Определение № 248 от 15.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Александър Стойчев Въззивно търговско дело № 20255001000072 по описа за 2025 година

Производство по чл.248 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 5432/ 14.04.26г. на П. М. Д., ЕГН **********, от гр. Г., ул. „Х. Б.“ № ** против определение №227/ 11.03.26 г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК инкорпорирана във въззивната жалба от П. М. Д., ЕГН **********, от гр. Г., ул. „Х. Б.“ № **, относно присъденото с решение № 327/ 15.10.24г. по дело № 84/2024 г. по описа на ОС Стара Загора адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, на пълномощника на ответниците, като неоснователна.

В постъпилата частна жалба подробно е мотивирана тезата, че не са налице условията по чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, тъй като не е доказан факта, че ответниците по исковата молба са материално затруднени лица. На следващо място се възразява против акта на съда, с оглед на факта, че е налице прекомерност на дължимото и определено адвокатско възнаграждение.

Ответниците по молбата К. П. К. с ЕГН ********** и Н. И. К. с ЕГН ********** в постъпилия отговор мотивират становище, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като прецени молбата и наведените в нея доводи, както и постановеното по делото решение, приема следното:

Постъпилата въззивна частна жалба е допустима, а разгледана по същество е основателна.

1

Възраженията свързани с приложение на нормата на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА са изцяло неоснователни. В случая се касае за престиране на адвокатска услуга на „близък“. Следва да се посочи по този повод, че е очевидно, че правно релевантните обстоятелства не са свързани с материалното състояние на ответниците, а с особената лична връзка между тях и процесуалния им представител. В този аспект и няма никакво правно значение какво е материалното им положение и могат ли да заплатят адвокатския хонорар. На следващо място трябва да се посочи и, че не е необходимо в процеса да се доказва факта на близки отношения между страните по договора за адвокатска услуга, като преценката е изцяло по усмотрение на адвоката, който предоставя безплатната адвокатска услуга.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение обаче съдът намира основателно. Поради това, че възнаграждението се определя от съда едва при постановяване на окончателния съдебен акт, то насрещната страна разполага с възможност да направи възражение за прекомерност по чл.

78, ал. 5 ГПК не само до приключване на производството по делото, но и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, както е и сторено.

Както е посочено в Определение № 4427 от 2.10.2025 г. на ВКС по дело № 4799/2024 г. обсъждайки справедливия размер на възнаграждението на адвоката съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., като тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, но следва да се съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая е присъдено възнаграждение в размер, който несъмнено обосновава извод за прекомерност. Действително делото е с фактическа и правна сложност, но присъдения хонорар от 49 536 лева не отговаря на критериите за справедливост. Поради това и съдът намира въззивната частна жалба за основателна. Вземайки предвид извършените процесуални действия от пълномощника на ответниците и особеностите на процесния казус съдът намира, че размерът на адвокатско възнаграждение, 2 който би овъзмездил справедливо безплатно положения от процесуалния представител труд е 16 000 лева. С оглед на обстоятелството, че се дължи и ДДС върху стойността на цената на адвокатската услуга във връзка с посоченото от пълномощника в списъка за разноски ще следва да се присъди общо сумата от 19 200 лева с ДДС.

Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК Апелативен съд Пловдив

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №227/ 11.03.26 г., с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК на П. М. Д., ЕГН **********, от гр. Г., ул. „Х. Б.“ № **, относно присъденото с решение № 327/ 15.10.24г. по дело № 84/2024 г. по описа на ОС Стара Загора адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА, на пълномощника на ответниците, като неоснователна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение № 327/ 15.10.24г. по дело № 84/2024 г. по описа на ОС Стара Загора В ЧАСТТА МУ за разноските, като вместо посоченото възнаграждение за престирана безплатна адвокатска услуга на ответниците ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, от гр. Г., ул. „Х. Б.“ № ** да заплати на адв. С. Г. С. – АК С. З. с адрес на кантората гр.К., ул. К. и М. № *, ет. *, офис *, в качеството й на пълномощник К. П. К. с ЕГН ********** и Н. И. К. с ЕГН ********** на основание чл.38, ал.2, т.3 от ЗА сумата от 19 200 лева с ДДС за оказана безплатна адвокатска услуга в първоинстанционното производство.

Определението подлежи на обжалване по реда на чл.248, ал.3 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3