НАКАЗАНИЯТА”
ПРИ
МИНИСТЕРСТВО НА ПРАВОСЪДИЕТО ГР. СОФИЯ , се представлява от ст. юриск.
П. С., с приложено по делото пълномощно.
Вещото лице К. С. Д., редовно призовано, се явява лично.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към разпит на вещото лице като сне самоличността му.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
К. С. Д. – 36 г., бълг. гражданин, не осъждан, с висше образование, работи, без родство и отношения на заинтересованост със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност, която носи, обещава да заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА: Поддържам изготвеното заключение.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
Съдът
1 даде
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатата и изготвена от вещото лице съдебноикономическа експертиза.
На вещото лице да се издаде РКО в размер на 200 лева от Бюджетните средства на съда.
АДВ. П.: С оглед заключението на вещото лице, ще трябва да направя изменение на исковете, което моля да ми позволите. Правя искане за увеличението му, като моля да се счита предявен в размер на сумата 7342,34 лева.
ЮРИСК. С.: Допустимо е изменението.
Съдът счита, че са налице условията на чл. 214 от ГПК за изменение на размера на предявения иск относно размера му, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изменение на предявения иск чрез увеличаването му от сумата 7227,00 лева на сумата 7342,34 лева.
СТРАНИТЕ: Други доказателства няма да сочим.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
УСТНИТЕ
С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. П.: Считам предявените искове, като главния такъв след изменението му, за напълно основателен и доказан след днешното с.з., като моля да присъдите търсеното обезщетение за неползван допълнителен отпуск в целия му размер. Също така моля да осъдите ответната страна да заплати и търсения акцесорен иск за лихви.
Моля да присъдите и направените разноски на ищцата, като съм приложил договор за правна защита и съдействие по делото и в днешното с.з. прилагам списък за тези разноски, които са единствено за адвокатско възнаграждение. Моля да ги уважите в цялост, близки са до минимума.
ЮРИСК. С.: Моля да отхвърлите иска като неоснователен и недоказан. Видно 2 от приложените доказателства, при прекратяване на служебното правоотношение ГДИН е изпълнила задължението си за компенсиране с парично обезщетение неизползвания отпуск по чл. 189 ал.6 от ЗМВР, а именно редовния и допълнителния по чл. 189 ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР. Претендираното обезщетение в настоящия процес е за обезщетение на отпуск по т.3 на същата разпоредба. Считано от 01.01.2021 г. законът забранява паричното компенсиране на допълнителния отпуск по т.3. От влизане в сила на решение № 215 по ВГРД № 509/2019 г. на ОС – Сливен, а именно 10.05.2022 г., до датата на прекратяване на правоотношението 04.11.2022 г., служителят е бездействал и не е правил постъпки по доброволен или съдебен ред да ползва този отпуск, имайки предвид вида на решението. В тази връзка считам иска за неоснователен, иначе в противен случай решението ще дерогира законовата разпоредба на чл. 189 от ЗМВР.
Претендирам разноски за юриск. възнаграждение и възразявам срещу размера на адв. възнаграждение, като моля да бъде намалено до минимума.
АДВ. П.: С учудване виждам, че ответната страна се опитва нашите права да ги определи като задължения. Ние сме имали право докато ищцата е била в трудово правоотношение да ползва, но не виждам къде закона задължава тя да го направи, а твърдението, че е заплатен отпуска, не отговаря на истината. Заплатен е годишен отпуск такъв, който екслеге се полага на ищцата, но не и този над 50 часа допълнителен такъв от извънреден труд. Ето защо моля да уважите претенцията в цялост.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени, като ще се произнесе с решение на 16.02.2024 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.10 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ Секретар: _______________________
3