Определение № 1499 от 06.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1499 гр. Пловдив, 06.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501410 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ България“, ЕИК: 175074752, чрез пълномощник юрк. Е. К., против разпореждане, обективирано в заповед № 3697 от 30.04.2024 г., постановена по ч. гр. д. № 7452/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частта, с която се претендира присъждане на сумите: 28,03 лева – договорно възнаграждение за периода от 05.08.2023 г. до 05.02.2024 г., произтичащо от договор за потребителски кредит № 40018415548 от 30.06.2023 г., сключен със С. К. К..

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Изхожда от представител с редовно учредена представителна власт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „ПРОФИ КРЕДИТ България“ посочва, че първоинстанционният съд неправилно обявил за недействителен договора за потребителски кредит, от който произтичат горецитираните вземания, като заключил, че същият не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11, вр. чл. 19, ал. 1-4, чл. 21, чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.

Това било така, тъй като заповедният съд не разполагал с правомощия да се произнася относно действителността на сделката, от която заявителят черпи права. Не била отчетена от първата инстанция разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, която гласи, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет.

Счита, че ГЛП бил ясно посочен в договора за кредит, с чието съдържание и условия потребителят бил запознат преди сключването му. Размерът на ГЛП бих договорен в рамките на свободата на договаряне и не бил в противоречие с добрите нрави. Спазена била нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща лимитите на оскъпяване на кредита. ГПР бил посочен в процесното съглашение ясно и при спазване на изискванията на закона.

Договорът бил изцяло действителен и пораждал действие между страните.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде заповед за изпълнение за вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД за договорно възнаграждение в размер на 28,03 лева.

1

По същество жалбата е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Претенциите на заявителя черпят основанието си от договор за потребителски кредит № 40018415548 от 30.06.2023 г., сключен с кредитополучателката С. К.. По договора на същата е предоставена сума в размер на 200 лв., която да бъде върната, ведно с уговорената годишна лихва от 40,70 %, на 7 месечни вноски, при ГПР 46,72 %. Видно от договора (раздел „Параметри на кредита“), като обща дължима сума по кредита се сочи сума в размер на 228,03 лева. Уговорено е обаче (раздел „ Поискани от клиента допълнителни възможности“) закупуване на допълнителна услуга „Фаст“, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, на стойност 80 лв. и допълнителна услуга „Флекси“, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, на стойност 80 лв., като с така уговорените допълнителни разходи общото задължение по кредита и по закупените допълнителни услуги е посочено в размер на 388,03 лв.

Предвид основанието за възникване и съдържанието на правоотношението по процесния договор, длъжникът в заповедното производство има качеството на потребител по см. на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Поради това на основание чл. 411, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК съдът е задължен служебно да извърши проверка за съответствие на искането със закона и добрите нрави и относно наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител. В конкретния случай следва да бъде проверено съответствието на договора за паричен заем с повелителните норми на ЗЗП и ЗПК. Отделно от това, съдът е длъжен да осигури на потребителя произтичащата от разпоредбите на закона закрила от неравноправни клаузи в цялост, независимо дали претенциите на кредитора почиват пряко върху такива или са опосредени от действието на такива. Това е така и в рамките на заповедното производство, в противен случай не би било възможно да се постигне ефективна защита на правата на потребителя.

Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Законът задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В процесния договор ГПР е определен в размер на 46,72 %, като обаче никъде в договора не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 от ЗПК начин, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Простото препращане към Приложение № 1 към ЗПК (т. 5.2 от ОУ към договора) не изпълнява изискването на закона, доколкото допусканията в приложението са общи и целят да обхванат широк кръг кредитни правоотношения, поради което и включват хипотези, които изобщо не са приложими към процесния договор за кредит. Това препятства потенциалния кредитополучател да прецени информирано дали да сключи договора за кредит при определените условия и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за средния потребител начин.

По-нататък, уговорените допълнителни услуги с наименования „Фаст“ и „Флекси“, чието съдържание е уредено в т. 15 от Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, касаят действия по усвояване и управление на кредита, а заплащането им е в тежест на потребителя. Действително, заявителят не обжалва отказа да му се издаде заповед за изпълнение за таксите за тези услуги, но потребителската защита включва в себе си задължението на съда да проверява за неравноправни клаузи целия договор (като не е ограничен от направеното искане), както и да следи за изпълнението на общото изискване за яснота и разбираемост на съдържанието на договора.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора и за допълнителни услуги), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Пловдивският окръжен съд намира, че възнаграждението, дължимо на кредитодателя за посочените услуги, следва да бъде включено при изчисляването на ГПР. Въз основа на това безспорно може да се направи обосновано предположение за неравноправност на договорните клаузи, на които се основават вземанията на заявителя за договорно възнаграждение по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Нещо повече – като се вземе предвид, че размерът на възнаграждението за допълнителни услуги в процесния случай надвишава в пъти месечния размер на уговорената възнаградителна лихва, а посоченият непълен ГПР е близък до максимално допустимия съобразно чл. 19 от ЗПК, явно е, че действителният ГПР е вероятно да е в противоречие с цитираната императивна разпоредба.

Всичко изложено води до извода, че не е спазено изискването на закона в договора за потребителски кредит да са посочени по ясен и разбираем начин всички разходи, които потребителят следва да понесе при сключването му. Не е посочен действителен размер на ГПР, което противоречи на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. В този случай съгласно чл. 23 от ЗПК потребителят не дължи лихва и други разходи по кредита, а е длъжен да върне само чистата стойност на кредита.

С оглед на горното, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено поради съвпадение на крайните изводи на районния съд и въззива досежно недължимостта на възнаградителната лихва.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, обективирано в заповед № 3697 от 30.04.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 7452/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XVIII гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3